29_main Всемирното Православие - СТАРЕЦЪТ ЕФРЕМ АРИЗОНСКИ: ЗА АБОРТИТЕ (3)Скъпи мои деца!

Днес на земята се пролива много невинна кръв, тази кръв е по-чиста от кръвта на Авел – това е кръвта на убитите младенци, това е кръвта на невинните младенци, беззащитните същества, пролята от самите им майки!

Всички болници и всички родилни домове са се превърнали в Иродови кланици. Милиони и милиони младенци по цял свят се оказват изхвърлени в кошчетата за боклук или в канализацията – така дори и котетата не изхвърлят. В един филм е показано как убиецът – лекарят-акушер – убива със скалпел младенеца в матката, а след това със специално приспособление раздробява главата на детето и го измъква от утробата. При това майката не вижда нищо, става от акушерския стол и спокойно се прибира вкъщи.

Преди няколко дни в ръцете ми попадна публикацията на един лекар, иска ми се да ви я прочета, за да разберете какво представлява абортът от научна гледна точка. Статията се нарича „Последният удар“. Ще ви я прочета дословно:

„Според съобщения в пресата, се готви приемането на законопроект, който разрешава абортите. Този законопроект ще бъде най-престъпният от всички, които някога са били приемани от гръцкия Парламент. За гърците в момента, когато под заплаха се намира самото съществуване на нашия народ като нация, това ще бъде последният удар. За съжаление, престъплението се издига до статут на закон. Но преди господата депутати да гласуват за приемането на този законопроект, ми се иска да внеса две предложения:

1) Всички те да гледат филма „Безмълвният вик“. Тук с помощта на ултразвук е заснет един от абортите. Гледката е страшна… Когато оръдията на убийството проникват в матката, ембрионът чувства присъствието на страничното тяло и започва да се съпротивлява, правейки резки движения. Честотата на сърцебиенето от нормалните 140 удари в минута нараства до 200. В моментът пък, когато хирургическото оръдие на убийството достигне ембриона, се случва нещо невъобразимо ужасно! Зародишът отваря уста в безмълвен вик, и умира!!! Направилият снимката акушер-гинеколог (цитира се фамилията му), извършил от 1949 г. досега 10000 аборта, не бил на себе си, виждайки ужасната гледка — нищо подобно не можел да си представи — и решил не само занапред да не прави аборти, но и да се бори за тяхната забрана.

Ако господата депутати гледат този филм, тогава, смятаме, че те ще предпочетат да им отсекат ръката, отколкото да гласуват за този закон.

2) Второто ни предложение се състои в следното:

Нека господата депутати да се погрижат този филм да бъде показан по телевизията и гръцкият народ да види и да разбере, че извършваните в Гърция всяка година 300000 аборта са не обикновени хирургически операции, а 300000 узаконени престъпления. Ако пък приемането на този законопроект не бъде отменено, тогава кръвта на тези беззащитни създания като море ще покрие и ще погуби Гърция. И тогава многобройните врагове на нашата Родина ще напишат с големи букви: „Гърция вече не съществува“. Този надпис ще предизвика престъпна радост у враговете, а у истинските православни гърци – болка и срам.

Колко ужасен е абортът, колко голямо е това престъпление! На това трябва да се сложи край. Невинните същества не трябва да загиват по такъв ужасен начин само защото някой смята, че не може да си позволи да има друго дете. Ние самите решаваме вместо Бога? Определяме можем или не можем да изгледаме децата, дадени ни от Бога? Решаваме вместо Бога какво да прави Той?...

Това престъпление започва да приема най-застрашителни мащаби. Жените, най-накрая, трябва да осъзнаят целия му ужас, да се борят да се спрат тези, които по дяволско действие се канят да го извършат, тъй като обикновено за него се скланят или по незнание, или под натиска на външни сили, или поради вътрешно сътресение. Главният съучастник тук е дяволът, той предлага като безпочвени оправдания видимите слаби страни: недостигът на средства, болестта, настояването на мъжа, и, от друга страна, сякаш невежеството — от всички тях именно се възползва дяволът и с успех скланя майките към този трагичен грях.

Не зная дали ви е извество, че тези деца, зародишите, след аборта не отиват в небитието. Всеки ембрион е вече пълноценен човек, с душа. Тези деца продължават да живеят в Другия свят, и от тях на Небесата се е образувала вече многомилионна войска. Всички те викат към Бога, че са били невино убити, че не са приели свето Кръщение и не са станали православни християни. Върху кого пада вината за това? Може да не казваме върху кого — и така е ясно. Бог има само едно определение за това кръвопролитие — престъпление! С какво тази кръв може да бъде измита? С какво се измива мръсотията? С вода, с чиста вода. Ето така и тук е нужно водата непрестанно да тече от двата неизчерпаеми извора, а двата неизчерпващи се извори са очите. Вътрешното покаяние външно трябва да изглежда като неизчерпаем извор на сълзи, и така до края на живота.

Разбира се, грехът се прощава веднага щом бъде открит в светото и всесилно тайнство Изповед, където се прощава всичко. „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него“ [1]. Но Той е и правосъдие. Затова жените, които са сторили този грях, нека не се успокояват с това, че вече са се покаяли за извършването на абортите. Те трябва през целия си живот да проливат сълзи на покаяние. Много от тях, макар да са се покаяли, чувстват неудовлетвореност. Защо? Защото още не са се покаяли вътрешно, не са пролели достатъчно сълзи, за да умият кръвта от извършения аборт или аборти. За покаянието няма граници. Доказателство за Божията любов и благоутробие е животът — това, че човек живее и след като извърши престъпление. Живее, а това означава, че Бог все още го чака, а ако го чака – значи човек не трябва да си пропилява шанса, а е длъжен да се възползва от него.

И към епитимията, която духовникът налага за този изключително сериозен грях, човек трябва да се отнася много внимателно. Епитимията помага за душевното изцеление, но, както казахме, трябва да се отворят също и изворите на сълзите, с които да се измие кръвта от аборта, за да може след това човек да почувства общението с Бога. Тоест, едната само изповед тук не е достатъчна. За да се промени Божието сърце, за да не остане в Него болка и горчивина, за да се възобнови То, каквото е било до момента, когато човекът е сторил греха, са нужни само два извора покайни сълзи. И така до тогава, докато продължава животът ни, Божието сърце трябва да се умилостивява.

Ще ви приведа един прост пример. Да си представим, че детето със своето непослушание и неуважително отношение е разстроило майката. Ако то се разкае и каже: „Прости ми, мамо, повече няма да правя така“ — майката, разбира се, ще отговори: „Добре, иди и повече не прави така“. Прошката е получена. Но ако то със сълзи на очи се хвърли към нея, в нейните обятия, започне горчиво да плаче, да проси и да умолява тя да му прости от цялото си сърце, тогава в сърцето на майката няма да остане и следа от огорчение и обида. Същото се случва и с човека, когато той се кае и се обръща към Бога след извършване на греха.

Някои питат: „Защо хората, които постоянно се каят, плачат, дори тези, които, така да се каже, са по-близо до Бога, които носят расо и са Му посветили целия си живот, живеят в пустинята, които се изповядват, не съгрешават, получили са прошка, водят различен начин на живот?“ Защото колкото повече се кае човек и колкото повече сълзи пролива, толкова повече се променя Божието сърце. Произлиза дълбоко примиряване на грешния човек с Бога, особено в случай, когато е извършен престъпният грях на аборта — потоците сълзи не трябва да прекъсват дори до последния дъх.

Ще ви разкажа един случай.

В един храм в Македония, където се пазели мощите на много почитан светец, имало храмов празник. В този храм работела една благочестива жена. Тя помагала да се подготви църквата за празника, чистела, а веднъж следобед полегнала да си почине – искала само малко да полежи, а после да продължи работата си.

Легнала и заспала, и спала няколко денонощия. Извикали лекар. Лекарят погледнал и казал:

— Не трябва да се опитвате да я будите, с нея става нещо, което не може да се обясни от медицинска гледна точка. Рано или късно тя сама ще се събуди.

Не зная точно колко време минало, но в края на краищата жената се събудила, дошла на себе си и попитала:

— Всенощното бдения започна ли вече?

Тя мислела, че е спала няколко часа. Отговарят ѝ:

— Не, не е започнало, но скоро ще започне.

Жената повярвала. Когато пък напълно осъзнала ситуацията, тя се обърнала към предстоятеля на храма:

— Моля ви, извикайте тук всички жени от нашето село.

Събрали се всички, които могли да дойдат, и тя казала:

— Слушайте какво видях. С един много светъл мъж се спуснах надолу. Спусках се все по-дълбоко и по-дълбоко в сърцето на земята, видях там тъмници, видях тъмнина, видях затворници, много неща видях. Между хората, които ми показаха, видях жените направили аборт — те гълтаха кръвта си, останала след аборта! Ужасих се от тази гледка, и Ангелът ми каза: „Сега ще се върнеш на земята. Събери всички жени и им разкажи какво си видяла тук, за да се предпазят от това престъпление. Ако не се покаят както трябва, ще се окажат тук в същото това положение“.

Ние всички трябва да помагаме на хората да избягват това престъпление. Веднага щом научим, че някоя жена иска да направи аборт, трябва твърдо да се стараем да не допусне това и да ѝ обясним последствията. Обикновено жената, правеща аборт, не вижда и не разбира това, което се случва в този момент вътре в нея. При първата възникнала трудност – това, впрочем стана модерно – тя отива при лекаря и прави аборт, сякаш става дума за кученце или котенце. Да я спрем, да поговорим, да ѝ отговорим, да ѝ помогнем да осъзнае какво страшно престъпление се готви да извърши!

Като духовник съветвам тези, които са извършили този грях един или няколко пъти: постарайте се чрез сълзи да намерите душевно изцеление или говорейки на езика на антропоморфизма, да заличите скръбта и горестта в Божието сърце. Човек, който се кае, плаче, подвизава се, принуждава себе си — склонява към себе си Божието сърце. Великите отци на Църквата казват, че покаянието е толкова велико, че може напълно да заличи от Божието сърце спомена за прегрешенията, т.е. да направи така, сякаш тези грехове не са съществували.

Виждате ли какво е величието на покаянието? Какво трябва да направи всеки, и аз на първо място. Да се покае! Колкото пъти човек казва: „Прости!“ — толкова пъти Господ отговаря: „Прощавам“. Но освен това трябва да засвидетелстваме прощението в Тайнството на светата изповед и с дързновението, което дава това Тайнство, осъзнавайки безграничната сила на покаянието, да пристъпим към Престола на Божията благодат.

Няма да се страхуваме, да падаме в отчаяние, а ще прибегнем към Тайнствата. Отчаяние? — никога! Именно в това се състои нашата главна борба. Какъвто и престъпник да си се почувствал, никога не се предавай да отчаяние. Бъди твърд в надеждата си, не допускай да те блъснат в рова на отчаянието и да те погубят, иначе ще се получи „от огън, та в пламък“. С отчаянието си ти оскърбяваш и унижаваш Бога. Утвърди Бога в сърцето си, в силата и великолепието, които Му подобават, защото Той е в състояние да заличи всеки грях. Ако Бог се е разпнал и е изтрил греховете на цялото човечество, тогава какво са в сравнение с това твоите собствени грехове, грешни човече?!

Затова ние приемаме всички идващи в тази спасителна баня, в това пристанище, което се нарича изповед. Тук се приема всеки един кораб, разбит от океанските вълни. Нека той да е бил разрушен от ветрове и бури, съсипан от разбойници — тихото пристанище е открито за него. Мачтите са счупени, платната са разкъсани, останал е само корпусът, но ето че корабът влиза в дока и след ремонта е вече чисто нов плавателен съд.

Така се случи, че дойде при мен един такъв осакатен човек — на изповед дойде жена (беше ми толкова жал за нея!) — кае се, нещастната, за това, че е направила … петдесет аборта! Представете си: петдесет убити деца — и ето ти трябва да решиш, какво да правиш в този случай! Щом е още жива, значи Бог още я търпи, очаква покаянието ѝ, и ти като духовник си длъжен да се отнасеш с нея само с любов и по никакъв друг начин. Приех я с любов, колкото можах я утеших и ѝ назначих лекарството, което ѝ беше необходимо.

Помислете, колко години е държала тя в себе си всичко това, терзаела се е от греха, но не е смеела да го разкрие! И ето, тя дойде с надежда за спасение. Наистина велика е Божията любов! Велика е и радостта на ангелите: „Голяма радост има на небесата за един каещ се грешник“ [2]. Работата тук е не толкова в това, че грешникът се кае, а Бог го спасява, но и че на небесата в този момент има голяма радост: цялото небе се радва и ликува, ангелите възпяват и прославят Бога за спасението на тази безсмъртна душа!

„Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити!“ [3] — тоест щастлив е този човек, който се е удостоил с опрощаване на греховете. Каква благодарност да въздаде човек на Бога! Да помислим само: да съм живял хиляди ходини, да съм извършил всички престъпления, на които е спокобен само най-страшният престъпник, а след това милостта Божия да ме е просветила: обърнал съм се, покаял съм се за всичко и докато мигна, съм оправдан, умит и възнесен на небесата! Ами с тези хиляди години какво е станало? Изчезнали са, тези години не се броят, няма ги, изтрити са, заличени са от бесовските списъци. Такава е Божията заповед! Грехът е изповядан— и сякаш се натиска клавишът Delete на компютъра — и грехът е простен. Простен! Простен!!! В резултат е останала нула — твоето „лично досие“ е чисто. Може ли след това да не се поклони човек в благодарност пред Бога, да не падне в нозете Му и да не плаче от любов?

Затова, деца мои, от тъмата на греха, в която пребиваваме, да преминем в света на покаянието и надеждата! Със своята надежда ние прославяме Бога на любовта и милостта! Нека впрочем в покаяние, изповед, любов и надежда на Бога да вървим заедно ръка за ръка към своето спасение!

Този малък дар, който сте получили, нека се умножи стократно в душата ви, дълбоко да се вкорени в нея, за да застанете на добрия духовен път и нека покаянието винаги да бъде с вас. Стремете се колкото може повече да държите в чистота душата и тялото, защото непорочността означава велико дръзновение пред Бога.

Нека благодатта на Светия Дух да осенява всички нас и да ни пази в Христа! Амин.

 ______________

Бележки под линия:

1. 1Иоан.4:16.

2.  Лука.15:7.

3. Пс.31:1.

 P.S. По данни от края на 2022 г. делът на абортите в България продължава да бъде много висок в последните години и страната ни е начело по брой аборти на 1000 жени във фертилна възраст (15-49 г.) в Европейския съюз.

Към нашата рубрика „Абортът е убийство и най-тежък грях".