От авва Исаия

Брате, ако някой те огорчи в някакво дело и е нужно да изобличиш брата, но забележиш, че е разгневен, не разговаряй с него, в противен случай ще го ядосаш още повече. Само когато видиш, че и двамата сте се успокоили и укротили, започни разговор, но не го изобличавай, а му посочи грешката му в пълно смиреномъдрие.

 


От авва Марк

Страстта на гнева обикновено се държи и крепи на гордостта и не е лесно да се бориш с нея. Ако някой иска да срине до основи този дом на беззаконието, който лукавият всеки път съзижда в душата, нека знае, че нечистият употребява като камъни различни благовидни и неблаговидни предлози, а за гредоред – всякакви обстоятелства и слова от мислите ни. Така той строи в душата злото си съоръжение.

И е нужно да придобиеш в сърцето си Христово смирение и постоянно да мислиш за това. Нужно е да мислиш кой е Той, Който, движен от неизказаната Си благост, заради нас стана човек, от каква висота на Божествената Светлина, която се открива на небесните същности според силата им и се прославя на Небесата от всяка умопостигаема природа, слезе до такава дълбина на човешкото смирение!

Нашият Владика не счете за срамно пред целия видим и невидим свят да възприеме човешката природа, която беше осъдена с Божие решение и падна в нечестиви страсти. Смири Себе Си и стана във всичко подобен на нас, с изключение на греховете и страстите. А възприе всичко, което след престъпването на заповедта по повеление на Владиката бе изпратено на човека за наказание: смърт, труд, глад, жажда и други подобни неща, и стана като нас, та и ние да станем като Него. Бог Слово стана плът, та плътта да стане слово по благодат. Той се уподоби на нас във всичко, та и ние да се уподобим на Словото във всички добродетели. И за да не бъда многословен, Той заради нас прие безчестие, поругаване, бичуване, оплюване, осмиване, накрая бе разпнат, прободен с копие, умря и слезе в ада.

Ако изброим накратко плодовете на Страданията Му, те са възкресението от мъртвите, потъпкването на ада и смъртта, душите, възкръснали заедно с Господа, Възнесението на небесата, възцаряването отдясно на Отца, честта и славата, превъзхождаща всяка власт и началство и всяко име, с което се именуват, поклонението на всички ангели на Първородния от мъртвите по причина на Страданията, както апостолът ни възвести (вж. Евр. 2:5-18).

Който пази в сърцето си спомена за всички тези събития, охотно се устремява с мисъл към тях и не забравя нищо, никога не ще бъде обладан от страст на огорчение и гняв. Размишлявайки за Христовото смирение, човек ще унищожи самите основи на страстта превъзнасяне. Тогава цялата тази постройка, целият беззаконен гняв лесно ще рухне от само себе си.

Колкото и жестоко и вкаменено да е, ако постоянно си спомня за великото смирение на Единородното Божество заради нас и изброява всички ужасяващи Страдания, които Той изтърпя, сърцето ще се съкруши, смири, умили, ще стане прах и пепел за тъпчене от всеки човек. А нима в такава съкрушена душа ще могат да господстват гняв и огорчение?

Мисля, че само в един случай човек може да бъде победен от гнева – ако забравата, майката на всички злини, похити от сърцето на човека тези спасителни и животворни мисли.


От авва Касиан

Който желае да води духовна бран по всички правила, трябва да страни от всички прегрешения, най-вече от гняв и раздразнение. Нека се вслуша в това, което Избраният съсъд каза: Всяко огорчение (гр.: раздразнение) и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба (Еф. 4:31). Той каза: всеки гняв, тоест не бива да оправдаваме гнева като „необходим” и „праведен”.

Който иска да поправи грешащ брат или да го накаже, нека се постарае сам да не се раздразва. В противен случай, желаейки да изцели другиго, сам ще се разболее тежко. Относно това в Евангелието е казано: Лекарю, изцери се сам (Лук. 4:23). И още: А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? (Мат. 7:3). Как така се готвиш да разглеждаш сламката на прегрешението в окото на брат си, когато гредата на гнева в собственото ти око ти пречи? Защото гневното движение, като се разгори, ослепява очите на душата и не й позволява да вижда Слънцето на правдата.

Ако сложиш на очите си монети, няма да виждаш нищо. Независимо дали си сложил жълтици или медни монети, все си сляп. Златото не ще облагороди слепотата ти. По същия начин и „праведният гняв” е също така слепота на душата, каквато е и всеки друг гняв – от него се разпалваш, а зрението на душата ти се помрачава. Имаме право да употребяваме яростта си само по естествен начин – като се опълчваме против сластолюбивите и страстни помисли.

На това ни учи пророк Давид, когато казва: Като се гневите, не съгрешавайте (Пс. 4:5), което означава: „Насочвайте гнева си против собствените си страсти и лукави помисли, но не съгрешавайте, защото гневът ви внушава да извършите грях. Тази мисъл се потвърждава от следващите непосредствено след това слова на Псалмопевеца: Размислете в сърцето си на леглата си и утихвайте, тоест, когато в сърцето ви дойдат лукави помисли, гонете ги, като се разгневите против тях, а след изгонването им се разкайвайте и достигайте до покаяние на леглата си, тоест намирайки се в безмълвие...

С това е съгласен и блаженият Павел, който се позовава на свидетелството на Псалмопевеца. Той каза: Слънце да ви не залязва гневни; нито давайте място на дявола (Еф. 4:26-27), тоест: Слънцето на правдата Христос Бог да не залязва в душите ви поради гневливостта ви. Защото се разгневихте, понеже се съчетахте с лукавите помисли и те влязоха в сърцето ви. Затова и ни е заповядано да не даваме място на дявола.

И тъй, хората, които следват божествените закони, трябва с все сили да се борят против духа на гнева, против заседналата в нас болест. Не бива да се гневим на хората, а трябва да предпочитаме пустинята и самотата. Там нищо не ще ни подтикне към гняв, а в самота лесно можем да придобием добродетелта търпение.

Гневим се от гордост, като не се съгласяваме да се самоукорим и да насочим възмущението си към собствената си нерадивост. Така че нека бягаме от средата на братята. Докато сме пълни с помисли и обиди и приписваме на другите собствената си немощ и нерадивост, обвинявайки за всичко другите, не ще успеем да постигнем съвършено дълготърпение. Поправяме се не от това, че ближният ни търпи, а от това, че сами ставаме незлобиви.

Но ако се устремим към пустинно уединение, за да си извоюваме дълготърпение, не бива да забравяме, че в пустинята страстите и особено гневът се разгарят още по-силно. В манастира другите хора могат да го заставят да бъде по-сдържан и да пресекат действието му и затова сред хора имаме поне сянка на търпение и великодушие. Като общуваме с братя, придобиваме някакъв мимолетен образ на търпение. А когато правилата на човешките отношения не ни поправят, губим този образ.

Затова тези, които възнамеряват да придобият кротост, трябва да се стараят да не се гневят не само срещу хора, но и срещу безсловесни твари и неодушевени предмети. Помня как живеех в пустинята и изливах гнева си върху тръстиката, че бе прекалено дебела или прекалено тънка и бе неподходяща за работата ми. Гневях се и на дърво, когато исках да го отсека, но не успявах да го отсека отведнъж. Гневях се на кремъка, че не излиташе веднага искра и ми се налагаше да удрям по няколко пъти. Гневът така властваше над мен, че се сърдех даже на неодушевени предмети.

И тъй, нека премахнем от себе си всеки гняв, като се уплашим от присъдата на Господа. Той ясно каза в Евангелието: Всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда (Мат. 5:22). Именно така са посочени думите на Господ в най-надеждните преписи, а думата без причина е добавена по-късно от преписвачи, които не искали да отсекат напълно страстта на гнева. Господ ни остави задача да изкореним напълно всяка страст от самото й начало. Той изисква от нас да изтръгнем и изхвърлим надалече тази страст, като за целта използваме всякакви средства. Затова в нас не бива да остават никакви предпоставки за гняв. В противен случай началото може да бъде благовидно, а после да паднем в безумието на безразсъдния гняв.

Пълното изцеление от недъга се състои в това, да не възбуждаме в себе си нито праведен, нито неправеден гняв. Тази тъмна страст помрачава целия разум и вече не различаваме светлината, не можем да вземаме правилни решения, не можем да се насочим по пътя на праведността. Светият Дух ни напуска, плашейки се от вътрешния ни смут.

И тъй, винаги трябва да имаме пред очите си незнайния час на смъртта ни и да престанем да се гневим и окончателно да оставим яростта, както пророкът ни съветва (вж. Пс 36:8). Знаем, че нито целомъдрието, нито отричането от всичко земно, нито постите и бденията, нито други страдания не ще ни донесат никаква полза, ако сме обзети от гняв и ненавист, и за това ще бъдем виновни пред Страшния съд.


От свети Максим Изповедник

Желателната част на душата, ако бива честно раздразвана, внедрява в душата непреодолим навик на сладострастие. А ако често подстрекаваме гневливата част на душата, тя ще направи душата плаха и малодушна. Сладострастието се изцеляла чрез усилен подвиг на пост, бдение и молитва, а гневът - чрез благост, човеколюбие, любов и милост.


От авва Исаак

Гневливият човек никога не ще придобие покой в разума си, а неспокойният е чужд на всяка радост. Спокойствието на разума е съвършено здраве, а гневливостта е враждебна на него. Гневящият се е болен от тежък недъг. Човече! Не е добро и полезно нещо да желаеш да помогнеш на другите, а да хвърлиш себе си в голяма опасност. Гневливостта съвсем не е признак на мъдрост, а е една от болестите на душата. Признак е на ограниченост и късогледство на ума. От нея човек тъне в невежество. Ако искаш да излекуваш недъгави, знай, че те се нуждаят от милост и грижа, а не от наказание. В Писанието е казано: Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите (Рим. 15:1). И същият апостол съветва да поправяме падналия в съгрешение не с гняв, а с дух на кротост (Гал. 6:1).


 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре