sv_ioan_zlatoust Всемирното Православие - СВЕТИ ЙОАН ЗЛАТОУСТ - ПЪРВО СЛОВО ЗА СВЕЩЕНСТВОТОПревод: Василка Нанева  

МНОГО приятели съм имал, искрени и верни, знаещи и строго спазващи законите на дружбата; но от многото един превъзхождаше всички други с любовта си към мен и толкова повече успяваше да ги надмине в това, колкото равнодушни бяха те към менe. Той винаги беше мой неразделен спътник: ние учехме едни и същи науки и имахме едни и същи учители; с еднаква охота и ревност се занимавахме с красноречие и имахме еднакви желания, произтичащи от едни и същи занятия. И не само когато отивахме при учителите, но и на излизане от училище, когато трябваше да се съветваме какъв най-добър житейски път да изберем, и тогава се оказвахме единомислени.

 

 

ЗА СВЕЩЕНСТВОТО

     Св. Йоан Златоуст пише Словата за свещенството при следните  обстоятелства: през 374 година след Рождество Христово, когато той живеел със своя приятел и връстник Василий  далеч от светските дела, събралите се в Антиохия епископи възнамерявали да поставят и двамата за епископи и тази мълва стигнала до тях; като имал предвид  голямата важност на презвитерското и епископското служение  и като се смятал неподготвен за поеме задълженията на пастир на Христовата църква, св. Йоан се скрил тайно от всички и дори от своя съжител, който бил възведен в сан епископ; но като се видели със св. Йоан скоро след това, той приятелски го упрекнал за отклоняването му от свещен сан, по повод на което и св. Йоан пише блестящия отговор „Шест слова за свещенството”.  Като се има предвид това, написаните слова трябва да бъдат отнесени към времето след 374 г. , но не по-късно от 386 г., когато св. Йоан вече бил ръкоположен за презвитер.

СЛОВО ПЪРВО

Още от детинство Василий бил най-добрият приятел на Йоан.   – Те никога не се разделяли. - И двамата имали намерение да приемат монашество. -  Сълзите и молбите на майката отклонили Йоан  от изпълнението на това намерение. – Подвижническият живот на двамата приятели. – Слухът за намерението да ги посветят в епископски сан. – Отклоняването на Златоуст и избирането на Василий. -  Укорите на Василий и оправданията на Йоан. – Нравственото значение на хитростта - в зависимост от намерението. – Ползата от нея както в мирно време, така и на война. – Към нея прибягват както лекарите на телата, така и лекарите на душите. – Изцеление на болните по този начин. – Този начин използвал и ап. Павел, за да привлече иудеите към  Иисус Христос.

1.Много приятели съм имал, искрени и верни, знаещи и строго спазващи законите на дружбата; но от многото един превъзхождаше всички други с любовта си към мен и толкова повече успяваше да ги надмине в това, колкото равнодушни бяха те към менe. Той винаги беше мой неразделен спътник: ние учехме едни и същи науки и имахме едни и същи учители; с еднаква охота и ревност се занимавахме с красноречие и имахме еднакви желания, произтичащи от едни и същи занятия. И не само когато отивахме при учителите, но и на излизане от училището, когато трябваше да се съветваме какъв най-добър житейски път да изберем, и тогава се оказвахме единомислени.

     2. Освен тези имаше и други причини да запазим неразривно и твърдо  единодушието си; тъй като не можехме да се превъзнасяме един пред друг със знаменитост на отечеството; нито пък аз съм изобилствам с богатство, а той е живеел в крайна бедност, но размерът на имуществото ни беше също така равно, както и чувствата ни. И произходът ни беше равночестен и всичко съдействаше на нашето съгласие.

     3. Но когато трябваше той, блаженият, да пристъпи към монашески живот и към истинско любомъдрие, тогава се наруши равновесието между нас; неговата чаша, като по-лека, се възвиси, а аз, още свързан със светски стремежи, унизих чашата си и я наклоних надолу, отеготявайки я с младежки мечти. Въпреки че при това приятелството ни си оставаше крепко, както и преди, но се разкъса съжителството ни; понеже не беше възможно да живеят заедно занимаващите се с различни неща. Когато и аз се поосвободих от житейската буря, той ме прие с разтворени обятия при себе си; но и тогава ние не можехме да запазим предишното равенство; като ме беше изпреварил и по време, и с показаната голяма ревност, той отново стоеше над мен и достигаше голяма висота.

     4. Впрочем, като човек добър и скъпо ценящ нашата дружба, той, отказвайки се от всичко друго, делеше с мен цялото си време, което и преди желаеше, но тогава срещаше препятствия поради моето безгрижие.  И как привързаният към съдилищата и тичащият по сценични увеселения можеше често да прекарва времето си с човек, който беше привързан към книгите и никога не излизаше на площада. Но когато, след предишните препятствия, той ме привлече към еднакъв с неговия живот, тогава и аз изразих желание, което отдавна хранех в себе си, и вече не ме оставяше дори за миг през деня, непрекъснато убеждавайки ме всеки от нас да остави дома си и двамата заедно да имаме общо жилище, в което и ме убеди и изпълнението на това намерение наближаваше.

     5. Но непрестанните майчини увещания ме възпрепятстваха да му доставя това удоволствие или, по-добре казано, да приема от него този дар. Когато моето намерение й стана известно, тогава тя, като ме хвана за ръка и ме въведе във вътрешната част на жилището си, ме накара да седна на одъра, на който ме е родила, и започна да пролива поток сълзи и да произнася думи, по-горестни и от самите сълзи.  Ридаейки, тя ми говореше така: „сине мой, аз се сподобих за кратко да съжителствам с добродетелния ти баща; така е било угодно Богу. Смъртта му, настъпила скоро след болките от твоето раждане, ти донесе сиротство, а на мен преждевременно вдовство и вдовишка горест, които могат добре да разберат само тези, които са ги изпитали. Думите са безсилни да изразят тази буря и това вълнение, на което се подхвърля девицата, неотдавна излязла от бащиния дом, още неопитна в житейските дела и изведнъж поразена от непоносима скръб и принудена да поеме върху себе си грижи, превишаващи и възрастта, и природата й. Тя, разбира се, трябва да изправя нерадението на слугите, да забелязва простъпките им, да разрушава козните на родствениците, мъжествено да понася притесненията на събирачите на обществени повинности и строгите им изисквания при плащане на данъците. Ако освен това след смъртта на съпруга са останали и деца, то, дори това да е дъщеря, и тя ще причини много грижи на майката, впрочем не съединени с издръжката и страха, а синът ще я подложи на безброй опасения всеки ден и на още по-големи грижи. Аз не говоря за тази парична издръжка, която тя трябва да употреби, ако иска да му даде добро възпитание. Обаче нищо от всичко това не ме накара да встъпя във втори брак; да въведа друг съпруг в дома на твоя баща; но сред смущения и безпокойства аз търпях и не избягах от жестоката пещ на вдовството; първо, подкрепяше ме външната помощ, а след това немалко утешение в тези скърби ми носеше това, че аз постоянно се взирах в лицето ти и виждах в него живия и най-верен образ на починалия. Затова, още когато беше младенец и едва проговаряше, в една възраст, когато децата са особено мили на родителите си, ти ми носеше голяма отрада. Ти не можеш да кажеш и да ме укориш за това, че мъжествено понасяйки вдовството, съм разпилявала за вдовишките ми нужди бащиното ти имущество, каквото са претърпели, знам, мнозина нещастни сироти. Аз запазих в цялост всичкото това имущество и заедно с това не жалех издръжката, нужна за най-доброто ти възпитание, употребявайки за тази цел собствените ми пари, с които съм излязла от бащиния ми дом. Недей да мислиш, че казвам това, за да те укоря; но заради всичко това аз моля единствена милост от теб: не ме подлагай на повторно вдовство и не възпламенявай отново утихната скръб; изчакай моята кончина. Може би не след дълго аз ще умра. Младите се надяват да достигнат до дълбока старост, а ние, остарелите нищо друго не чакаме освен смъртта. Когато ме предадеш на земята и ме присъединиш към костите на твоя баща, тогава предприемай каквито искаш далечни пътешествия, преплувай  морета; тогава никой няма да ти пречи; а докато дишам, потърпи съжителството си с мен; не прогневявай напразно Бога, подлагайки на такива бедствия мене, която не съм ти сторила никакво зло. Ако можеш да ме обвиниш,че те въвличам в житейски грижи и те заставям да се занимаваш с твоите дела, тогава бягай от мен както от недоброжелател и враг, без да се срамуваш нито от законите на природата, нито от възпитанието, нито от навиците, от нищо; ако впрочем съм направила всичко, за да ти осигуря пълно спокойствие през живота, то ако не друго, в крайна сметка, нека тези връзки те удържат при мен. Макар че казваш,че имаш много приятели, но никой от тях не ти дарява такова спокойствие; защото няма никой, който да се грижи за твоето благополучие толкова, колкото аз.” 

     6. Това и още много подобни думи изговори майка ми, а аз ги предадох на благородния приятел; но той не само че не се убеди от тези слова, но с още по-голямо усилие ме убеждаваше да изпълня предишното си намерение. Когато се намирахме в такова състояние и често той настояваше, а аз не се съгласявах, появилата се изведнъж мълва смути и двама ни; разнесе се слух, че искат да ни въведат в епископски сан. Скоро след като чух тази вест, ме обхвана страх и недоумение: страх от това да не би да ме вземат против волята ми; недоумение поради това,че често размисляйки откъде на хората им е хрумнало такова предположение за мен, аз се задълбочавах в самия себе си и не намирах у мен нищо достойно за такава чест. А благородният (мой приятел), като дойде и насаме ми въобщи тази вест, като на човек, който я чува за първи път, ме молеше и в този случай, както и преди, да действаме и мислим еднакво, уверявайки ме, че той от своя страна е готов да следва след мен, какъвто и път да избера – да избягам, или да бъда избран. Тогава аз, виждайки готовността му и мислейки, че ще нанеса вреда на цялото църковно общество, ако, по своята немощ, лиша стадото Христово от прекрасен и способен за предстоятел на народа юноша, не му открих мнението си за това, макар че преди никога не съм скривал от него нито една моя мисъл; но, казвайки, че съвещанието за това трябва бъде отложено за друго време, тъй като сега няма необходимост да се бърза, скоро го убедих да не се грижи за това и твърдо да се надява на мен, като единодушен с него, ако действително с нас се случи нещо такова. След известно време, когато пристигна този, който трябваше да ни ръкоположи, а аз между другото се бях скрил, приятелят ми, който не знаеше нищо и е мислел, че липсвам под съвсем друг претекст, приема това иго, надявайки се на даденото ми обещание, че непременно ще го последвам или по-добре казано, мислейки че той следва след мен. Някои от присъстващите там, виждайки го да тъгува за това, че се е съгласил, усилили недоумението му, говорейки: "несправедливо би било, когато този, когото всички смятаха за по-смелия човек -  имайки предвид мен, - да се покори с голямо смирение на съда на бащите, този, по-благоразумният и скромният да започне да се противи и тщеслави, упорства, отказва и противоречи.” Той внимавал върху тези думи; когато чу, че съм избягал, дойде при мен с голяма скръб, седна наблизо и искаше да каже нещо, но не можейки от душевно вълнение да изрази с думи изпитваната скръб, щом се опитваше да говори, се спираше; защото горестта прекъсваше неговата реч, преди тя да е излязла от устата му. Виждайки го в сълзи и силно смущение и знаейки причината за това, аз изразих със смях голямото си удоволствие и като го хванах за ръка,  побързах да го целуна и славех Бога, че моята хитрост имаше добър край, и то такъв, какъвто винаги съм искал. Той, виждайки удоволствието и възхищението ми и разбирайки, че хитростта спрямо него е била преднамерена, още повече се смути и огорчи.

     7. Когато вълнението на душата му поутихна, той каза:” ако вече си ме презрял и не ми обръщаш никакво внимание - не зная, впрочем, - но в краен случай, ти се налага да се погрижиш за честта си; а сега ти отвори устата на всички; всички говорят, че ти от тщеславие си се отказал от това служение и не съществува човек, който да те защити от подобно обвинение. А аз не трябва дори да излизам на площада: толкова много са тези, които пристъпват към мен и ме укоряват всеки ден. Като ме видят някъде в града, познатите ми се отдръпват настрана и по-голямата част ме обсипват с укори. „Ти, казват те, знаейки неговите мисли, - защото той не криеше от тебе нищо, което го засягаше, - не трябваше да ги скриваш, а да ги съобщиш на нас и разбира се, ние щяхме да вземем мерки да го хванем”. Но аз се червя и се срамувам да им кажа, че ми е било неизвестно това твое отдавнашно намерение, за да не си помислят, че дружбата ни е била лицемерна. Ако това е така, - както е и наистина, от което ти не ще се отречеш след  сегашната ти постъпка с мен, - то от страничните хора, които поне малко ни познават, е нужно да се скрие нашето недобро отношение. Да им кажа истината, какво е станало между нас, не се решавам; поради това, принуден да мълча, навеждам очи към земята, страня и избягвам да срещам хора. Дори ако избегна първото порицание (в неискрено приятелство) , непременно ще ме укорят в лъжа. Те никога няма да се съгласят да ми повярват, че ти и Василий си сравнил с останалите, които не трябва да знаят тайните ти. Впрочем, аз и не се тревожа много за това: така ти е било угодно; но как ще понесем позора на другите обвинения? Едни ти приписват гордост, други – честолюбие; а онези от обвинителите, които още по-безжалостно ни осъждат заедно и за едното, и за другото, добавят и че сме оскърбили самите избиратели, за които казват:  „справедливо те са претърпели това, въпреки че са били подложени на по-голямо безчестие от нас, заради това, че оставяйки толкова много и почтени мъже, са избрали юноши, които, така да се каже, довчера са били потопени в житейски грижи и за кратко време са приели улегнал вид, наденали са сива мантия и са се престорили на смирени, и изведнъж са ги възвели в такова достойнство, за което те и на сън не са мечтали. Тези, които от най-ранна възраст до дълбока старост продължават своето подвижничество, остават в числото на подчинените; а тях ги управляват децата им, даже не чули за тези закони, с които трябва да се ръководи в управлението". С такива и още по-големи упреци те постоянно се прилепват към мен, а аз не зная с какво да се защитавам против това; моля те, кажи ми. Мисля ,че ти не просто и не без причина си се обърнал в бягство и открито си обявил вражда на такива велики мъже, но разбира  се, си се решил на това с някаква премислена, определена цел, от което заключавам, че имаш и готова реч за оправдание. Кажи прочее каква справедлива причина можем да изтъкнем пред нашите обвинители. А за това, че постъпи несправедиво с мен, аз не те виня нито за лъжата ти, нито за измяната ти, нито за това разположение, с което си се ползвал от моя страна през цялото предишно време. Аз душата си, така да се каже, принесох и отдадох в твоите ръце, а ти така хитро постъпи с мен, като че ли е било необходимо да се предпазиш от някакви неприятности. Ако ти си признавал за полезно това намерение (избирането в епископски сан), тогава не би трябвало да се лишаваш от неговата полза за теб; ако пък си го признавал за вредно, би следвало да предпазиш от вреда и мен, който, по твоите думи, ти винаги си предпочитал пред всички. А ти направи всичко, за да се хвана и не пропусна никакво коварство и лицемерие против този, който е привикнал да говори и постъпва с теб просто и без коварство. Впрочем, аз, както вече казах, ни най-малко не те виня за това и не те укорявам за самотата, в която ме остави, прекъсвайки тези съвещания, от които ние често получавахме и удоволствие, и немаловажна полза; но всичко това оставям и понасям мълчаливо и кротко, не защото впрочем постъпката ти с мен беше кротка, но затова, че от самия този ден, когато встъпих в дружба с теб, аз си поставих за правило никога да не те довеждам до необходимост да се оправдаваш в това, с което би поискал да ме огорчиш. Че ми нанесе немалка вреда, това и сам знаеш, ако помниш, какво винаги страничните хора говореха за нас и ние самите за себе си, именно, че е твърде полезно за нас да бъдем единодушни и да се ограждаме с взаимна любов. Прочее всички дори говореха, че нашето единодушие ще принесе немалка полза и на мнозина други, макар че аз от своя страна никога не съм мислел, че мога да доставя полза на другите, но казвах, че от това, в крайна сметка, ние получаваме тази немалка полза да бъдем непрестъпни за желаещите да ни нападат. Затова аз никога не съм преставал да ти напомням. Сега е трудно време; зложелателите са много; искрената любов изчезна; мястото й зае пагубната ненавист; ние ходим „посред примки” и шестваме „по зъберите на градските стени”  (Сир. 9:18); хората, готови да се радват на постиганалите ни нещастия, са много; те ни окръжават отвсякъде; а такива, които да изказват съболезнования, няма или са много малко. Гледай да не би ние, разделяйки се, да си навлечем някога голямо осмиване и още по-голяма вреда. „Озлобен брат е по-непристъпен от як град, и свадите са като ключалки на крепост.(Притч. 18:19). Не разкъсвай, прочее, това единение, не разрушавай тази крепост. Непрекъсното ти казвах това, дори повече от това, неподозирайки нищо и смятайки те за съвършено здрав в отношението ти към мен, и желаейки единствено от излишък на чувства да предложа лечение на здравия; но не знаех, както се оказа, че съм давал лекарство на болния; и по такъв начин, аз нещастният, нищо не постигнах и нямаше за мен никаква полза от такова загриженост. Ти изведнъж отхвърли всичко това и не помисли, че ме пусна като празен кораб в безпределното море, и не си представи тези свирепи вълни, с които се налага да се боря. Ако се случи отнякъде да ме нападне клевета или осмиване, или друга някаква обида и неприязън  (а това нерядко ще се случва), към кого тогава ще прибегна? На кого ще съобщя за своето униние? Кой ще поиска да ми помогне, да отблъсне оскърбителите и да ги застави да не оскърбяват повече, а мен да утеши и подкрепи да понеса непристойното им поведение? Няма никого, тъй като ти остана далече от тази жестока борба и дори не можеш да чуеш гласа ми. Знаеш ли какво голямо зло направи? Признаваш ли, поне след поражението, какъв смъртоносен удар ми нанесе? Но да оставим това; направеното не може да се поправи и от безизходното положение да се намери изход. Но какво ще кажем на околните? С какво ще се защитаваме срещу техните обвинения?

     8. Златоуст. Бъди спокоен, - отговорих аз, - не само за това съм готов да дам отчет, но и поради това, че ми прощаваш, ще се постарая да се оправдая, доколкото мога. И ако е угодно, най-вече с това ще започна своята защита. Аз бих бил съвсем безразсъден и неблагодарен, ако, грижейки се за хорското мнение и взимайки всички мерки за прекратяване на укорите към нас, не бих могъл да уверя в невинността си този, който за мен е по-любезен от всички, и който толкова ме щади, че не желае да ме обвини дори за това, в което, по думите му, съм виновен пред него, и без да се грижи за себе си, продължава да се тревожи за мен, - затова щях да бъда безразсъден и неблагодарен, ако не бих проявил по-голямо внимание в отношението си към такъв човек, отколкото той е показал загриженост към мен. И така, с какво те оскърбих? Оттук имам намерение да се впусна в морето на защитата. С това ли, че си послужих с хитрост пред теб и скрих намерението си? Но това беше от полза – и за теб, когато се подлъга, и на онези, на които чрез моето скриването аз те дадох. Ако укривателството във всяко отношение е зло и никога не трябва да бъде използвано, дори и за добро, тогава съм готов да приема наказание, каквото ти е угодно, или по-добре, понеже ти никога няма да се съгласиш да ме накажеш, аз сам ще накажа себе си така, както съдиите наказват престъпниците, изобличени от обвинителите. Ако то невинаги е вредно, но става зло или добро според намеренията на извършителите, тогава недей да обвиняваш заради това, че си се излъгал, а докажи, че тази хитрост е била употребена за зло; а докато това не бъде доказано, не само че не трябва да укоряваш и обвиняваш, но би било справедливо, ако желаещите да бъдат  признателни, дори  хвалят употребилия хитрост. Благовременната и извършената с добри намерения хитрост принася такава полза, че мнозина често са се подлагали на наказание за това, че не са се възползвали от нея. Припомни си, ако желаеш, най-добрите военачалници, започвайки от дълбока древност, и ти ще видиш, че техните трофеи в голямата си част са били вследствие на хитрост, такива се прославят повече, отколкото онези, които побеждавали с открита сила. Последните вземали връх с голяма загуба на пари и хора, така че никаква изгода не им оставала от победата, но победителите бедствали не по-малко от победените и от съсипването на войската, и от изпразването на държавната хазна; при това те не могат да се наслаждават в пълнота и от славата на победата, понеже немалка част принадлежи понякога и на победените, които са били победени само телом, но не и духом, и ако би било възможно да не паднат от ударите и смъртта не беше ги поразила, те никога не била изгубили мъжество. А победилият с хитрост подлага неприятелите не само на бедствие, но и на присмех. Там и двете страни (и победителите, и победените) получават равни похвали за мъжеството; тук – относно благоразумието не е така, но трофеят изцяло принадлежи на победителите, и което е не-по-малко важно, те донасят без укор радостта от победата в града.  Изобилието от пари и многочислеността не са това, което е благоразумието на душата; те се изхарчват, когато някой непрекъснато ги употребява по време на война, и ползващите ги се лишават от тях; а благоразумието колкото повече някой го употребява в работа, обикновено то толкова повече се увеличава.  И не само по време на война. Но и в мирно време може да се намери голяма и необходима полза от хитростта, и то не само в обществените дела, но и в домашните, при мъжа в отношението му към жената и на жената към мъжа, на бащата към сина и на приятеля към приятел и дори на детето към бащата. Така дъщерята на Саул не би могла по друг начин да изтръгне мъжа си от ръцете на Саул, ако не беше употребила хитрост по отношение на баща си, и брат й (Йонатан), желаейки да отърве спасения от нея от нова опасност, не беше се възползвал от същите онези средства, както и жената (Давидова) (1 Цар., гл. 19 и 20).

     Василий каза: Всичко това не се отнася за мен; аз не съм враг и неприятел и не съм от числото на желаещите да причинят обида, но точно напротив; поверявайки ти всички мои мисли, аз постъпвах така, както ти заповядаше.  

   9. Златоуст. Но, най-почтени и най-добри, аз затова ти казах предварително, че не само по време на война и против врагове, но и в  мирно време, и по отношение на най-любезния е полезно да се употребява хитрост. Че действително това бива полезно не само за употребяващия хитрост, но и за този, по отношение на който тя се употребява, за това отиди към който и да е от лекарите и попитай как те лекуват болните, и ще чуеш от тях, че те невинаги залагат единствено на своето изкуство, но понякога употребяват и хитрост, и с нейна помощ възстановяват здравето на болните. Когато упорството на болните и жестокостта на самата  болест правят недействителни съветите на лекарите; тогава, по необходимост, лекарите прибягват към хитрост, за да може, като на сцена, да се скрие истината. Ако искаш, ще ти разкажа за една от многото лекарски хитрости,  за които съм чувал. Един човек изведнъж бил повален от треска и жарта все повече го изгаряла; болният отхвърлял всички средства, които биха могли  да потушат огъня, а настоявал, умолявайки всички идващи при него, да  му донесат много вино и да му дадат да утоли мъчителната си жажда. Но този, който би се съгласил да му достави това удоволствие, не само че би усилил треската, но и би довел нещастника към умопомрачение.  Тогава, когато лекарското изкуство било безсилно и нямало повече средства, а всичко било отхвърлено, използваната хитрост се оказала с голяма сила, както сега ще чуеш от разказа ми. Лекарят взима глинен съд, току-що изваден от пещта, потапя го във вино и след това, изваждайки го празен, го напълва с вода; нарежда стаята, в която лежал болният, да бъде затъмнена с помощта на много завеси, за да не би светлината да изобличи хитростта, и дава на болния да пие от съда, който ужким бил пълен с вино. Онзи, преди още да поеме съда с ръце, бил съблазнен от мириса на вино и не искал и да изследва какво му се дава; но сигурен в обонянието си, подлъган от тъмнотата и подбуждан от силно желание, изпил даденото му с голяма охота; и като се наситил, веднага получил облекчение от огницата и избегнал грозящата го опасност. Виждаш ли ползата от хитростта? Но ако трябва да изброяваме всички хитрости на лекарите, думите ми няма да стигнат. И може да се твърди, че не само тези, които лекуват телата, но и грижещите се за изцелението на душевните болести често използват такова лечение. Така блаженият (Павел) привел към Христа много хиляди иудеи (Деян. 21:20-26). С това намерение той обрязал Тимотея, тогато писал на галатяни, че „ако се обрязвате, Христос нищо няма да ви ползува” (Деян. 16:3; Гал. 5:2). За това той бил под закона, макар че смятал за „вреда” оправдаването от закона при вяра в Христа (Фил. 3:7-9). Велика е силата на такава хитрост, само ако тя се употребява не със злонамерена цел; или по-добре казано, тя трябва да бъде наречена не хитрост, а някаква  предвидливост, благоразумие и изкуство, способстващи да се намерят много изходи при безизходни положения и да се изправят душевни недостатъци. Така, аз няма да нарека Финеес убиец, макар че той с един удар пронизал двама души (Числ. 25:8); така също и Илия - за стоте (убити) воини с техните военачалници, и за обилния поток кръв, пролята от него при убиването на демонските жреци (4 Царств. 1:3 Царств. 18). Ако изпуснем това предвид и ако някой ще гледа на едни дела, не взимайки под внимание намеренията на действащите, тогава може и Авраам да обвиним в детеубийство, а внука му и неговия потомък да обвиним в злодеяние и коварство; защото единият (Иаков) завзел първородството (на своя брат), а другият (Моисей) пренесъл египетските съкровища в израилската войска (Бит. 27. Изх. 12:35-36). Но не, не; няма да допуснем такава дързост! Ние не само не ги виним, но и ги прославяме за това; защото сам Бог ги е възхвалил за делата им. Измамник е справедливо да се нарича този, който се ползва от тези средства злонамерено, а не този, който влага в това здрав смисъл. Често е нужно да се употреби хитрост, за да се достигне с помощта на това изкуство най-голяма полза; а стремящият се по прекия път нерядко нанася голяма вреда на този, от когото не е скрил намерението си.

 

Из Шест слова за свещенството