Наркозависимост

Г-н Бисер Божков

(Лекция – беседа в храм „Св. Петка” - Пловдивска митрополия, 07.06.2013 г.)

Ваши Благоговейнства,

Боголюбиви братя и сестри,

Уважаеми колеги и преподаватели от Катедрата по Теология в Пловдивския университет,

Ще започна с това, че когато работих по дипломната си работа (магистърска теза) в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” на тема: „Опасността за обществото от окултните практики в съвременния свят”, не засегнах подробно темата за наркоманията, която е окултна мистична практика още в древността. Затова ще се опитам накратко да очертая тази съществена връзка между окултизма, наркотиците и наркоманията, които са грях на отделната личност и грях на обществото.

Както е казал Старецът Паисий Светогорец в IV том на книгата си: „За семейния живот” - „Грехът се е превърнал в мода за съвременния човек”. Темата за окултните практики и наркоманията е много широка, тя има духовен, юридически, социален и медицински аспект, но в тази беседа ще разгледаме темата от гледна точка на православната духовност и библейската история.

Защо и в какво наркоманията е свързана с окултните практики? Според историята на Църквата и религиите употребата на наркотици[1] е окултна мистична практика, част от окултната антихристиянска култура. Наркоманията облекчава по псевдодуховен начин контакта на човека с падналите духове. Като такава тя (наркоманията) е изиграла съществена роля в установяването и развитието на множество традиционни езически и някои световни религиозни култури.

Във връзка с това християнското светоотеческо учение на Православната църква се явява антитеза на окултизма. И на практиката на употребата на наркотици се гледа като на частно проявление на окултизма. Причините в съвременния свят за разпространението на злоупотребата с психоактивни вещества е следствие на отстъплението от принципите на православния мироглед, което е свидетелство и симптом на дълбока религиозна, нравствена и мирогледна криза. Тази криза пък е напълно закономерно и неизбежно следствие от духовното развитие на западната цивилизация. А венецът на Божието творение, като същество надарено с разум и принадлежащо с духа си към духовния свят, т.е. човекът, е създаден за живот в Бога. А това според Православието е живот в Христа или в тайнствата на Църквата, чрез които получаваме даровете на Светия Дух. Т.е. смисълът на човешкия живот не е в придобиването на материални богатства и плътски удоволствия, а смисълът на живота е в пребиваването на хората в състояние на общение с Бога в Светия Дух, казано с думите на Преп. Серафим Саровски в „придобиването на благодатта на Светия Дух”. Благодатта, творческата блага сила (енергия) на Бога, от която, както пее Църквата, „… всяка душа живится”, е светлина, живот, блаженство на човешката душа. Тъй като човекът е психосоматично същество (двусъставно, състои се от душа /дух/ и тяло), Благодатта на Светия Дух прави[2] човешката душа богоподобна (обожена по благодат).

Историята на използването на психоактивните вещества от човека по принцип идва от най-древни времена. Още в допотопната епоха (5 - 6 хил. г. пр. Христа) сред потомството на Каин, по свидетелството на св. Ириней Лионски, „демоните открили на жените силата на корените и тревите”, които те започнали да използват за магически цели. Явно още от тогава било известно свойството на тези вещества да предизвикват изменения в съзнанието, да го правят по-податливо за духовно въздействие отвън от падналите духове.

Тук е необходимо да се разясни православното учение за човека във връзка с темата. Съгласно православната антропология първоначално сътвореният човек, въпреки че имал тяло и душа, имал тяло, което притежавало съвсем други свойства, различни от сегашните. То било много по-фино и духовно, не е препятствало непосредственото общуване със съществата от духовния свят и даже със самия Бог. Адам, според книга „Битие”, е слушал „гласа на Господа Бога, разхождайки се в рая”. След грехопадението, обаче свойствата на човешко тяло се изменили. За душата на човека, обкръжен сега не от свети, а от паднали духове, то станало естествена тъмница, защитаваща го от непосредствено общуване с тях. В това се проявила великата Божия милост към падналия човек, за да не би той скоро да се уподоби на бесовете, след като няма възможност да избегне непрестанното им въздействие чрез слуха и зрението си. Тази изолация обаче не е абсолютна.

Разглеждайки психическия живот на човека, светите отци откриват, че в него възникват три вида помисли и усещания. Към първия принадлежат докосването до Божията благодат и помислите, предлагани от Ангела-Пазител. Към втория вид се отнася неизискващата особено въздействие от страна на представителите на невидимия свят - естествена психическа дейност на човека, която не се нуждае от никакви нравствени критерии, за да бъде преценена. Това са например съпровождащите някакъв всекидневен труд мисловни операции или това, което отдавна се е усвоило от душата, станало част от нейната природа. Третият вид, представляват демоничните въздействия върху ума, сърцето и тялото посредством внушения на мечтания, мисли, желания и даже чрез докосване до най-различни органи и части на тялото, до най-съкровените тайни механизми на душата[3].

Демоните, - както ни учи св. Игнатий (Брянчанинов), имат способност да въздействат на душата чрез кръвта (освен чрез помислите и др.), предизвиквайки по този начин в нея едни или други преживявания. Естествено, това се случва дотолкова и при наркозависимите, доколкото Бог го допуска, което е видно от Ветхия Завет в „Книга Иов”. Но интензивността на тези въздействия зависи от свободната воля на самия човек, който е наркозависим. В негова власт (на човека), съгласно свободната му воля, е да избира кое предпочита за себе си повече – първия или последния род духовно общение, ако конкретният човешки индивид е достатъчно и правилно религиозно образован, т.е. въцърковен. Защото тук, в това духовно общение е началото на двата вида духовност – понятия, които днес се употребяват често, но не конкретно. Или казано по точно – духовността бива или благодатна, или демонична и само тези две определения могат и дори е необходимо да се използват при нейната оценка, особено когато сме изправени пред проблемите на наркоманията. Това е така, защото очевидно е, че в случая с наркоманията става въпрос не за благодатен, а за демоничен характер на духовността, тъй като при употребата на психоактивни вещества човекът не просто се обръща към „своята безсъзнателна част” от психиката, но и предоставя пълна свобода за действие в съзнанието на напълно конкретни негативни (духовно зли) сили[4].

При това състояние на наркозависимия индивид става смесване на собствената му психическа дейност с въздействието на демоничните сили, които са реалност за вярващите християни в църквата. По този начин практиката на употребата на психоактивни вещества по своята същност се явява окултна и предполага бесообщение, тъй като източникът на окултните практики винаги[5] са злите сили, наречени още паднало войнство на лукавия.

Парадигмата на православната психотерапия и пастирската психология приемат това за факт, съгласно светоотеческото учение на Православната Църква, Св. Писание и Св. Предание. Като оставяме в страни въпроса за самия механизъм при наркозависимите и протичащите от него изменения в психосоматичен план на ниво биохимични, физиологични и психични процеси, в този ред на мисли, ще споменем, че съгласно православната психотерапия и православното пастирско богословие наркозависимостта като духовен проблем се лекува успешно и ефективно предимно с духовни средства и главно чрез църковните тайнства.

Наркоманията, като психиатрично заболяване, не може да бъде лекувана с медикаменти и поддържащи (метадонови[6]) програми. В ретроспекция – поглеждайки назад в библейската история, ще споменем, че: Преуспяването[7] в общението на древните хора с демоните, включително и с помощта на „силата на корените и тревите”, е било значително - именно то предизвикало в библейски аспект Всемирния потоп, както знаем от библейската история. Това е потвърдено и от откритията на съвременната креационистка наука[8].

Светите отци на Православната църква говорят за предпотопната цивилизация, като за много висока по степен на развитие, но магическа по своя характер. Отблясъци и отломки, по които може да се съди за нея, се появили в следпотопно време в цивилизацията на келтите, индианските цивилизации в Южна и Централна Америка, унищожени от Божия промисъл заради дяволопоклонничество. И до днес за учените остава загадка техните циклопски постройки, съоръжения и скални изображения (в пустинята Наска, о. Пасха, Стоунхендж и др.)[9]. Може да се предположи, че всички те не са плодове и достижения на науката и техниката, а са плод на магически познания.

Но страшното вразумление чрез Всемирния потоп било бързо забравено и потомството на праведния Ной в по-голямата си част отново се обърнало към общение с паднали духове. Тук отново послужила „силата на корените и тревите”. Шумерските клинописни глинени плочки от Нипур (3 хил. г. пр. Хр.) са донесли до нас свидетелството за използването по това време на опиум и други психоактивни растителни субстанции. Китайските легенди от древността говорят за познаване на свойствата на хашиша. В съч. „Одисея” на Омир (8-7 в. пр. Хр.) се споменава за чудодейната напитка „непентес”, приготвяна от дъщерята на Зевс, Елена. Предполага се, че този, заставящ да се забрави болката и тъгата сок, е опиум. Крито – Микенската култура (3-2 в. пр. Хр.) познава богинята на мака, чиято статуя украсявали с нарязани макови главички.

Във връзка с това ще споменем, че употребяването на наркотични средства в езическите традиции по правило е било сакрално (свещено). То е играло съществена роля в практиката на шаманизма, предсказването и обредите на инициация[10] (посвещение в окултизма). Шаманите или жреците, които били духовни лидери в езичеството, също използвали психотропни и халюциногенни средства за предсказването, за облекчаване на влизането в контакт с духовете. Формите и средствата са различни в различните традиции, но търсените състояния са сходни. Използването на психоактивни вещества играело важна роля в обредите на посвещаване (и особено в жреческите и шаманските инициации). Изменяйки с тяхна помощ състоянието на съзнанието, адептът (жертвата) ставал способен да възприеме тайното знание, да го преживее опитно, което трудно би се предало с думи, влизал в непосредствен, често крайно интензивен контакт с духовете (демоните), получавайки посвещение в някоя мистична духовна традиция.

Индианците от Горна Амазония (конибо, хиваро) за тази цел си служили с напитка от лианата „аяухаска” или тревата „маикуи” (разновидност на татула). Това при тях се считало за единствен начин за постигане на техните религиозни представи. Испанските конквистадори са оставили писмени свидетелства за масовата употреба на халюциногенни гъби при коронацията на Монтесума. Индийската ведическата традиция познава напитката на боговете „сома”. Тази напитка имала важно значение при ритуалите. Повече от сто химни в „Ригведа” възхваляват въздействието ?. Тя се приготвяла от сока на различни растения, включително и индийски коноп. От него се приготвя хашиш, който се споменава също както в „Атхарваведа”, така и в „Ригведа” (около 1500 г. пр. Хр.) като „небесен проводник” (окултен термин). В този смисъл говорело се, че друг индийски идол - „бог” Индра, можел да изпие цяло езеро от тази опияняваща напитка, наречена „сома”. Въобще много индийски божества са били силно „пристрастени”[11] към наркотичните напитки, тютюна и алкохола и ако нямали сома, не се гнусели да приемат като принасяне на ритуална жертва… домашната ракия. В Раджастан има храм на грозната „богиня” Кали, при жертвоприношенията на която се пият изключително силни напитки. С тях се умива статуята на богинята, а после те се добавят в „прасад” – ритуална храна, която се предлага на присъстващите на службата. Древноиранските религии също познават „хаома” – растение, напитка от него и едноименно божество. Мюсюлманската мистика (в някои сектански варианти) в много случаи не е изключение от практиката на използване на наркотици.

При подобен род болна мистика се получават откровения и видения в състояние на екстаз и се общува с демоните (падналите духове) под въздействие на психоактивните вещества. Това става главно при практиките „зикри” в суфизма (мистично течения в исляма), където за достигане на „божествената реалност” способстват танците, специална музика, тонизиращи напитки и наркотични средства[12]. Впрочем в Европа по време на древността друидите, - жреците на древните келти, били запознати със свойствата на различни растения и ги използвали с магически и медицински цели. Тези знания се съхранили и до наши дни сред народните знахари, баячки и магьосници в цяла Европа, дори в условие на разпространеното повече от 2 000 години християнство[13]. Затова и св. евангелист Йоан Богослов ни дава изключително полезен духовен съвет (1 Йоан. 4: 1): „ ... Възлюблени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога” ; както и в Евангелие от Йоан. 16: 13: „... А когато дойде Оня, духът на истината, ще ви упъти на всяка истина” ().

Т.е. разглеждайки окултната същност на наркоманията, можем да заключим, че: Всички небогоугодни и небогооткровенни религии, включително и световните, имат в основата си откровения, получени от падналите духове в състояние на екстаз или транс, като използването на психоактивните вещества и средства е един от най-разпостранените способи за изпадане в такова състояние на болна мистика. Изключение от това правило е единствено Християнството и предшестващата го религия на Ветхия Завет[14]. Те еднозначно са осъждали каквито и да е форми на окултни практики. Още в Мойсеевия Закон Господ изрича върху хората, застрашително Слово[15]: „... Не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви; защото всеки който върши това, е гнусен пред Господа” (Второзаконие. 18: 10-12). Вместо тях Господ избира от богоизбрания еврейски народ свои пророци, които заради чистотата и светостта на своя живот да могат да влизат в общение с Бога.

Относно хората, прибягващи до наркотични средства[16] с цел гадания, ще цитираме накратко Св. Йоан Златоуст, който пояснява разликата между окултния екстаз и истинското Богообщение: „...В идолските капища, когато някой бил обладан от нечист дух и предсказвал, то сякаш воден и свързан, бил увлечен от духовете и не съзнавал това, което казвал. На гадателите е въобще свойствено да бъдат в изстъпление[17], да търпят принуда и насилие, да се увличат и да викат неистово като бесновати ... А пророкът не е такъв, той говори всичко с трезва душа, здрав разсъдък, знае какво казва”.

По отношение на духовния живот на православния християнин във връзка с наркоманията, ще отбележим накрая в заключение, че: ...най–необходимото условие за превенция, лечение на наркозависими и окултнопострадали хора са църковните тайнства, т.е. участието в църковния живот на Православната църква. Последното е свързано с това, че християните – окултнопострадали или наркозависими, трябва да следват усърдно духовните съвети на светите отци. Т.е. такива страдащи хора трябва да се стараят да не роптаят, когато се намират в болести, страдания и скърби, да не обвиняват за положението си никого, а да славят Бога, да просят на помощ Божията благодат с молитви, добротворство и смирение. Всеки окултнопострадал или наркозависим трябва да знае, че Господ, като Наш Творец ни е надарил с необходимите духовни и физически сили да издържим всичко, което ни се случва като страдания в човешкия живот, за което трябва да се уповаваме на Бога, на молитвеното застъпничество на Божията Майка, богоносните наши отци и чиноначалията, които са неделима част от едната Православна църква[18]. Изобщо излекуването от наркозависимостта е много бавен процес, защото въцърковяването, религиозното просвещение, сиреч отварянето на духовните очи на сърцето става изключително бавно, понякога минават години, докато хората се научат на богомислие, борба с помислите – трезвение и смирение[19].

Още текстове по темата за
окултизма можете да прочете в нашата рубрика

ЗА ВРАЧКИТЕ, ГЛЕДАЧКИТЕ И ВРЕДАТА

ОТ ОКУЛТИЗМА