Преди 27 години, на 13 януари 1993 г. се престави пред Господа архимандрит Серафим (Алексиев), обичан и много четен преподавател  (доцент в Богословския факултет в София до 1968 г.), вдъхновен и неуморен автор на научни и духовни трудове, на православна проза и поезия. По неговите учебници продължават да се готвят кандидат-студентите в семинариите и богословските факултети, да се въцърковяват и спасяват в Христа хиляди българи. 

Предлагаме на читателите на "Всемирното православие" откъс от книгата на архим. Серафим (Алексиев) "Нашата любов", Седмата Божия заповед: Не прелюбодействай!

 

ПОСЛЕДИЦИТЕ ЗА ДУШАТА ОТ БЛУДА

Нека видим най-напред какви са последиците от блудния грях за душата.

1. Всеки грях отчуждава от Бога, защото нарушава Неговите заповеди. Характерно е това, че когато Адам и Ева съгрешиха, взеха да се крият от Бога. Грехът не може да понася Божията близост.

Ако уподобим Твореца на център, от който всичко изтича и към който всичко се стреми, добродетелта ще бъде центростремителна, а грехът — центробежна сила. Това е и естествено за греха. Той отдалечава от Бога, издига преграда между човека и неговия Създател.

Ако е така с всички останали грехове, то за блудния грях смело можем да кажем, че той не само отчуждава от Бога, но върши нещо още по-страшно — убива постепенно вярата в Него.

Когато вярващият човек се подхлъзне и извърши първия си голям блуден грях, отначало след опомнянето си изпада в ужас, мисли, че гръм ще го трясне, чака Господ мигновено да го накаже! Но Господ не всякога наказва на часа престъпващите Неговата воля. Ето, Той не наказва и блудника, защото не иска смъртта на грешника, а да се обърне грешникът от лошия си път и да бъде жив (Иез. 33:11).

Но блудникът, вместо да се възползва от Божието дълготърпение, за да се покае, се успокоява с течение на времето и се насърчава да съгреши и втори и трети път. Настървен на грях, той не знае вече предел на блудната си похот и все повече и повече греши, все повече и повече се омрачава, все повече и повече се отчуждава от Бога. Сърцето му става съвсем безчувствено за Божиите заповеди. Струните на неговата огрубяла душа не звучат вече, когато Господ ги докосва.

Блудникът умира духом. Той живее вече само с тялото си и за тялото си. Добродетел, човещина, подвиг, жертвеност, себеотречение, — нищо от тия високи християнски повели не го вълнува вече. Той има само една цел в живота — да яде, за да блудства. Неговият начин на мислене се е вече коренно променил. Той е станал скотоподобен. Грешенето му го затъпява нравствено. Той не чувства своя Създател. Той не може да Го почувствува. Мъртвият чувства ли? — Н е! А, той е мъртъв духом, убит от смъртния грях на блуда.

Не напразно Иисус Христос заявява: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5:8). Омърсеното от блуд сърце не може да Го види през тъмните изпарения на клокочещата блудна страст. Възлюблени, ако и нашата вяра често се колебае, нека се замислим, дали блудни мисли или дела не са замърсили прозорците на душите ни, та не можем през тях да видим величието Божие. За съмняващия се от тоя род има един цяр: да омие душата си от блудния грях във водите на покаянието, и тогава ще прогледне в истината за Божието съществувание!

Много право е казал великият френски мислител Блез — Паскал: „Искаш ли да се увериш във вечните истини, не трупай толкова доказателства, колкото обуздавай своите страсти!“ Ние не твърдим, че който робува на блудния грях, непременно стига до там да се разколебае в своята вяра в Бога. Той вярва уж, но не живее според вярата си. Тя се превръща за него в някакво формално признаване, че има Бог. Тя загубва своя живот, своята сила, става вяра на ума, но не и на сърцето, вяра суха, безплодна. Не е вече оная жива и действена вяра, която може да го подтикне към себеограничение и подвиг. Защото ако вярата на такъв човек беше жива, би ли могъл той да върши блуден грях в присъствието на живия и всичко виждащ Бог!

Живо вярващите в живия Бог се пазят от грях. Св. Ефрем Сирин веднаж бил съблазняван от една блудница да съгреши с нея. Той ѝ рекъл: — Добре, да извършим греха, но там, дето аз кажа. Тя се съгласила. Божият угодник я довел в центъра на многошумния град и и рекъл, посочвайки площада: — Ето тука! Тя го погледнала учудено. — Но ... тук не може... Има хора... Срамота е . . — Ако е срамота от хората, не е ли срамота от Бога, Който е навсякъде и всичко вижда ? Посочи ми място, дето не е Бог и дето Той няма да ни види, че грешим!—рекъл светецът и се освободил от блудницата.

Ето това е жива вяра в Бога, която предпазва от грях. Тая вяра живее в целомъдрените души. Тя ръководи праведниците по пътя на техния подвиг и ги пази от падения. Такава вяра е имал светия Псалмопевец, когато е казвал: „Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя“ (Пс. 15:8).

Който блудства, няма такава вяра. За него се отнасят Христовите думи: „Защо Ме зовете: Господи, Господи!, а не вършите каквото казвам ? (Лук. 6:46). Всеки грешник може да твърди, че вярва, но пак да е мъртъв, защото вярата без дела е мъртва“ (Иак. 2:26).

2. Друга страшна последица от блудния грях за душата е тази, че блудникът загубва много от духовните си качества и добродетели, които преди това са му били може би присъщи. Той е бил може би чистосърдечен и прям. Сега е станал скрит и подозрителен! Имал е дивна тишина в съвестта си. Сега няма вече мир в душата си. Преди любвеобилен и искрено доброжелателен към хората, сега е недружелюбен и нетърпелив. Всички порядъчни хора му са досадни освен ония, с които го свързва блудният грях. Преди спокоен и разсъдителен, сега е нервен, лесно раздразнителен и гневлив. Някога поклонник на добродетелта и себепожертвувателен, сега е нравствено разпуснат роб на греха и груб егоист, който само за себе си живее.

Блудният грях води непременно към преумора, която състарява преждевременно човеците и унищожава всичко най-красиво в душите им.

На един голям прием някой забелязва един съвсем млад човек, седнал върху една софа сам и затворен в себе си. Какво ти е? — пита го съчувствено той. — Нищо, — отговаря отегчено младежът — гледам просто баща си колко е млад и весел, сякаш сме сменили ролите си: като че той е синът, а аз бащата...

Проповедникът, който предава тоя случай, прави по повод на него следните разсъждения: „Нищо не би могло да характеризира по-изострено последиците от неморалния живот, отколкото тази изява на един 18-годишен младеж: като че моят баща е младежът, а аз грохналият старец!

Има ли по-тъжна картина от едно младо дърво напролет, което би трябвало да е в пълен разцвет, но което е без пъпки, с обезлистена корона, прегънато стъбло и с клони, повиснали към земята! Една млада душа, която би трябвало да кипи от енергия, от високи планове, от жизнена сила, сега седи без охота, без полет, с пречупени криле, с тъп поглед. О, как бих желал аз да покажа на пророците на нравствената слободия тази бедна, празна душа: Ще си позволите ли и сега да омаловажавате този грях? Ще имате ли смелостта да твърдите, че това не е грях, че то е без значение, че е едно право на природата?!“

Чистият човек е силен, дори и да бъде сам. От него се страхуват нечистите. Неволно се прекланят пред авторитета му другите. Дори и най-отчаяните блудници уважават целомъдрения човек. От него излиза някаква покоряваща мощ, някакво духовно благоухание. А нечистият в моменти на прозрение е презрян в собствените си очи. Той може да се представя пред другите горд и важен, но когато е сам и се гледа в огледалото, сам се заплюва в лицето! Защото все пак и у най-отчаяния блудник остава един усет за загубената безвъзвратно чистота. И най-поквареният развратник в минути на размисъл чувства, че не е достойно за човека да се храни подобно на блудния син с храната на свинете!

0, ако той в такива минути се реши да се върне по пътеката на покаянието в бащиния дом, при Бога, и да скъса с гнусния си досегашен живот, той ще се спаси! Но уви! колко малцина са ония блудни синове, които добре завършват живота си! Повечето и да чувстват в отделни мигове разкаяние, нямат в себе си достатъчно сили да скъсат с греха си. Заричат се, че това ще бъде за последен път, но мине не мине някой ден, и ето ги пак в блатото. Подобно на нощните пеперуди, летящи все около запалената в тъмата свещ, макар че са си опърлили крилата, пак се втурват към пламъка, докато намерят в него своята смърт… 

 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре