Божественият Златоуст казва следното за наслаждението: „Наслаждението е звяр; звяр труден и неукротим. Ни скорпион, ни змия да биха влезли във вътрешностите ви, не биха така разрушили всичко, както желанието за наслаждение, което всичко преобръща и разваля. Наслаждението е майка на всички страсти и на всяко зловоние. Какво зло носи наслаждението? То взима хората и ги прави по-лоши и от прасета; защото свинята се търкаля в калта и се храни с изпражнения. А пък те се хранят дори на по-отвратителна трапеза, измисляйки хиляди беззаконни и нечестиви неща.
А пък св. Климент Александрийски казва: „Наслаждението, което бива основано на плътските наслади, се оказва лошо корабокрушение за хората. Защото то става причина да забравят за любовта към хубавото и моралното, както и към благородните услади“.
Какво друго е наслаждението, освен сладострастна ненаситност и удивителна алчност за наслади и удоволствия от страна на тези, които не си поставят никакви ограничения? Наслаждението носи безвременен смях, объркани думи, смехове изпълнени с душевна пагуба, безумно дърдорене и други неща, които не е хубаво дори да се споменават. Тези, които доволстват с изобилие от храни и се разпиляват в своята ненаситност, се застояват по трапезите с обилните ястия и не могат да се устремят към небето. Техен бог е техният корем и тяхна слава е техният срам (сиреч това, от което иначе би трябвало да се срамуват, б.пр.).
Сладострастните стават несъобразителни и безразсъдни, защото наслажденията не излизат от ума им. Тоест тези, които пълнят своя корем и го пълнят без мяра, са безразсъдни.
Отдалите се на наслаждения са станали роби на своите страсти и желания, разпалили са за себе си огън от камина, чийто пламък изпепелява техните сърца. Те нямат насита и изобилието възбужда техните желания, както когато хвърляш дърва в камината и разпалваш нейния пламък. Отдаващите се на наслаждение и чревоугодниците изпадат в лудост, тоест те стават разюздани и безсрамни.
ЗА ДУХОВНОТО НАСЛАЖДЕНИЕ
Свети Йоан Златоуст казва за духовното наслаждение следното:
„И аз искам да се наслаждаваш, но с истинското доволство, което никога не увяхва. Кое е това истинско доволство, което е невехнещо и е винаги разцъфтяло?
Покани на вечеря Христос, отдай му себе си, та ти така или иначе на Него принадлежиш. Тази вечеря ще те изпълни с безкрайна наслада, която постоянно в тебе ще се намножава“.
