(продължение)

При петата битка ни предстои да отбиваме пронизващата и всепоглъщаща скръб, която, ако добие някаква възможност да овладее нашето сърце, пресича видението на Божественото съзерцание и като свали цялата душа от висотата на нейното благонастроение, напълно я разслабва и потиска, като не й дава да извършва нито молитвите с обичайната сърдечна живост, нито допуска да бъде усърдна в четене на Свещените книги - това духовно оръдие и лекарство, нито я оставя да бъде спокойна и тиха с братята; прави я също нетърпелива и ропотлива във всички задължителни дела на послушанието и като й отнеме всяка здрава разсъдителност и смути сърцето, прави я сякаш обезумяла и опиянена, като я съкрушава и потиска с пагубно отчаяние.

Св. Иоан-Касиян Римлянин (365-435 г.)



 

Затова, ако желаем да се трудим правилно в подвизите на духовната борба, трябва с не по-малко внимание да лекуваме и тази болест. Защото "както молец поврежда дрехата и червей - дървото, тъй и скръбта поврежда човешкото сърце" /Прит. 25:21/, така ясно и определено е изразил Божественият Дух силата на тази така зловредна и пагубна страст. Както разядената от молци дреха няма вече никаква цена и не е годна вече за никаква употреба и както разяденото от червеи дърво не заслужава да бъде запазено дори и за постройка или украса на някакво, макар и посредствено здание, а бива изгорено в огъня - така и душата, разяждана от угризенията на всесъкрушаващата скръб, не е вече годна за онова първосвещеническо облекло, което приема на своите краища мирото на Св. Дух, слизащо от небето първо върху брадата на Аарон, както е изразено в пророчеството на Давид с думите: "То е като драгоценен елей върху главата, който се стича по брадата, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждите му" /Пс. 132:2/; нито е годна за построяването и украсяването на този духовен храм, чиято основа е положил св. ап. Павел, премъдрият първостроител, който казва: "Вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас" /1 Кор. 3:16/. "Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни - кипариси" /Пес. на песните 1:16/, така описва невестата в "Песен на песните" употребеното за построяването му. Ето такива видове дървета се избират за Божия храм - благовонни и негниещи, такива, които да не подлежат на разваляне от старост, нито на изгризване от червеи.

Понякога тази болест има обичай да се поражда от някоя предходна страст - или от гняв, или от пожелание, или от любостежание, когато някой изпита загуба на всякаква надежда да ги удовлетвори (предходните страсти) с дела или посредством нещо от този род. Понякога пък, без всякакви нелични причини, които да могат да ни хвърлят в тази пропаст, под въздействие на лукавия враг внезапно ни обхваща такава прискърбност, че ние не сме в състояние да приемем с обичайната приветливост дори посещението на най-скъпи и нужни нам лица, считаме за неуместно и излишно всичко каквото казват в подходящ разговор и не им даваме никакъв приятен отговор поради това, че всички извивки на сърцето ни са преизпълнени с жлъчна горчивина.

Това най-ясно доказва, че пронизващото ни прискърбие невинаги се възбужда у нас по вина на другите, а най-вече по наша собствена вина, понеже ние сами носим в себе си причините за всички скърби в семената на страстите, които, щом само душата ни бъде оросена от дъжда на изкушенията, веднага произрастват и дават плодове. Никога никой не бива принуждаван към грях дори ако лошият пример на другите го подбужда към това, ако той няма скрито в сърцето си веществото на този грях. И никак не може да се повярва, че едва когато погледнал красивата жена и бил поразен от красотатa й, внезапно е придобил страстта на срамното пожелание (без да я е знаел преди). Напротив, трябва да се предполага, че ако той е изпитал пожелание към нея, то е защото поглеждането върху нея е изкарало навън скритата вътре в него болест. Затова трябва да обърнем цялата си грижа върху това, щото да очистим своите страсти и да изправим своите чувства и разположения.

Има още и друг вид скръб - най-много развращаваща, когато тя внушава на съгрешилата душа не намерение да изправи живота си и да се очисти от страстите, а най-гибелно отчаяние. Тя именно не е дала на Каин да се покае след братоубийството и не е оставила Иуда подир предателството да потърси средства за успокояване, а като му внушила отчаяние, го е подтикнала към обесване.

Скръбта трябва да смятаме за полезна само в случай, че я приемаме, подтикнати или от разкаяние за греховете си, или от горещо желание за съвършенство, или от съзерцание на бъдещото блаженство. За нея блаженият Павел казва: "Скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт" /2 Кор. 7:10/.

Но тази скръб, която поражда покаяние за безспорно и сигурно спасение, е покорна на доброто, приветлива, смирена, кротка, приятна и търпелива. Тъй като тя изхожда от любовта към Бога, макар и поради желанието си за съвършенство неуморно да се стреми към телесно самоизмъчване и съкрушение на духа, то в същото време тя бива възрадвана и оживявана от надежда за преуспяване и затова задържа цялата приятност на приветливостта и благодушието, понеже има в себе си всичките плодове на Св. Дух, които изброява същият Апостол: "Плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание" /Гал. 5:22/. А другата пък - скръбта на този свят - е крайно ропотлива, нетърпелива, корава, пълна с отблъскваща сприхавост, безплодна мъка и гибелно отчаяние; когото обхване, разстройва го и го отвлича от всякакво занятие и от спасително скърбене за себе си и не само пресича молитвеното действие, но и опустошава всички споменати по-горе духовни плодове, които обикновено дава скръбта по Бога.

Затова, като се изключи скръбта, изпитвана поради спасително покаяние, поради ревност за съвършенство или поради пожеланието на бъдещите блага - всяка друга скръб, като светска и носеща смърт, трябва да бъде отпъждана и съвсем изхвърляна наравно с духовете на блуда, сребролюбието и гнева.

Ние можем да прогоним от себе си тази тъй пагубна страст, ако занимаваме непрестанно душата си с духовно поучение и я оживяваме и подкрепяме с надежда и съзерцание на бъдещото блаженство. По такъв начин ние можем да преодолеем всички видове скръб - както тези, които произлизат от предходен гняв, така и онези, които идват от загуба на печалба и претърпяване на загуба, също така и тези, които произлизат от неразумно душевно разстройство, така и онези, които ни хвърлят в смъртно отчаяние. В такъв случай, винаги радвани от съзерцанието на вечните бъдещи блага и постоянствайки неизменно в такова настроение, ние нито ще падаме духом при нещастни обстоятелства, нито пък ще се превъзнасяме при щастливите, понеже ще гледаме и на едните, и на другите като на нищожни и скоро преминаващи. (За усмиряването на скръбта чети още в същата книга на св. Иоан Касиан-Римлянин, - „Обозрение на духовната битка” ,част 7, събеседване 6 :”Борбата с всякакви скърби”).

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре