abort Всемирното Православие - АБОРТИТЕДълго мислих, преди да се обърна към тази тежка тема. Не искам да повтарям това, което вече е било написано за абортите. Сега има много хубава просветителска литература по дадената тема. С най-голямо съжаление, проблемът „прекъсване на бременността” (така лекарите наричат аборта) може да засегне дори хора, които дори и мислено не допускат, че могат да убият собственото си дете.

 

Неоспорим  факт е, че в  родните ни медицински заведения, които трябва да се занимават с акушерство, съществува план за абортите. Защо на някого му е изгодно да се правят аборти, е съвършено ясно. Суровините от ембриони за лечение (т.нар. фетална терапия) и козметика  струват огромни средства. Не ми се иска да вярвам в това, но случаи от моята практика и разкази на познати ме убеждават в обратното. Моята съпруга, презвитерата, след като почувствала в себе си определените признаци, отишла в женската консултация. Там тя искала да й направят тест за бременност и да получи необходимата помощ.  И ето че лекарят-гинеколог (дори не ми се обръща езика да я нарека така), преди още да е направила теста, започнала да уговаря жена ми да абортира, казвайки, че е още млада, че да се гледат деца е трудно и пр. Пита се защо млада, здрава жена, която сама желае детето и която е омъжена, трябва да се разубеждава да не ражда? Всички гинеколози да се учили в медицинските институти и прекрасно знаят, че абортът не е проста и не е безболезнена операция, като махането на нокътя. Това е грубо нахлуване в майчиния организъм. При това вероятността жената да остане безплодна и въобще никога да няма деца е огромна.  При мен на изповед неведнъж са идвали млади жени и са плакали, че са убили първородните си деца, а други вече не могат да раждат. Рекламата за безопасните аборти е лъжа. Бог поругаван не бива.

И въпреки това в женските консултации уговарят девойките да направят аборт, дават им направление. Мнозина са ми разказвали са това. Друго, още по-тежко престъпление е, когато лекарите уговарят бременната жена да абортира по-късно (суровините от по-късни ембриони са особено ценни и скъпи). Започват да говорят за противопоказания, патология на плода и т.н. Как трябва да се реагира в такива случаи? Бъдещите майки от нищо да не се страхуват и нищо да не приемат на вяра. Ако са ви поставили подобна диагноза, направете всички усилия, за да разберете повече. Намерете добри лекари, да речем, чрез приятели, познати. Или намерете пари, обърнете се към частна клиника. Но не вярвайте на първия срещнат. Лекарите може и да сбъркат, при това не злонамерено. Например, прословутият ултразвук понякога не може да определи дори пола на детето. И въобще той често се използва от небрежни и неквалифицирани лица.

Понякога патология липсва, а бъдещата майка е вече на границата на нервен срив. Представяте ли си колко е вредно това за плода?

Дори ако диагнозата се потвърди, не се паникьосвайте. Много мои познати с твърде сериозни медицински противопоказания родиха, при това не едно дете.

Веднъж една жена отишла при отец Александър Мен. Лекарите я разубеждавали да роди детето, предлагали й да направи аборт. Убеждавали я, че детето ще се роди болно, умствено изостанало, идиот. Отец Александър й казал: „Ако се роди идиот, значи ще обичаш идиот”. Жената послушала и родила здраво момченце.

Пред православните, дори при много мрачна прогноза, не стои изборът: да родят или да не родят. Ако при раждането се случи най-страшното, такава постъпка Господ ще приеме като мъченически подвиг.

Мисля, че повечето жени отидат да правят аборт, „не знаейки какво правят”. Мнозина са свикнали да живеят в полусънно, илюзорно състояние, просто така, не мислейки за нищо, защото така е много по-лесно. Отново лекарите, изписвайки направление за аборт, утешават, успокояват, заблуждават. Наричат детеубийството изкуствено прекъсване на бременността, възстановяване на менструалния цикъл и прочие лъжливи термини. Правят всичко възможно, за да не нарекат нещата с истинските им имена. Нито един лекар не може да вярва в това, че ембрионът е част от тялото на майката. Макар и лошо, но те все пак са учили в медицински институт. Никаква част от тялото не може да има независима кръвоносна система, чиято кръв не се смесва с кръвта на майката и понякога е от съвсем друга група.

Веднъж опявах тридневно бебе. То приличаше твърде слабо на човек, както и на бебе. Напомняше онези деца (виждал съм ги по филмите), които още не са се родили, не са се развили докрай, още са в утробата на майката. Това, навярно, беше най-трудното ми опело. Защото мъката на родителите беше безкрайна. Те просто не слушаха всичките ми неумели утешителни думи.

Защо над родилото се и веднага починало бебе плачат горко, а същото това дете, но още не дошло на света, наричат група (клъстър) клетки и част от майчиния организъм? Мисля, че на всяка жена, която въпреки всичко се е съгласила да абортира, трябва просто да й се донесе медицински учебник и да се отвори на страницата, където със сух и скучен език се разказва как се правят аборти. От мини-абортите, до четири седмици от бременността, до най-късните срокове. Не се смятам за човек със слаби нерви, но едва дочетох до края тези ужаси.

Из книгата на о. Павел Гумеров „Малката Църква” („Малая Церковь”), издание на Сретенския манастир, 2008 г.