16214e486793bdb6dfb1127e5e368228 Всемирното Православие - ЛЕСТВИЦА. СТЪПАЛО 23. ЗА БЕЗУМНАТА ГОРДОСТ (2)1. Гордостта е отхвърляне на Бога, бесовско изобретение, презрение към човеците, майка на осъждането, изчадие на похвалите, знак на безплодие на душата, прогонване на Божията помощ, предтеча на безумието, виновница на паденията, причина за беснуване, извор на гняв, врата на лицемерието, крепост на бесовете, пазител на греховете, причина за немилосърдието, непознаване на състраданието, жесток изтезател, безчовечен съдия, противник на Бога, корен на хулата.

 

2. Начало на гордостта е коренът на тщеславието; сре­дата ѝ –  унижаване на ближния, безсрамно изтъкване на лич­ните заслуги, самохвалство в сърцето, ненавист към изобли­чението; а краят ѝ е отхвърляне на Божията помощ, самона­деяност, бесовски нрав.

3. Нека чуем всички, които искаме да избегнем тоя ров: твърде често тази страст получава храна от благодарността, защото тя отначало не ни скланя безсрамно да се отречем от Бога. Аз съм виждал хора, които с уста благодаряха на Бога, а същевременно в мислите си се превъзнасяха. За това ясно свидетелства фарисеят, който бе казал: „Боже, благодаря Ти ...“  (Лук. 18:11).

4. Дето има грехопадение, там преди това се е настанила гордостта; защото второто е указание за първото.

5. Един почтен мъж каза: да допуснем, че има дванаде­сет безчестни страсти; ако доброволно обикнеш една от тях, напр. гордостта, тя сама ще запълни мястото на другите единадесет.

6. Високомерният монах винаги противоречи; а смиреният не само не противоречи, но и очите си не смее да вдигне.

7. Кипарисът не се превива и клоните му не лежат на земята: така и високомерният монах не може да има послушание.

8. Гордият човек желае да началства; та иначе той и не може окончателно да погине, или по-добре казано, не иска.

9. Бог се противи на горделиви (Иак.4:6): кой тогава може да ги помилва? „Всеки високомерен е нечист пред Господа“ (Притч. 16:5): кой прочее може да го очисти?

10. Наказание за гордия е неговото падение, досадител му е бесът (II Кор.12:7); а признакът, че Бог го е оставил, е неговото безумие. В първите два случая хората често от хора са били излекувани; но последното е неизлечимо от хора.

11. Онзи, който не приема изобличение, открива своята страст, а който го приема, той се е освободил от нейните вериги.

12. Ако някой падна от небето (Луцифер - б.р.) само от тая страст, без всякаква друга, трябва да изследваме не е ли възможно да се възлезе на небето със смирение, без други добродетели?

13. Гордостта е загуба на богатството и трудовете. Те викат, ала няма кой да ги спаси, без съмнение за това, че са викали с гордост, към Господа викат, ала Той не ги слуша (Пс.17:42), без съмнение затова, че не са отсичали причината на онова, против което са се молили.

14. Eдин мъдър старец духовно увещавал един горделив брат. Но той заслепен, му казал: „Прости ми, отче, аз не съм горд“. Мъдрият старец възразил: „А с какво, сине мой, можеш да докажеш по-ясно, че си горд, ако не с това, че казваш: „Аз не съм горд?“

15. За такива твърде полезно е подчинението, суровият и презрян живот и четене за свръхестествените подвизи на светите отци. Може би поне чрез това тези страдалци да получат малка надежда за спасение от това страдание, от тая болест.

16. Срамно е да се превъзнасяме с чужди украшения и крайно безумно е да се гордеем с Божиите дарования. Превъзнасяй се само с тези добродетели, които си извършил преди твоето рождение; а онези, които си извършил след твоето раждане, са дар от Бога, както и самото ти раждане. Каквито добродетели си могъл да постигнеш без помощта на разума, само те са твои, защото Бог и разума ти е дал. Каквито подвизи си показал без тялото, само тях приписвай на своето усърдие; защото и тялото не е твое, а творение Божие.

17. Не се надявай на себе си, докато не чуеш последното изречение за тебе, като помниш, че и влезлият вече на сватбената вечеря, е бил свързан за ръцете и краката и хвърлен във външната тъмница (Мат.22:13).

18. Не вдигай високо глава, земни човече; защото мнозина, бидейки святи и невеществени, са свалени от небето.

19. Когато бесът на гордостта се утвърди в своите служители, тогава явявайки им се насън и наяве в образ на светъл ангел или мъченик, предава им откриване на тайни и като че дар на духовни дарби, та тези нещастници, като се подмамят, да изгубят напълно своя разум.

20. Дори ние да бихме претърпели и безброй смърти за Христа, то и тогава не бихме изпълнили дължимото; защото друго е кръвта на Бога, а друго е кръвта на рабите, по достойнство, а не по същество.

21. Ако ние постоянно изследваме нашите дела и ги сравняваме с подвизите на светите отци и духовни светила, ще видим, че ние още не сме и встъпили на пътя на истинското подвижничество, нито своя обет сме изпълнили както трябва, но оставаме още в светско устройване.

22. Монах в действителност е онзи, чието душевно око не се превъзнася и който има успокоено чувство на тялото.

23. Монах е онзи, който призовава на борба и дразни като зверове своите невидими противници, дори когато те бягат от него.

24. Монах е онзи, който живее в непрестанно издигане на ума към Бога и в спасителна скръб.

25. Монах е онзи, който има такъв навик към добродетелите, какъвто други имат към страстите.

26. Монахът е непрестанна светлина в сърдечните очи.

27. Монахът е бездна на смирението, в която той е сринал и потопил всеки зъл дух.

28. От гордостта произлиза забравяне на греховете; а споменът за тях е ходатай на смиреномъдрието.

29. Гордостта е крайна бедност на душата, която си въобразява, че е богата и намирайки се в тъмнина, мисли, че е в светлина.

30. Тая скверна страст не само не ни дава да преуспяваме, но и ни събаря от висотата.

31. Гордият прилича на ябълка, отвътре загнила, а отвън блестяща с красота.

32. Гордият монах няма нужда от бяс; той сам за себе си е станал бяс и враг.

33. Тъмнината е чужда на светлината; и гордият е чужд на всяка добродетел.

34. В сърцата на гордите се раждат хулни думи, а в душите на смирените – небесни видения.

35. Крадецът не обича слънцето; така и гордият унижава кротките.

36. Не зная как става това, че мнозина от гордите, не познавайки себе си, мислят, че са достигнали безстрастие и едва при напускане на този свят виждат своята духовна бедност.

37. Който е пленен от гордостта, на него е нужна Божията помощ, защото такъв не може да бъде спасен от човеци.

38. Някога аз улових тая безумна съблазнителка в сърцето си, внесена в него на раменете на своята майка, тщеславието. Като ги завързах двете с веригите на послушанието и като ги бих с бича на смирението, аз ги принудих да ми кажат как са влезли в моята душа. Накрая, под ударите те отговориха: Ние нямаме нито начало, нито раждане, защото ние сами сме началници и родители на всички страсти. Силно се бори против нас съкрушението на сърцето, родено от послушание.

Ние не търпим да бъдем подчинени комуто и да било; поради това ние отпаднахме от небето, защото и там пожелахме да началстваме. С една дума: ние сме родители на всичко, което е противно на смиреномъдрието; а онова, което му съдейства, на нас се противи.

Впрочем, ако ние и на небесата се явихме в такава сила, де ще убегнеш ти от нас? Ние твърде често вървим след изтърпяни поругания, след извършено послушание и безгневие, незлопаметност и служене на ближните. Наши изчадия са: паденията на духовните мъже, гневът, клеветата, досадата, раздразнителността, воплите, хулата, лицемерието, ненавистта, завистта, прекословието, своенравието, непокорството.

Само срещу едно ние нямаме сили да се противим; бидейки силно бити от тебе, ние и това ще ти кажем: ако искрено се укоряваш пред Бога, ти ще ни презреш като паяжина. Ти виждаш, казваше гордостта, че конят, на който аз яздя, е тщеславието, но благочестивото смирение и самоукоряване ще се надсмеят над коня и над неговия ездач и с наслада ще запеят победната песен: „Да възпеем Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето“ (Изх. 15:21) и в бездната на смирението.

Двадесет и трето стъпало: Който се е изкачил на него (ако само е възможно да се изкачи), той е станал силен и мъжествен.