Автор: о. Йоан Карамихалев

Източник: Църковен вестник 

 Братя и сестри!

 През първите три века от своето съществуване Църквата Христова била подложена на гонения и преследвания от външни врагове: държавната власт, езическите философи и цялото езическо общество. Колкото и тежки да били гоненията, по-опасни за църковното единство и за запазване чистотата на Христовото учение се оказали вътрешните врагове  ересите, отстъпленията от утвърдените истини на вярата. Понякога на страната на еретиците заставала държавната власт и защитниците на православието били подлагани на преследвания и изтезания.

На 21 януари честваме паметта на такъв един защитник на чистотата на вярата  преподобни Максим Изповедник. Той бил роден в Константинопол около 580 г. Този знаменит църковен труженик бил най-могъщият философски ум на Изтока в своето време, дълбок познавач на философията на Платон, Аристотел и неоплатониците. Неговата изключителна слава в църковната история се дължи на неуморната му и енергична борба против монотелитската ерес, която признавала в Иисус Христос само една воля  божествената.

Монотелитството получило широко разпространение при византийския император Ираклий (611-641) и Константинополския патриарх Сергий (610-638). Пръв защитник на православното учение бил Йерусалимският патриарх св. Софроний, а след него  преподобни Максим Изповедник. Той бил съден в Константинопол като държавен престъпник, който смущавал църковния и гражданския мир. След увещанията, мъченията и оскърбленията, на които бил подложен, изповедникът кротко промълвил: "Благодаря на моя Бог, че съм изтезаван за престъпления, които не съм извършил! Нека чрез това се умият волните ми прегрешения!"

Светските защитници на ереста  императорът и дворцовите сановници  се озлобявали, че преп. Максим отричал правото на императора да се разпорежда с догматите на вярата. Дълго и настойчиво те спорили с него и когато той все пак се оказал непреклонен, била издадена присъда за изгнание в крепостта Визия в Тракия. И в заточението му те продължавали да го убеждават и угнетяват, като го местели от един затвор в друг.

През 662 г. преподобни Максим отново бил подложен на кървави изтезания в Константинопол, като накрая отрязали езика му и отсекли дясната му ръка, за да не може да проповядва и да пише. Подхвърлили на същото наказание и ученика му Анастасий, а след това развеждали и двамата по улиците и площадите за общо поругание, като показвали на тълпата отрязаните езици и ръце на мъчениците. Въпреки понесените страдания и рани те били изпратени на далечно заточение в Скития, както тогава се наричала Добруджа. Анастасий починал още по пътя, а св. Максим бил затворен в крепостта Схимарис, където починал на 13 август 662 г. на 82 гoдина.

Братя и сестри, преп. Максим Изповедник бил обявен за държавен престъпник и изтезаван за престъпления, които не е извършил, но въпреки това благодарил на Бога, молейки се чрез това да се умият волните му прегрешения.

За разлика от него ние често възроптаваме срещу изпитанията, които Бог ни изпраща ­ болестите, страданията, несгодите. Питаме се: защо точно на мен, с какво съм заслужил такова наказание? А не търсим вината в себе си и не поемаме отговорност за случилото се. Не си даваме сметка, че може би с изпитанията, които Бог ни изпраща, Той иска да ни доведе до съзнание за нашата греховност, до смирение и покаяние, за да очистим душите си и да имаме възможност да влезем в по-пълно общение с нашия Спасител. Страдаме ли, нека се молим така: "Господи, дай ми сили да премина това изпитание и да изляза от него по-мъдър, по-силен, по-добър. И дай, Боже, чрез страданията ми да се умият волните ми и неволни прегрешения." Амин!