На 6 октомври 2011 г. на брифинг в пресцентъра на щабквартирата на ООН в Ню Йорк беше обнародван „Уставът Сан Хосе” (San Jose Articles).
В наши дни обичайна практика за длъжностите лица в ООН и американските професори по право е да посочват на чуждестранните правителства необходимостта от либерализация на законите за абортите, уж че били в съответствие с международното право.
Само през миналия месец специалният докладчик ООН по въпросите на здравеопазването е публикувал доклад, в който се прави подобно твърдение. Генералният секретар е одобрил доклада. Скоро след това върховният секретар по човешките права на ООН е потвърдил това.
Активистите на движението pro life в продължение на много години разгласяха, че става дума за лъжливо твърдение. При все това някои правителства започнаха да слушат и да променят националните си законодателства.
Професор Робърт Джордж, обръщайки се към медиите и наблюдателите в ООН, заяви, че Уставът Сан Хосе е бил разработен с цел да се помогне на правителствените чиновници да се борят срещу тези лъжливи твърдения.
Уставът беше подготвян близо година, включвайки през март двудневни кръгове преговори в Сан Хосе (Коста Рика). Общо 29 експерти помогнаха да се подготви и се подпише документът.
Сред подписалите се са: професор Джон Финис от Оксфорд, професор Джон Холден от Университета Сент Ендрюс, бившият лидер на мнозинството във Филипинския парламент Франсиско Татад, бившият съдия от Европейския съд по правата на човека Хавиер Борего, членът на Международния комитета на ЮНЕСКО по биоетика професор Картер Снид, членът на Британското кралско семейство лорд Николас Уиндзор, депутатът от Европарламента Аина Заборска и други известни и авторитетни експерти.
В най-скоро време Уставът ще бъде предаден в британската Палата на лордовете, Европейския парламент, парламента на Италия, а също така в Мадрид, Вашингтон, Сантяго, Манила, Буенос Айрес, Калгари и Сан Хосе.
С оригиналния текст на Устава може да се запознаете на сайта www.sanjosearticles.org.
По-долу е даден българският превод на „Устава Сан Хосе”:
Устав Сан Хосе
На 6 октомври в Ню Йорк беше представен новият документ - The San Jos? Articles (Уставът Сан Хосе), който се състои от 9 статии, резюмиращи залегналото в международните правови договори и обичайното право по отношение на абортите. В документа се прави изводът, че в съвременното международно законодателство правото на аборт не фигурира.
Уставът Сан Хосе се появява, за да помогне на правителствата и гражданското общество да защитават човешките права чрез правилното разбиране на факта, че правата на нероденото дете се защитават от международното право.
Даденият документ трябва да се използва в борбата с лъжливи твърдения, като погрешната представа, че абортът се отнася към правата на човека.
Статия 1
Научно е доказано, че новият човешки живот започва от момента на зачатието.
Статия 2
Човешкият живот представлява сам по себе си редица последователни етапи, започвайки от зачатието и завършвайки със смъртта. Всеки от тези етапи има свое научно название, сред които зигота, бластоциста, ембрион, плод, новородено дете, подрастващ и възрастен. При това в науката се запазва консенсусът относно това, че на всеки стадий от своето развитие човек е жив представител на човешкия род.
Статия 3
От момента на зачатието всяко неродено дете е човек по своята природа.
Статия 4
Всички човешки същества, като членове на човешкото семейство, имат право на признание на своето неотнимаемо достойнство и на защита на неотнимаемите си човешки права. Това се признава от Всеобщата декларация на правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и други международни документи.
Статия 5
Не съществува международно право на аборт - нито по договорни задължения, нито в съответствие с обичайното международно право. Никъде в договорите на Организацията на обединените нации няма указания за установяване или признаване на правото на аборт.
Статия 6
Комитетът за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) и другите органи, наблюдаващи спазването на договорите, призоваха правителствата да променят националните законодателства по отношение на абортите. Тези органи явно или неявно интерпретират договорите, в които участват, като такива, съдържащи правото на аборт.
Съгласно договорите за създаване на тези органи, както и в съответствие с общото международно право, органите, наблюдаващи осъществяването на договорите, нямат пълномощия нито да тълкуват своите договори в посока на налагане на нови задължения на държавите, нито да изменят съдържанието на самите договори.
Съответно, орган, който тълкува който и да е договор като съдържащ в себе си правото на аборт, действа извън границите на своите пълномощия и в противоречие с мандата си. Подобно, изпълнено с превишаване на правомощията действие, не налага никакви правни задължения и не трябва да се приема като норма, формираща обичайното международно право.
Статия 7
Твърденията на международните агенции и неправителствени организации, че абортът е човешко право, са лъжливи и трябва да бъдат отхвърлени.
Не съществува нито едно международно правно задължение, предоставящо достъп до аборт на каквото и да е основание, включително (но като не се ограничава до) здравето, неприкосновеността на личния живот, личната или сексуалната автономия и недискриминация.
Статия 8
Съгласно основните принципи на тълкуването на договорите в международното право, в съответствие със задълженията за добросъвестност и необходимостта от съблюдаване на договорите, в осъществяване на отговорността за живота на своите граждани, държавите могат и са длъжни да се позовават на договорните положения, гарантиращи правото на живот, като на положения, подразбиращи в това число и отговорността на държавата за защита на неродените деца от аборти.
Статия 9
Държавните органи и обикновените членове на обществото трябва да следят за това националните законодателства и политическите курсове да бъдат насочени към защита на правата на човека за живот от момента на зачатието. Те също така са длъжни да отхвърлят и осъдят натиска с цел приемане на закони, легализиращи или декриминализиращи абортите.
Органите, наблюдаващи за спазването на договорите, учрежденията и отделните чиновници в ООН, регионалните и националните съдилища и прочее инстанции трябва да се въздържат от явни или неявни твърдения за това, че съществува право на аборт, основано на международното право.
В случай на подобни твърдения или при оказване на натиск върху държавата, участниците са длъжни да призоват за отговорност в рамките на системата на Организацията на обединените нации.
Помощта, отпускана за развитие на отделните страни, не трябва да се насочва към лансиране на идеята за абортите или за тяхното финансиране. Предоставянето на помощ не трябва да зависи от положителното отношение на получателя към помощите за аборти.
Финансирането на международни програми в защита здравето на майките и децата трябва да бъде насочено към осигуряване на здравословен изход от бременността както за майката, така и за детето, а също така и към помощ за майките да приемат новия живот при всякакви житейски обстоятелства.
Сан Хосе, Коста Рика
25 март 2011
За написване на текста е използвана информация от сайта Lifenews.com
