Отец Анатолий Берестов е професор д-р на медицинските науки, ръководител на Православния център „Св. Йоан Кронщадски” в Москва, за рехабилитация на младежи, пострадали от псевдорелигиозни секти и наркомания. У нас е познат с книгите си „Числото на звяра” и „Да се завърнеш към живота”.

При гостуването си в София преди време, йером. Анатолий (Берестов) изнесе в аулата на Богословския факултет беседа за разпада на духовността като същинска причина за широкото разпространение на наркоманията сред днешните младежи.

Предоставяме на вашето внимание откъс от българския превод на книгата „Духовна основа на наркоманията”.

 



Употребата на наркотици е окултна мистична практика, част от окултната антихристиянска култура, облекчаваща контакта на човека с падналите духове.

Като такава, тя е изиграла съществена роля в установяването и развитието на множество традиционни езически и някои световни религиозни култури.

Християнското светоотеческо учение на Православната църква е антитеза на окултизма и практиката за употреба на наркотици като негово частно проявление.

Разпространението на злоупотребата с психоактивни вещества е следствие на отстъплението от принципите на православния мироглед, свидетелство и симптом на дълбока религиозна и мирогледна криза. Тя е напълно закономерно и неизбежно следствие от духовното развитие на Западната цивилизация.

Като същество, надарено с разум и принадлежащ с духа си към духовния свят, човекът е създаден за живот в Бога. Смисълът на живота му е пребиваването в състояние на общение с Бога в Светия Дух, казано с думите на преподобния Серафим Саровски, в „придобиването благодатта на Светия Дух”. Благодатта, творческата блага сила (енергия) на Бога, от която, както пее Църквата, „всяка душа живится”, е светлина, живот, блаженство на човешката душа и я прави богоподобна.

В онтологичен план, т.е. в своята битийна същност, наркоманията представлява нещо съвсем противоположно. Това е „антиблагодат”, дяволска фалшификация на благодатта Божия, привличаща човека към общение с демоничните сили. Плодовете на това общение са болезненото поробване от този пагубен навик, смъртта и уподобяването душата на демоните в ненавистта й към всичко свято, което така често се наблюдава в наркоманите. Затова наркоманията може да се разглежда не само (и не толкова) като болест, но и като окултна езотерическа секта, една от формите на сатанизъм, и то от най-масовите по численост на адептите си в целия свят. По този начин става дума не само за лечение, а по-скоро за обръщане (излизане) от сектата, при което медицинският аспект на проблема отива на втори план. А на преден план излиза въпросът за самото понятие обръщане от сектата - обръщане накъде или по-правилно - към какво? Какво може да противостои на наркотическата „антиблагодат”? Въпросът в общия контекст на даденото повествование изглежда риторичен, но когато той не се решава, това често прави безсмислена медикаментозната и психотерапевтична помощ, имаща все пак второстепенно значение.

Сектантският характер на наркоманията се потвърждава, например, от всеизвестния факт, че наркоманът по-скоро ще си подели наркотика с този, който се опитва „да се откачи от иглата”, да прекрати употребата му, отколкото с този, който е в абстиненция (наркотичен глад) и който е принуден да си търси поредната необходима „доза”. Между наркоманите възниква някаква общност, благодарение на „посвещението” в наркотичното „тайно знание”, правещо ги в собствените им очи хора от друг, по-висш порядък, в сравнение с тези, които нямат този опит. Това формира у тях своя идеология, своя ценностна система, свой таен „език” с особени жаргонни изрази, свой хумор и други самобитни психологически черти. Това е някакъв друг свят, който е чужд и непонятен за непреминалия наркотическа инициация човек. Всичко това ни принуждава да направим един напълно определен извод.

Наркоманията е на първо място мирогледен и религиозен проблем, пълноценното му решаване излиза извън рамките на компетенциите на силовите, медицинските и административни структури. Без възраждането на християнския религиозен мироглед, повечето от каквито и да било мерки, предприети от тези структури, ще бъдат малко ефективни и нетрайни.

Необходим е цялостен подход по отношение на решаването на проблема на основата на единен мироглед с привличане на всички вече споменати структури. Недопустимо е да се използват методи с окултен характер, които са насочени към достигане на незабавен успех.

Необходими са широки профилактични мерки с привличане на всички групи от населението.

Напълно осъзнато не предлагаме тук някакви по-конкретни пътища за преодоляване на проблема с наркоманията. Ние смятаме, че е по-важно да се осъзнае, че тя не е случайна и е неизбежна. Колкото и да е парадоксално и може би дори да прозвучи жестоко, но наркоманията днес е необходима. Тя е необходима не сама по себе си, защото тя, разбира се, е била и си остава зло, но тя е необходима като болестен синдром за организма. Болестният синдром сигнализира за присъствието на болест в организма и за необходимостта от лечението му. Наркоманията свидетелства за дълбоката духовна болест на нашето общество и за необходимостта от покаяние. Наркоманията не е болест на отделни личности, тя се появява в живота като недъг на цялото общество. За зависимите от наркотиците и за съзависимите, т. е. близките до тях хора, наркоманията често става онзи пробен камък, чрез който човек или се сломява от отчаяние и озлобление и загива, или придобива вяра и Живот Вечен, подобно на разбойника на Голгота. Нашата Русия сега е възлязла на своята Голгота, откъдето за нея се откриват два пътя. И всеки трябва да избира между „похули Бога и умри” (Йов. 2:9) или изповядай с разбойника: „получаваме заслуженото според делата си, спомни си за мен, Господи, кога дойдеш в царството Си” (Лука 23:41-42) и да чуе: „днес ще бъдеш с Мен в рая”, приобщавайки се към светлото Христово Възкресение.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре