50219.p Всемирното Православие - СВ. НЕКТАРИЙ ЕГИНСКИ ЧУДОТВОРЕЦ:  ЗА ПРАЗНОСЛОВИЕТО, НЕОБУЗДАНАТА  РЕЧ, БЪБРИВОСТТА, ОСКЪРБЛЕНИЕТО И СМЕХАПразнословието е безплодното, сиреч безполезното и празнодумно говорене. Празнословен е невъзпитаният човек, необразованият, дребнавият по характер, занимаващ се с дребни и нищожни неща, думите му са лишени от смисъл. Той говори безцелно и изпада в прегрешения. Сее приказки на вятъра и като подхване дума, не мисли за времето на ближния си. Не следи и не преценява това, което казва, нито пък изразите, които употребява. Той е невнимателен и бъбрив.

Бръщолеви, без да мисли и разсъждава. Езикът тича преди ума му и сипе приказките си без логическа връзка. Такъв се подхлъзва повече с езика си, отколкото на хлъзгава настилка. Празнословният приготвя за себе си множество скърби.

                        ЗА НЕОБУЗДАНАТА РЕЧ

        Необузданата реч е злоречивост, словоманиачество, посичане с думи. Необузданността на речта е ужасна страст, неудържимо зло, изпълнено със смърт. А злоречивостта прилича на горчив, отровен извор, от който тече вода, но щом се отпие от нея, се вгорчава сърцето. Ако пък се излее на земята, то тя прогаря всичко, що е поникнало. Злоречивият има необуздан език, изпълнен с отрова и лъжа. Думите му къщи развалят и души погубват, предизвиквайки най-големи злини. Необузданият по реч е злобен човек, тоест устата му говорят от преизпълнено със злоба сърце.

ЗА БЪБРИВОСТТА И БЪБРИВИЯ

Бъбривостта е многословие, бръщолевене. Сиреч, бъбрив е който говори много; пустословният.

        Бъбривостта е опасна, ненавистна и смехотворна. Осмивана е на общите беседи. А е омразна, защото обикновено тя съобщава лошите неща. Взимана е на подбив като безразсъдна и не пазеща тайни.

        Многословието е престол на тщеславието, на който тщеславният сяда и рекламира себе си.

        Пустословният навсякъде говори – на пазара, в театъра, на разходка, ден и нощ той говори. Когато боледува, е по-непоносим от болестта. Когато пътува, е по-страшен за спътниците си и от морската болест. А когато хвали, е по-ужасно и от хулене.

        Устата на бъбривия не се затваря и той не знае тишина; отвратителна е уста, която не се затваря никога, както и бъбрив, изпълнен с дързост език. Уста, която бръщолеви, предизвиква неразбории.

        Многословен мъж не ще бъде обикнат от мъдрите хора, но ще стане омразен на разумните. Този, който не затваря устата си, но злослови, ще бъде презрян от всички.

        Този, който много говори, става неприятен и на своите приятели.

        Многоречивостта не може да избегне греха.

        „Този, който обича да бръщолеви, в много прегрешава. Той никога не се научава на нищо, защото не иска да слуша. Той съчинява митове и при разговори си измисля приказки. Бъбривият е обект на подигравки“ (Премъдрост Сирахова).

                        ЗА ИЗВРЪТЛИВИЯ

Изврътлив се нарича онзи, който е многосложен (хитър, лукав, б.пр.). Този, който прави каквото му дойде на ума, непостоянният, повратливият, изменчивият. Изврътливият бързо се изменя и променя своето място. Той може да имитира всичко по външен вид, по говорене, по смях, по походка. Измисля как да закачи другите и поражда допълнителни омрази към тези, които най-безцелно осмива. В душата му обитава злонравие, голяма развала и самота. Там хармонията си е отишла, градежът се е сгромолясал, страхът Божий е прогонен и благочестието се е оттеглило.

        „Ако някой е безчестен, ако е оскърбителен към другите, той е изврътлив. Нищо не е по-безсрамно от изврътливия човек. Устата му не са пълни с благодат, а с мъка“ (св. Йоан Златоуст).

                                ЗА СМЕХОВЕТЕ

        Смеховете отслабват връзките на благоразумието, водят до сладострастие, отблъскват скромността, предизвикват забрава на страха Божий и липса на страх относно бъдещия и застрашителен ад.

        Човек е смеещо се създание, но същевременно е и нравствено, и разсъдъчно. Тоест той не може, от една страна, да се въздържи, когато бъде предизвикан от нещо смешно, но е длъжен като разсъдъчно и нравствено същество сам той да не предизвиква смеховете и никога да не ги преследва.

        Едно е смехът и друго са смеховете. Смехът се проявява и като усмивка, която разчувства сърцето на по-младите хора по причина на някоя неочаквана сцена. Този смях е невинен и безукоризнен. Смеховете обаче, които произхождат от разпътство, пиянство и празни приказки, са това, което разваля душата. Затова относно смеховете Писанието казва: „Горко на смеещите се и пиещите сикер от рано сутринта“ ( срв. Лк.6:20).