Св. Иоан-Касиян Римлянин (365-435 г.)

Седмата битка, която ни предстои, е с духа на тщеславието, който е така разновиден, изменчив и тънък, че дори с най-остри и зорки очи едва смогваме да го видим и разпознаем, както и да се предпазим от него. Останалите страсти са прости и еднообразни, а тази страст е сложна и многообразна. Тя посреща воина отвсякъде, от всички страни - и когато се бори, и когато е вече победил.

Тя се опитва да нарани Христовия воин и с дрехите, и с представителността му, и с походката, и с гласа му, и с работата, и с бденията, и с постите, и с молитвата, и с уединението, и с четенето, и с познанията, и с мълчаливостта, и с подчинението, и със смирението, и с добродушието му. И като покрит от надигащите се вълни опасен подводен камък причинява внезапно бедствено корабокрушение на плуващите при благоприятен попътен вятър тъкмо тогава, когато най-малко се опасяват.

И тъй, онзи, който желае да тръгне по царския път с "Оръжията на правдата в дясната и лява ръка", трябва според Апостолското учение еднакво безстрастно да преминава през "чест и безчестие, при укори и похвали" /2 Кор. 6:7-8/; трябва с крайна предпазливост да насочва себе си по пътя на добродетелта сред повдигащите се вълни на изкушенията, под ръководството на разсъдителността и под повея на Духа Господен, като знае, че дори и малко да се отклони вдясно или вляво, веднага ще се разбие в гибелните подводни скали. Затова и премъдрият Соломон ни увещава: "Не се отклонявай ни надясно, нито наляво" /Прит. 4:27/, т. е. не се ласкай поради добродетелите си и не се превъзнасяй с духовните си успехи, но не се отклонявай и към лявата страна на страстите и не търси за себе си слава от тях в срама им според Апостола /Фил. 3:19/. У когото тщеславието не е успяло да се породи поради красотата на представителната му и бляскава дреха, дяволът ще се опита да го посее у него чрез нескопосаната му, неспретната и просешка одежда. Когото не е могъл да хвърли в тази страст чрез почести, тогова той тика към нея чрез унижението. Когото не е могъл да накара да се превъзнася чрез многознанието си и чрез умението си да говори добре, у него той предизвиква да важничи с мълчанието си. Ако някой пости явно, той бива тревожен от суетна слава; ако ли пък, презирайки такава слава, той почне да крие поста си, тогава бива нападан от самопревъзнасяне. За да не се опетни от нападенията на тщеславието, някой избягва да извършва молитви пред братята; но и след като почне да се упражнява тайно, без свидетели, той не ще избегне тръбенето пред самия себе си. Нашите старци прекрасно изразяват свойството на тази болест, като я сравняват с лука и чесъна, които, след като свалиш от тях един пласт, се оказват покрити с друг, и колкото и пъти да снемаш от тях люспите, те все се оказват покрити.

Тщеславието не престава да преследва дори и онзи, който, избягвайки славата, се скрива в пустинята от всякакво общение със смъртните; и колкото повече се отдалечава от света, толкова по-ожесточено го напада. Измежду живеещите в манастирите пък то се опитва едного да хвърли в превъзнасянето с това, че е най-търпелив от всички в работа и труд; другиго - с това, че повече от всички е бърз в послушанието; трети пък, че задминава всички със смирението си. Един бива изкушаван от него поради обширните си познания, друг - поради това, че дълго прекарва в четене, а трети - поради продължителното си бдение. Тази болест се стреми да нарани всекиго чрез собствените му добродетели, като му устройва пагубни спънки тъкмо там, откъдето придобива плодовете на живота. Така и за желаещите да вървят по пътя на благочестието и съвършенството враговете клеветници скриват измамните си мрежи не другаде, а тъкмо там, където те вървят, според казаното от блажения Давид: "На пътя, по който ходих, те скришно примка ми поставиха" /Пс. 141:4/, та ние да се спъваме по същия този добродетелен път, по който тичаме в стремежа си към почестта на горното звание, и оплетени в мрежите на тщеславието, да падаме поради това, че нозете на душата ни са свързани. И се случва така, че макар и непобедени от нападението на противника, ние се оказваме победени от висотата на нашето тържество над него.

Всички други страсти, щом бъдат преодолени, увяхват и побеждавани, с всеки ден стават все по-слаби. Също така под влияние на мястото или времето те се изтощават и стихват, или поради нетърпимостта им към противоположните им добродетели става по-лесно да се предпазваме от тях и да ги избягваме. Тази страст обаче, когато бъде поразена, въстава с по-голямо ожесточение за борба и когато се смята, че е издъхнала, става още по-жива, по-здрава и по-мощна. Останалите страсти тиранизират само ония, които са победени в борбата; а тази още по-ожесточено притеснява своите победители и колкото по-силно е била поразена, толкова по-силен бива помисълът на самопревъзнасяне, чрез който тя ни напада поради победата ни над себе си. В това именно се съзира и тънката хитрост на врага, че Христовият воин пада поради козните му от своите собствени стрели, след като не е могъл да бъде победен от неговите вражески оръжия.

Останалите страсти, както казахме, се успокояват при вида на друга местност, а също така стихват и се изтощават при отдалечаване на предмета на греха или на условията и повода за него. Тази страст обаче прониква в пустинята заедно с онзи, който бяга там от нея. Тя не се бои от никаква местност, както и не изнемогва при отдалечаване на предмета й от очите ни, защото черпи мъжеството си не от друго, а от успехите в добродетелта на самия този, когото напада. Другите страсти, както казахме, понякога с течение на времето се смекчават и изчезват, но продължителността на времето не само не вреди на тази, а напротив – позволява й да събере още повече храна за своята суетност.

Най-сетне останалите страсти, понеже се намират в нетърпимост към противоположните им добродетели и воюват открито, като в ясен ден, е по-лесно да се побеждават и да се предпазваш от тях. А тази страст, след като се промъкне между добродетелите и се смеси с нашата войска, се сражава сякаш в тъмна нощ и несравнимо по-жестоко ни измамва, защото не я очакваме и не се опасяваме от нейното нападение.

Четем, че иудейският цар Езекия, мъж съвършено праведен във всичко, е бил победен само от стрелата на самопревъзнасянето. Той, който, само с молитва могъл да измоли избиването на 185-хилядна асирийска войска, бил победен от суетно славолюбие. Той, който след като му бил определен от Бога предел на живота и ден на смъртта (бил удостоен поради молитвата си живота му да бъде продължен с още 15 години, за което получил уверение чрез възвръщането на слънцето (слънчевия часовник) с 10 стъпала назад), след такова свидетелство за своята добродетелност и знамение за Божието благоволение към него загубил всичко само задето се превъзнесъл и възмечтал за себе си, и не само самият той, но и целият му народ бил подложен на Божия гняв, и то на такъв гняв, че когато се смирил и почнал да умолява Бога заедно с народа си, могъл да измоли само това, щото този гняв да не го постигне в неговите дни /4 Цар. гл. 20; 2 Парал., гл. 32/. Тъй гибелна и тежко греховна е страстта на самопревъзнасянето!

Озия, прадядо на споменатия цар, също така възхваляван от свидетелството на Свещеното Писание, който след много добродетелни и прехвални дела и установления за благото на народа се превъзнесъл от тщеславно високоумие и "обидил своя Господ Бог" чрез неугодно Нему дело, веднага паднал от висотата на славата си и бил наказан с проказа /2 Парал., гл. 26/. Ето и друг пример на тежко падение! Оттук виждате колко пагубни са щастливите успехи, когато не се пазим от тщеславие и превъзнасяне, и как в такъв случай тия, които не внимават и не се пазят, след като не са били съкрушени при трудните обстоятелства, биват поразени още по-жестоко именно по повод на тяхното преодоляване и избегнали смъртната опасност по време на битката, падат в мирно време по повод тържеството от победата си.

Затова Апостолът ни увещава: "да не бъдем пустославни" /Гал. 5:26/. И Господ, изобличавайки фарисеите, казва: "Как можете вие да повярвате, когато един от друг приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?" /Иоан. 5:44/. За такива блаженият Давид заплашително казва: "Бог щи разсипе костите на ония, които се опълчват против тебе. В руския превод: Бог ще разсипе костите на човекоугодниците" /Пс. 52:6/.

Тщеславието кара новопостъпилите или все още малко преуспелите в добродетелите и в духовното знание обикновено да се превъзнасят или от тона на гласа си, т. е. че те пеят по-приятно от другите, или задето са слаби по плът или телесно красиви, или че имат богати и благородни родители, или задето са пренебрегнали военната служба и почести. На някои то внушава, че ако бяха останали в света, лесно биха придобили почести и богатства, при все че всъщност те никога не биха могли да ги постигнат. По такъв начин то ги прави надменни, задето са принесли в жертва неизвестни надежди и ги кара да се тщеславят заради отказването от онова, което никога не са владели.

На другиго пък то внушава желание за свещенство или дяконство, като му рисува в мислите, че тогава той би изпълнявал своето дело с такава святост и строгост, че и за останалите свещеници би могъл да послужи като пример за святост, а и на мнозина би принесъл полза и с поведението и, и с поученията си. Понякога и онзи, който живее в пустиня или се усамотява в килията си, то кара да мечтае в ума си, като че ли той обикаля домовете на разни лица и манастирите, и чрез въздействието на своите въображаеми убеждения мнозина обръща към правилния път на живота. По такъв начин бедната душа бива развеждана насам-натам от празна суетност, като бълнува сякаш в дълбок сън, и увлечена от сладостта на такива помисли и изпълнена с мечтания, тя в повечето случаи не е в състояние да забелязва нито своите действия, нито присъствието на братята, дори ако те наистина са пред очите й, понеже цялата е потънала в онова, което, без да спи, бълнува като на сън в блуждаещите си мисли.

Помня, че когато живеех в Скитската пустиня, един старец беше отишъл да посети един брат в килията му и като чул, че онзи вътре говори нещо, спрял да се вслуша и разбере какво точно чете той от Свещеното Писание или пък казва наизуст, както там имат обичай да правят при работа. Като се вслушал по-отблизо, благочестивият наблюдател чул, че братът като че ли се намира в църква и проповядва на народа: това значело, че измамен от духа на тщеславието, той си представял, че е свещеник и изпълнявал във въображението си възложеното му дело. Като почакал още малко, старецът чул, че братът завършил поучението и като сменил длъжността си, сякаш вече като дякон, почнал да възглася: "Оглашени, излезте!" Старецът похлопал на вратата. Братът излязъл и го посрещнал с обичайната почит и като го въвел вътре, запитал го отдавна ли е дошъл, като давал вид, че се безпокои да не би дълго да е трябвало да стои вън и да не би да му се е случило нещо неприятно, а всъщност се измъчвал от угризенията на съвестта си заради своите мечти и за онова, което правел под влиянието на тях. Старецът ласкаво му отговорил: "Аз дойдох, тъкмо когато ти възгласяше: "Оглашени, излезте!"

Сметнах за нужно да поместя тук това, та като имаме пред очи пълното изображение с каква сила и в какъв ред ни нападат страстите и измъчват бедната ни душа, да можем да бъдем по-внимателни към себе си и така по-лесно да избягваме вражеските им мрежи и капани. Така постъпват и египетските Отци. Те, без да се двоумят, изнасят всичко това навън и като разказват за другите и за себе си, сякаш все още изпитват онова, за което говорят. Те разкриват пред младите монаси борбите с всичките си страсти - и с тези, които младите вече търпят, и с онези, които им предстои да претърпяват, та като им се разкрият така измамите на всички страсти, горящите духом новопостъпили да узнаят тайните на сегашните си борби и виждайки ги като в огледало, да разбират както причините за нападенията, така и средствата за борба, а пък относно бъдещите бойни сражения да знаят още отпреди как да се предпазват от тях, как да противостоят на нападащите ги и как да се сражават с тях. Както опитните лекари имат обичай да лекуват не само сегашните болести, а да противодействат и на бъдещите с прозорливата си опитност, предотвратявайки ги чрез предпазни наставления или целителни пития, така и тези същински лекари на душите със своето духовно наставление като с някаква противоотрова убиват предварително сърдечните болести, които могат да възникнат, и не им позволяват да се зародят в душите на младите монаси, като им откриват както причините за нападенията на страстите, така и лечебните средства против тях.

Христовият воин, който желае правилно да се подвизава с истинския духовен подвиг, трябва да се старае с всички средства да победи този многообразен и разновиден звяр. Преди всичко ние можем да избегнем самата среща с това сложно, готово отвред да ни нападне зло, ако държим наум онова Давидово изречение: "Господ разсипа костите на човекоугодниците" /Пс. 52:6/, и не си позволяваме да правим или да предприемаме нищо с тщеславното намерение да придобием суетна слава. После трябва да се стараем да опазим добре направеното с добро начинание, та да не би отпосле да се промъкне болестта на тщеславието и да опустоши плодовете на всичките ни усилия. Трябва също така много старателно да отклоняваме като нещо самохвално това, което не е прието в поведението на братята като общ обичай и не се върши от всички, и всякак да избягваме онова, което може да ни направи забележими сред другите и да ни придобие слава пред хората поради това, че само ние умеем да го вършим. Най-вече чрез такава показност се разкрива, че ни е обхванала смъртната зараза на тщеславието. Ние обаче бихме могли да избегнем това, ако държим в ума си, че не само ще изгубим всичките плодове на усилията си, ако ги започнем с тщеславно намерение, но и че ще станем виновни в още по-голямо престъпление и като светотатци ще трябва да понесем вечните мъки, задето, оскърбявайки Бога, сме пожелали да извършваме за хората дело, което и така сме били длъжни да правим заради Него, и чрез това сме предпочели тях пред Бога и светската слава - пред Божията, за което ще бъдем изобличени от Този, Който познава и най-съкровените тайни.

(следва: Борбата с духа на гордостта)

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре