Абортът е убийство!

През 2011 г. Руската православна църква излезе с много конкретни инициативи за укрепване на семейната институция и за противодействие на абортите.

Под ръководството на Смоленския епископ Пантелеймон се създава милосърдно доброволческо движение в Москва и в редица други епархии. Много енории и манастири на РПЦ се превръщат в действителни центрове на обществен живот, за духовна и социална поддръжка на социално слаби, възрастни хора, въобще на хора в неравностойно положение.

За това как се развива социалната дейност в православна среда, за разбирането си за проблемите в тази сфера разказва ръководителят на православния медико-просветителски център „Живот” протойерей Максим Обухов, който отдавна се бори за намаляване на абортите в нашата страна, срещу ювеналната юстиция (особен режим на правосъдието за непълнолетни – б.пр.), участва активно в медийни изяви в качеството си на обществен и църковен деятел.

- Отец Максим, разкажете за Медико-просветителски център „Живот”, какви задачи и цели си поставяте?

- Първоначално си поставихме задачата да противодействаме на абортите, а след това дейността ни прерасна в социално служение, посветено на въпросите на семейството и брака. Днес християнският свят се намира в по-различно положение, отколкото преди. Ако по-рано християнските ценности са били нещо, разбиращо се от само себе си, не е било необходимо да се обяснява на хората, че е нужно да се живее в брак, че е нужно да се отглеждат деца, сега ситуацията е такава, че е необходимо семейните ценности да се защитават – с думи, с дело, с благотворителност. Увеличи се броят на абортите, броят на така наречените нерегистрирани бракове, броят на незаконнородените деца. В рамките на семейното служение в църквата се налага да се обясняват съвсем прости неща. Ако става дума за абортите, в цял свят се е наложила практиката на благотворителна помощ за онези жени, които се намират в критична ситуация, когато, освен че не са готови за майчинство, съществуват и материални затруднения, които още повече задълбочават психологически угнетеното състояние на човека. Много от абортите се правят неохотно и ако ние бихме организирали милосърдни служби и осигурявали помощ в критични ситуации, тогава бихме могли да намалим броя на абортите. Такива случаи има и това много ни радва.

- Под какви форми се осъществява дейността ви?

- Съществуват три начина за борба с абортите: просветителско-разяснителна работа, благотворителност, законодателни инициативи, насочени към ограничаване и забрана на абортите. По отношение на законодателните инициативи все още няма отклик, затова не очакваме радикални промени в сферата на защита на живота. Що се отнася до първите две форми, те са съществували и винаги ще съществуват, ефикасни и действени са и помагат да се решават проблемите. Стараем се да използваме максимално тези сфери, започвайки от устното слово и завършвайки с Интернет-форумите и мейлинг-листите. Имаме няколко наши и партньорски сайтове, издаваме листовки, плакати, книги. Също така изработихме методика на изнасяне на лекции в училищата.

- Какви благотворителни проекти осъществявате?

- Намираме се в малко необичайно положение, защото ни се налага да организираме процесите и в други благотворителни организации. Работата е в това, че дейността ни се развива в цяла Русия, разполагаме с телефон на доверието, който се поддържа от благотворителен фонд. По този телефон може да се звъни безплатно от всички краища на страната. Тъй като не можем да открием филиали във всички региони, пренасочваме хората към други благотворителни организации, където могат да им помогнат. Но се стараем, разбира се, да работим непосредствено и с регионите. В момента някъде около 80 % от позвъняванията са извън Москва. Звънят ни главно хора, които се двоумят какво да правят, за съвет, на първо място се стараем да убеждаваме да не се стига до аборт. На втория етап, ако възникне желание за контакт с нашия фонд, тогава насочваме такъв човек към някоя регионална организация, отворена за сътрудничество или пък ние сами се заемаме с него, гледаме с какво можем да помогнем. Не обещаваме много, но от нас винаги може да се очаква помощ, събираме запазени използвани вещи, винаги може да предоставим бебешка количка, памперси, кошарка. Може колкото искаш да агитираш против абортите, но ако не можеш при това да подариш пакет памперси, агитацията ти отива на вятъра.

- Въпросът за социалната дейност в Руската православна църква е твърде сложен – за мнозина свещенослужители това съвсем не е главното в църковната мисия. Как смятате, доколко успешно се провежда тази работа, доколко активно се занимават с нея по места?

- Много е трудно да се измери ефективността на социалната работа, както се казва в Евангелието: бедните винаги имате при себе си. С други думи, колкото и да помагаш, бедни винаги ще има, няма да изчезнат, дори ще се окажат повече. Не можем да заместим Министерството на труда и социалната закрила, пенсионните фондове и здравното осигуряване. Но въпреки това има определено раздвижване в това направление. Патриарх Кирил отделя много голямо внимание на социалната дейност. Той предприе радикални мерки за засилване на социалната работа в енориите, до такава степен, че предлага да се открие щат за социален работник в тях.
Това се превърна в нещо обичайно. Разбира се, всичко това зависи от спецификата на енориите. Създават се фондации, синодалният отдел по благотворителност и социално служение започна активно да работи в това направление. Както вече казахме, появи се такава нова форма на работа, каквато са центровете за кризисна бременност. В тази дейност има голямо бъдеще, аз много години се опитвах да раздвижа, да внедря всичко това. Надявам се, че тази работа ще се развива и поне във всяка енория да има център за защита на майките, във всеки случай - в големите градове.

- Може ли да се каже, че с избирането на патриарх Кирил има качествено подобрение в това направление?

- В едни или други форми всичко това имаше своето място, но с идването на патриарх Кирил бяха поставени необходимите акценти. Ако по-рано социалното служение просто се одобряваше и поощряваше, днес то стана задължително и необходимо.
В нашата страна има много хора в неравностойно положение: бездомни, алкохолици, наркомани, всички те се нуждаят от нашето внимание, помощ и грижа. Църквата не може напълно да премахне бедността, това не ни е по силите, но тя може да даде духовен заряд и подкрепа. Основният ни проблем е, че твърде много се надяваме на държавата, смятаме, че ни е длъжна, а трябва да осъзнаем, че държавата – това сме ние.


- Виждате ли някаква полза от междухристиянските съвместни социални проекти? Нужно ли е това сътрудничество, ако да, тогава с какви християнски конфесии бихте били готови да работите?

- Ние си сътрудничим, у нас съществуват интересни връзки с чуждестранни организации. Самата форма на служение в центровете за кризисна бременност дойде при нас от Запада, основателят на това движение е бил католически свещеник. Внимателно изучавам всички източници на информация, католически, протестантски и светски.
Например, Християнският междуконфесионален консултативен комитет (ХМКК) би могъл да бъде инструмент за натиск върху законодателите и обществото по въпросите за защита на семейните ценности. Мисля, че има възможност от името на даден комитет да се излиза в защита на семейството в единен фронт, за да се достигнат някакви определени цели. Ето сега патриарх Кирил е поставил задача да бъде премахнат данъкът върху абортите, дори това да бъде малка победа, но тези пари, които трябва да отидат за аборт, ще отидат за нещо добро. Може някои да се откажат от аборта, когато разберат, че държавата не поощрява това. Според мен тази победа ще постигнем само със съвместни усилия, след това ще си поставим някоя друга цел. ХМКК може да помогне да се изработи консолидирана позиция, която би била възприета не като мнение на отделна религиозна организация, дори това да е организация с мащаба на Руската православна църква, а като мнение на всички основни християнски конфесии.

Но съществуват конфесии, с които практически е невъзможно да се установи сътрудничество, при които подходът е строго тоталитарен, насочен само да се вербуват нови членове на църквата, както е при Свидетелите на Йехова или сектата на Муун.

- Когато Православната църква си сътрудничи с други конфесии, няма ли да бъде обвинена в икуменизъм?

- Вижте, всеки разбира различно икуменизма, никой не знае какво е това, тъй като няма ясно определение на понятието. Ако под икуменизъм се разбира обединение на различни конфесии в една световна надрелигия, ние наистина не одобряваме тази идея, но някакви контакти винаги е имало, има и ще има. Например Елизавета Фьодоровна Романова е взела идеята за милосърдното сестринство от протестантска Германия, отначало идеята била посрещната на нож дори от епископата, но минали само сто години и тя вече напълно се присади на православна почва. Не трябва да се страхуваме от взаимно изгодното сътрудничество и приемането на чуждия положителен опит.


- Какво е Вашето отношение към това, че инославни се занимават с реабилитация на нарко-
и алкохолно зависими?

- Аз бях в центъра на община „Преображение” и у мен не възникнаха претенции към работата му. Не видях в дейността на този център нещо такова, което да ми направи неприятно впечатление. Не установих някаква прозелитска насоченост в работата им, поне в тази община. Ако организацията си поставя за цел единствено включването на нови членове, а реабилитацията се явява само средство, това е едно, а когато това е социално служение с цел да се помогне на човека, това е друго. Приоритетите могат да бъдат различни. Въпреки това, струва ми се, опитът, който община „Преображение” използва, е много интересен и непременно трябва да бъде използван. Най-малкото, не разполагам с лоши примери.

- Какво е Вашето отношение към ювеналната юстиция и ювеналния съд? Може ли държавата да се намесва във възпитанието на децата в семейството?

- Този проблем съществува сега по цял свят, проблемът със злоупотребата при така наречената защита на детските права. Сблъскваме се със световна тенденция на вмешателство във вътрешните семейни отношения. Т.е. децата да бъдат защитавани срещу техните родителите. Въпреки че в Руската федерация, по думите на един от министрите, 5 % от случаите на противоправни действия по отношение на децата се извършват вътре в семейството, а 95 % - на улицата. Това говори, че семейството е най-безопасното място за пребиваване на детето. Затова, както у нас, така и по цял свят има опасения, че някакви неправителствени организации или държавни чиновници ще се опитват да се намесват в семейните отношения. Във време, когато не се решава проблемът за насилието над децата в интернатите, в домовете за деца, в край на краищата децата ги заплашват и много други неща, а колко деца загиват по пътищата...
Или проблемът с туберкулозата, при нас климатът е северен и има висока смъртност от тази болест. А съществува и проблем за качеството на образованието, достъпността до медицинска помощ, ето къде трябва да бъдат защитени правата на децата. Родило се е дете с порок на сърцето, не му отпускат пари за операция...

А нима не е насилие отнемането на детето от семейството? Защо да се създават структури, насочени срещу родителите? Ювеналната юстиция предполага защита от родителите по пътя на репресиите. Разбира се, това ние го възприемаме като заплаха, насочена срещу семейството, като фактор, разрушаващ семейството. Ние сме против това.


- А как се отнасяте към ювеналните съдилища, които трябва да съдят непълнолетни отделно от углавните съдилища, прилагайки някакви по-смекчени форми?

-Работата не е в названието, у нас винаги, и по съветско време, е имало ефикасно работеща система на детските педагогичеки стаи на милицията и съответни правозащитни структури, които се занимаваха с престъпленията на непълнолетни и с профилактиката им. Нищо ново няма тук, но ние, повтарям, се опасяваме от разрушаващите семейството фактори. Макар че в същото време се опасяваме от безнаказаността на младите престъпници, се опасяваме и от възможността децата да подават жалби срещу родителите си, опасяваме се от възможността съдилищата да се използват от децата срещу техните родители. Ако говорим за опита в други страни, има за какво да се безпокоим. Има критики и към американската система за детско правосъдие, и към западноевропейската, от които населението не е много доволно.

- Нашата страна заема едно от първите места по брой на безпризорни деца. Не мислите ли, че една от причините е тая, че децата бягат от родителите, които издевателстват над тях, второ, че много майки не са готови да имат деца, раждат ги, а след това ги изоставят. Може би подобно отношение води до този голям брой безпризорни деца?

- Няма да се съглася, че у нас има чак такъв голям брой безпризорни деца, в страната ни действа нелоша схема за тяхното обхващане. Друг е въпросът, че системата за наблюдение на изоставени деца е абсолютно неефективна и се нуждае от радикална реформа, дори с частичен демонтаж. За всяко дете, намиращо се в интернат, държавата отделя 20 хиляди рубли на месец. Тези пари биха стигнали да се реши изцяло въпросът с изоставените деца в Русия, дори доста средства ще останат. Но системата работи катастрофално лошо, и ние не можем да направим нищо по въпроса. Тази система не позволява тези изоставени деца да се възпитават нормално и тя трябва да бъде така разтърсена, че от нея да не остане нищо. Затова причината е тук, а майки, които се отказват от децата си, има във всички страни. Но има държави, в които няма нито един дом за изоставени деца...


- Последен въпрос, отнасящ се до популярната тема за модернизацията. Често Православната църква се обвинява в това, че не съдейства за модернизацията и затормозва развитието. Доколко тези обвинения са оправдани и каква е ролята на Църквата по отношение на модернизацията?

- Зависи какво се разбира под модернизация, ако се подразбира деградация на традиционната институция на брака, тогава ние сме категорично против такава модернизация. Тук влизат нарастването на абортите, извънбрачните съжителства и т.н. Ако това е някакъв технически прогрес, тогава ние сме зависими от него, ползваме се от техническите блага, глупаво е да сме против това. Навярно под тази дума се подразбират различни неща.

Радиото, например, е изобретено от Александър Попов, син на православен свещеник. Никола Тесла е бил син на православен свещеник. Началото на книгопечатането в Русия е поставил православният дякон Иван Фьодоров. Може да бъдат приведени множество примери, когато църквата е била двигател на прогреса. Кой е открил първите училища? Кой е приобщил нашата велика руска степ към благата на цивилизацията? Кой донесе писмеността, книжовността? И въобще цивилизацията и техническият прогрес - това, в основни линии, са атрибути на християнската цивилизация. Това се вижда с просто око. Мнозина най-велики хора, в това число и наши съотечественици, които са дали принос в науката, и продължават да дават – са дълбоко вярващи хора, а понякога дори свещеници.


- А какво тогава пречи на Русия да достигне поне равнището на живот в средностатистическите западни страни?

Русия е особена страна. Първо, тя спада към едни от най-богатите държави в света. Ако вие имате собствен дом, автомобил, чанта с пари и пълен хладилник, значи принадлежите към 10-те процента най-богати хора в света. Ако ни сравнят в други държави, трябва да се отчете фактът, че 50 % от нашата територия са сковани от вечен мраз. А останалите 50 % са територии с екстремално суров климат. Например в Канада, на територията с климат, съответстващ на московския, практически не живеят хора. От 10 мегаполиса с най-студен климат в света, 9 се намират в Русия. Себестойността на охраната на границите, поддържането на инфраструктурата, жилищното строителство е много по-висока, отколкото в други страни. Същото се отнася и за строителството на пътища, да се построи, например, път в Сибир струва десет пъти по-скъпо, отколкото в Алжир. За да живеят, на руснаците им трябват повече топли дрехи, стените на домовете трябва да са със съвсем друга дебелина. 50 киловата са необходими само за отопление. При това, ние сме успели да усвоим територии, практически неприспособени за живеене. Погледнете колко хора живеят на полуостров Лабрадор? А у нас при такъв климат се намират градове с метро, с научни академии, с театри, вузове. Така че в Русия историята е съвсем друга, различна е спецификата, ние никога няма да успеем да живеем като в Швеция. Освен това ние понесохме огромни загуби, страната беше разрушена до основи по време на войната.

А що се отнася до една от най-богатите страни в света по стандарт на живот – Швеция, аз лично не бих искал да приличаме на нея, защото тяхното икономическо чудо е с особен мирис. По време на войната Швеция е била напомпвана с немски инвестиции, всеки трети снаряд, изстрелян по съюзниците, излизал от шведската промишленост.