250px-%D0%A1%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B9_%D0%92%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9 Всемирното Православие - СВ.  СОФРОНИЙ ЕПИСКОП ВРАЧАНСКИ Св. Софроний Врачански e народен будител и един от най-изявените дейци на нашето Възраждане. Той е роден през 1739 г. в Котел - град, наречен от редица специалисти Йерусалим на българското Възраждане”.

Дете е на заможно и родолюбиво българско християнско семейство. Мирското му име е Стойко Владиславов.

От 1750 г. учи в местното килийно училище, по-късно работи като учител в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник, а след като овдовял приема монашество. 

Това е време, когато българите вече превземат чаршията и овладяват занаятите в Османската империя, замогват се и отделят пари за храмове и училища. Никак не е случайно написването на „История славянобългарска” от преп. Паисий Хилендарски тъкмо по това време.

През 1765 г. Софроний Врачански се среща с Паисий. За срещата научаваме не от автобиографията му, а от преписа на Паисиевата история, в който той съобщава, че историята е донесена от самия атонски йеромонах.

 0536228001477994529_680358_600x458 Всемирното Православие - СВ.  СОФРОНИЙ ЕПИСКОП ВРАЧАНСКИ "История славянобългарска" от св. Паисий Хилендарски.

 

 

 

 

 

Първият (Котленски) препис на Историята от св. Софроний Врачански (1765 г.).

1765_sofroniev_kotlenski_prepis_nationallibrary-bg Всемирното Православие - СВ.  СОФРОНИЙ ЕПИСКОП ВРАЧАНСКИ

Тази среща има голямо значение за бъдещата книжовна дейност на Софроний. Той посещава светогорските манастири на полуостров Атон през 1768 и 1775 г. и попълва своето образование и култура в богатите библиотеки.

Особено ползотворна е неговата дейност след завръщането му от Атон. Там Софроний се подготвя за учител. В Котел създава училище, което се отличава твърде много от тогавашните училища. Сам той в автобиографията си казва, че започнал да учи децата на книжно учение" и да поучава народа на простобългарски език. В килийните училища, доколкото ги е имало по онова време, обучението се водело на гръцки. Софроний прави важна промяна, като се опитва да замести гръцкия език с български.

Тази негова дейност обаче не е оценена от местните хора.

 Колико послужих аз на все селскии работи; колико крати излазах на везирския диван зарад селская помощ, двадесят години учих децата им книжное учение и на всякая неделя и на всякий праздник сказвах поучение, и толкова труд що подях и толкова добро, що им сторих и телесно и душевно - а най-после мя предадоха на бостанджи баши да мя убий!"

Дълбоко разочарован от такова отношение, след дългогодишна учителска и проповедническа дейност той напуска Котел и се озовава в Анхиалската епархия.

По-късно, през 1794 г. Софроний отива да живее в Арбанаси и започва нов период в живота му. Първо е игумен на Къпиновския манастир Св. Никола" край Велико Търново, а през есента на същата година е ръкоположен за Врачански епископ. Тогава приема името Софроний.

kapinovski%20manastir2 Всемирното Православие - СВ.  СОФРОНИЙ ЕПИСКОП ВРАЧАНСКИ

Къпиновският манастир Свети Никола” -  манастирският храм е известен с надписа на годината на основаването му върху корниза на олтара: 1272, при царуването на Константин Тих.

Врачанската епархия по това време е разорена и опустошена от честите борби между редовната турска войска и кърджалийските орди. Обеднялото население не е в състояние да посрещне насъщните си нужди, а още повече - да поддържа своите пастири и църкви.

От 1794 до 1800 г. епископ Софроний Врачански изживява най-тежките и тревожни години от живота си, като е изложен на постоянна опасност от страна на турските войски и от нахлуванията на кърджалийските орди. Това време е цяла поредица от страдания, мъки и тегоби. Без средства, гладен, мизерно облечен, той неведнъж едва успява да се укрие в чужди къщи, в турски семейства, дори в харем.

 От 1800 до 1802 г. епископ Софроний живее в гр. Видин, в двора на обявилия се за самостоятелен владетел Осман Пазвантоглу. Владиката използва богатата митрополитска библиотека, като от гръцки, сръбски и руски книги съставя два ръкописни сборника на български език.

 През 1803 г. преминава Дунава и се установява във Влашко, главно в Букурещ. Това е най-плодотворният период в живота му на книжовник, общественик и клирик. Със сборника Кириакодромион, сиреч Неделник”, той поставя началото на новобългарската печатна книга.

 

nedelnik Всемирното Православие - СВ.  СОФРОНИЙ ЕПИСКОП ВРАЧАНСКИ

 

Първата новобългарска печатна книга Кириакодромион" (Неделник") на преп Софроний Врачански - 1806 година.

Ръкописът е с автопортрет на автора.

Неделникът на Софроний е богослужебна книга, която обаче може да служи и като домашно четиво, както и става. Когато излиза от печат, книгата е посрещната с ентусиазъм от просветените българи. Отношението към нея личи от cтарателно подвързаните с кожа или плат екземпляри, открити на различни места.

 Софроний Врачански издава три поучителни Евангелия и своята автобиография Житие и страдание грешнаго Софрония”. Неговото Житие…” има огромно влияние върху културния и литературния живот на възрожденските и на днешните българи. Според специалистите с тази „книжица” се поставя началото на новата българска литература, която наричаме светска.

 „Затова ся трудя и аз сеги, денем и нощем, да изпиша няколико книги по нашему болгарскому язику. Та ако не би возможно меня да сказувам им сас уста моя, да чуят от мене грешнаго някой полезное поучение, а тие да прочетут писание мое и да уползуется. И за мене, недостойнаго, Бога да молят невежество мое изправити и трудившаго ся прощение сподобити, да би получити и нам десних стояниих в ден страшнаго воздаяния. Амин!”

 В своите произведения Софроний Врачански чертае нов път, по който да се развива българският народ - пътя на просветата, на образованието, на „разширение разума”. Духовникът упреква българите за пренебрежението към просветата, укорява ги за това, че са "потемнени и помрачени, некнижни, невежи, безгласни и безответни като самыи едни скотове". Оле неразсудност болгарская и голямая глупавина!... Затова отворете очите и ум ваш, о болгаре, чада моя любезная"... се провиква той. Тия укори и тоя призив са същите, каквито отправя Паисий към българите. Дори тонът на речта и изразите си приличат.

 Софрониевите съчинения са изключително ценни и поради това, че са написани на простонароден език. Като дългогодишен народен проповедник и наставник, за да бъде разбран, Софроний се старае да говори и пише на прост, достъпен за хората език.

 През годините, когато живее и твори в Букурещ, епископ Софроний се изявява и като политически водач на българите. От 1806 до 1812 г. той е един от най-видните представители на българския народ в отношенията му с руското командване след Руско-турската война и в качеството си на такъв преговаря с началниците на руските войски във Влашко. Подготвя и изпраща българска дипломатическа мисия в руския императорски двор. Епископ Софроний отправя призиви към българския народ да се бори за освобождение, застъпва се за българите - бежанци във Влашко.

Руското командване високо оценява влиятелната личност на епископа и му поверява духовното обгрижване на първото българско военно формирование в новата ни история – „Българска земска войска”. Той освещава бойните знамена, пише прокламации и манифести, които подписва: „Софроний, милостю Божию Епископ Болгарски”. Това е акт на отделяне от Цариградската патриаршия и прогласяване на независима Българска православна Църква.

Св. Софроний, епископ Врачански умира през 1813 г. в манастир край Букурещ. Наред със св. Паисий Хилендарски и другите народни будители той остава пример за клирици и миряни как се служи Богу и народу. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 г. от Българската православна църква.

Достойната памет на св. Софроний се отбелязва в православния календар на 11 март.