strasty Всемирното Православие - ОСЕМТЕ ГЛАВНИ СТРАСТИЧРЕВОУГОДИЕ

Преяждане, пиянство, неспазване и пренебрегване на постите, безвременно ядене, лакомия, изобщо нарушаване на въздържанието. Неправилна и прекомерна любов към плътта и покоя, от която възниква самолюбието, а от него – неспазването на вярност към Бога, Църквата, добродетелите и хората.

Противоположна добродетел: ВЪЗДЪРЖАНИЕ

ПРЕЛЮБОДЕЯНИЕ
Блудно разпалване, блудни усещания и разположения на душата и сърцето. Приемане на нечистите помисли, беседа и услаждане с тях, благоволение към тях и забавяне в тях. Блудни мечтания и пленения. Неопазване на сетивата, особено на осезанието, което представлява дързост, погубваща всички добродетели. Сквернословие и четене на сладострастни книги. Естествени блудни грехове: блудство и прелюбодеяние. Противоестествени блудни грехове.

Противоположна добродетел: ЦЕЛОМЪДРИЕ

СРЕБРОЛЮБИЕ
Любов към парите, изобщо любов към движимо и недвижимо имущество. Желание за обогатяване. Обмисляне на начини за обогатяване. Мечти за богатство. Страх от старост, от неочаквана бедност, болест, изгнание. Скъперничество. Користолюбие. Неверие в Бога, неуповаване на Неговия Промисъл. Пристрастие или излишна болезнена любов към различни телесни предмети, която лишава душата от свобода. Увличане в суетни грижи. Любов към получаването на подаръци. Присвояване на чуждо. Лихварство. Жестокосърдечие към бедните братя и към всички нуждаещи се. Кражба. Разбойничество.

Противоположна добродетел: НЕСТЯЖЕНИЕ (форма на аскетизъм и християнска добродетел, която се изразява в отричане от алчността, разкоша и от желанието за придобиване на материални блага).

ГНЯВ
Избухливост, приемане на гневните помисли, мечти за гняв и отмъщение, смущаване на сърцето и помрачаване на ума с ярост; непристойни викове, спор, ругателни, жестоки и остри думи, удряне, блъскане, убийство. Злопаметство, ненавист, вражда, отмъщение, клевета, осъждане, дразнене и обида на ближния.

Противоположна добродетел: КРОТОСТ

ПЕЧАЛ
Огорчение, тъга, отсичане на надеждата в Бога, съмнение в Божиите обещания, неблагодарност към Бога за всичко, което се случва, малодушие, нетърпение, неукоряване на себе си, обида към ближния, ропот, отричане от кръста и опит да бъде оставен.

Противоположна добродетел: БЛАЖЕН ПЛАЧ за греховете, с благодатно утешение в Божието милосърдие.

УНИНИЕ
Леност към всяко добро дело, особено към молитвеното. Изоставяне на църковното и килийното правило. Изоставяне на непрестанната молитва и душеполезното четене. Невнимание и прибързаност в молитвата. Небрежност. Неблагоговение. Безделие. Излишно успокояване със сън, лежане и всякакъв вид изнежване. Преминаване от място на място. Чести излизания от килията, разходки и посещения на приятели. Празнословие. Шеги. Кощунство. Изоставяне на поклоните и други телесни подвизи. Забравяне на собствените грехове. Забравяне на Христовите заповеди. Нерадение. Пленение. Лишаване от страх Божий. Ожесточение. Безчувствие. Отчаяние.

Противоположна добродетел: ТРЕЗВЕНИЕ (чистота на сърцето, по определението на св. Максим Изповедник).

ТЩЕСЛАВИЕ
Търсене на човешка слава. Самохвалство. Пожелаване и търсене на земни и суетни почести. Пристрастие към красиви дрехи, предмети, прислуга и вещи в килията. Внимание към красотата на лицето, приятността на гласа и други качества на своето тяло. Предразположение към науките и западащите изкуства на този век, стремеж да се преуспее в тях, заради временна, земна слава. Срам да се изповядат собствените грехове. Скриване на греховете пред духовния отец. Лукавство. Самооправдание. Изграждане на собствено мъдруване. Лицемерие. Лъжа. Лъст. Човекоугодие. Завист. Унижение на ближния. Снизходителност към нередното. Безсъвестност. Нехристиянски живот.

Противоположна добродетел: СМИРЕНИЕ

ГОРДОСТ
Презрение към ближния. Предпочитане на себе си пред всички други. Дързост. Помрачение, огрубяване на ума и сърцето. Приковаване на ума и сърцето към земното. Хула. Неверие. Лъжеименен разум
(т.е. мисли, сбор от понятия и познания, които са лъжливи и имат само вид на разум, а по същността си са люшкане, бълнуване, беснование на ума, поразен от смъртната язва на греха и падението. Този недъг на ума особено пълно се открива във философските науки). Непокорство към Божия Закон и Църквата. Следване на своята плътска воля. Четене на еретически, развратни и суетни книги. Неподчинение на властите. Уязвяваща насмешливост. Изоставяне на христоподражателното смирение и мълчание. Загуба на простотата. Загуба на любовта към Бога и ближния. Лъжлива философия. Ерес. Безбожие. Невежество. Смърт на душата.

Противоположна добродетел: ЛЮБОВ