Може ли и трябва ли да бъде социално успешен православният въцърковен човек? Може ли да се съвмести пътят към Бога с изкачването по стъпалата на кариерната стълбица? Да търси ли началнически длъжности или да се отказва от тях?
Преподобни Йоан Лествичник написа знаменитата си „Лествица” за духовния растеж. В книгата му няма съвети как се гради кариера. Изглежда, че мисълта за социален успех малко е занимавала светите отци. Те мислели за спасението на своите духовни чеда, а не за земното им процъфтяване. Но нима това не може да се съвмести? Нали би било толкова прекрасно: процъфтяващият, социално успешен човек да прави кариера, при това духовно да расте и с лекота да се спасява.
Какво ни казват по този повод Оптинските старци?
Йеросхимонах Амвросий (Гренков) (1812—1891 г.)
Преподобни Амвросий съветвал:
„Да живееш по-просто – това е най-доброто от всичко. Не си блъскай главата. Моли се на Бога. Господ всичко ще устрои, само живей по-просто. Не се измъчвай, обмисляйки как и какво да правиш. Нека да бъде както се случи; точно в това се състои по-простото живеене”.
„Живей без да тъгуваш, без никого да обиждаш, на никого не досаждай и на всички отдавай почит”.
„Как така – да не тъгувам?”
„Да живееш без да тъгуваш – от всичко да бъдеш доволен. Тук няма нищо за разбиране”.
Старецът още напомнял:
„За всяка неприятност благодари на Бога, като помниш, че тя ти е изпратена за твоя полза. Повтаряй си: „Аз и този дял, с който сега ме е наградил Господ, не заслужавам”.
Ние често забравяме, че Господ ни води в живота. Че съществува Промисъл Божий, за който преподобни Варсануфий Оптински казвал:
„Който има душевен мир, такъв и на каторга да отиде, ще се чувства като в рая”;
„Едва когато придобиеш мир, тогава ще повярваш в Божия Промисъл”.
Светите отци определят Божия Промисъл като Божие действие, което поставя човека в най-добрите условия от гледна точка на спасението му. Господ промисля за всички нас. И обстоятелствата на нашия живот, и кариерният ни успех или неуспех зависят от Божия Промисъл.
Оптинските старци добре различавали ситуациите, в които Божият Промисъл поставя човек за ръководител, и тези, в които човек сам се домогва до властта.
Преподобни Амвросий подчертавал разликата между тези, които са получили властта по законен път, и онези, които са я „присвоили незаконно”.
„Незаконно присвояващите царска или друга някоя власт, по думите на светия Златоуст, се страхуват да се покажат пред подчинените просто и в смирен вид, а всячески се стараят да поддържат могъществото си с господарско, гордо и жестоко отношение, боейки да не загубят господството си. А законно и правилно получилите началство и власт никак не се боят да се отнасят с подчинените си просто, кротко и смирено, защото простотата и смирението не само не унижават великите хора, но, напротив, още повече ги въздигат и възвеличават”.
Старецът предупреждавал:
„От опит зная, че тежкият началнически кръст става двойно по-тежък за този, който иска да началства, и e съвсем труден за носене за онези, които са се домогнали с усилия до него”.
Преподобни Амвросий отбелязвал също, че възложената длъжност е не нещо друго, а послушание на Бога.:
„Ако делото за изкупление на човешкия род е било извършено от въплътилия се Син Божий заради послушание на Отца до смърт, то и всяка възложена работа е не нещо друго, а именно послушание на Бога, защото различните видове дейности се разпределят от Дух Свети, както свидетелства апостолът (вж.: 1 Кор. 12: 28)».
Старецът Макарий пише, че човек сам не трябва да търси висока длъжност, но и не трябва да отказва, ако му бъде предложена:
„Що се отнася до длъжностите или послушанията на честолюбивите – не трябва да бягат от тях и самите те да не се домогват до тях, но когато има Божие призоваване, съпротивлението може да се сметне за прегрешение. Свети Григорий Богослов заповядва да не се стреми човек към началничество, но и да не се отказва, тъй като иначе може да се обърне целият йерархичен порядък. Ако, например, заради отказ твоето място заеме такъв, който не съответства на назначението и от това последва вреда, тогава ти ще бъдеш отговорен. На нас ни се струва, че избягваме скърбите, изисквани от послушанието, и затова в този случай е необходимо с молитва, с вяра да се търси съвет. Добре би било, ако бихте имали такова смирение, че да мислехме себе си не само за недостойни за началническа длъжност, но и да бихме облажавали поелите началническия кръст като такива, намиращи се в подвига на търпението; а когато гледаме понякога на тях осъдително, а самите тайно сме като фарисея, каква полза от това?”
Старецът Йосиф утешава свое духовно чедо, съмняващо се, че ще се справи с високата началническа длъжност:
„Когото Бог е определил да началства, на такъв Той и ще помогне”.
И съветва да не се предава на скръб и отчаяние, че длъжността е непосилна, а да възложи грижите си на Господа и от Него Едничкия да чака помощ и утешение:
«Скърбите за своето началстване и ви идват мисли дали не сте съгрешили, че сте се захванали с това непосилно за вас дело. Като се имат предвид обстоятелствата, при които приехте началничеството, може с положителност да се каже, че не сте съгрешили. А че работата е непосилна за вас, тук трябва да се каже истината, че тя е непосилна и за всеки друг от настоятелите. Но ако във всичко възлагате грижите си на Господа и от Него Едничкия търсите и очаквате помощ и вразумление, тогава Сам Господ невидимо ще управлява и вас, и делата ви, така че ще възкликнете от дълбочината на сърцето си: „Дивни са Твоите дела, Господи! (Пс. 138:14). Всичко си направил с Премъдростта си и сега извършваш и с мен, грешния и недостоен Твой раб!”
Нали само това иска от нас Господ: да се смирим и осъзнаем своето безсилие, своето нищожество, своята окаяност, своята негодност за нищо и от цялото си сърце да се обръщаме към Него и с цялото си усърдие да просим от Него помощ, както Сам Той говори чрез светия пророк Давид: „И Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш” (Пс. 49: 15). И казва още: „Силата Ми се в немощ напълно проявява” (2 Кор. 12: 9).
И свети апостол Павел говори за себе си: “Когато съм немощен, тогава съм силен” – тоест силен с всесилната Божия благодат. Когато човек от дълбочината на сърцето си, като безпомощно дете, извика към Господ: „Помогни, пощади, спаси!” – тогава Господ, по безпределната Своя благост, не може да не се вслуша в гласа на зовящия с плач грешник. И Сам Той е казал за утеха на нас, грешните: „Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя (Ис. 49: 15)”.
Йеросхимонах Анатолий (Зерцалов) (1824—1894 г.)
Преподобни Анатолий Зерцалов съветвал да се приема възлаганият началнически кръст като послушание, да не се снема самолично, тъй като Господ го възлага за полза на нашата душа и за душите на другите.
„На кого не му се иска да си почине от делата? А ето аз вече двадесет години нося теготата на своето служение в полза на ближния, а в момента съм и със слабо здраве, страдам от дихателни проблеми и безсъница, но кой може самолично да свали от себе си това послушание, което Всеблагият Господ е възложил за полза на душите ни – моята и на другите? Макар и да не виждаме и може би, да доставяме малко полза за себе си и за другите, но Господ, Който Едничък знае всичко, няма да лиши от Своята награда и доброто произволение, и сърдечното разположение”.
Когато духовното чедо се жалва на преподобни Йосиф от скърбите, съпътстващи началническата длъжност, старецът отговаря, че без скърби не може да се живее. А ако човек се опита самочинно да свали дарувания му от Господа кръст, тогава скърбите само ще се усилят.
„Описвайки скръбните си обстоятелства, вие питате, мен, грешния, дали да не се откажете от началническата си длъжност. Без съмнение, вие можете да оставите началството, за да избегнете скърбите. Но къде може да се скрие от тях човек? И кой от хората живее без скърби? Не случайно земният ни живот е наречен долина на плача. При промяна на живота скърбите само могат да се променят, но по-лесно от това на човек няма да му стане; напротив, скърбите могат да се задълбочат, както старите хора са казали: „От трън – та на глог”.
И Господ наш Иисус Христос в Светото Евангелие никъде не заповядва на последователите Си да бягат от скърбите, а винаги учи на търпение, говорейки: С търпението си спасявайте душите си”, и „Който претърпи докрай, той ще бъде спасен”. И блажени наричал търпящите очерняне, гонения и всякакви скърби. Всички Божии угодници са достигнали вечния живот по пътя на скърбите. Затова и вие, честна майко, ако желаете да бъдете Христова невеста в небесния чертог, не се отказвайте да носите игото на началстването, възложено ви от Самия Господ, а по-добре се предайте на Неговата свята воля, защото нищо с нас не се случва без волята Му”.
Йеросхимонах Йосиф (Литовкин) (1837—1911 г.)
Старецът Йосиф отбелязвал, че на началстващите особено им е потребна мъдрост:
„Господ е казал: „Бъдете мъдри като змии”. На началстващия мъдростта му е особено нужна”.
Старецът също предупреждавал, че, очаквайки помощ от Господ, човек следва да пази съвестта си, тоест да се старае да живее и действа така, че да не го мъчат угризения на съвестта. Да постъпва при всеки случай по заповедите. А в случай на препъване да не унива, а да се кае и поправя.
„Само се старайте да живеете и действате по съвест. Дори в случай на препъване не унивайте, а принасяйте на Господ покаяние с твърда надежда в Божието милосърдие”.
На молбата да научи как е правилно да се общува с подчинените, преподобни Йосиф съветвал всеки път да се измолва помощ и вразумление от Бога:
„Господ да те вразуми, как да общуваш с тях, по какъв начин, да ти даде дар слово за тяхна полза. Когато искаш да им кажеш нещо, не забравяй преди това мислено да попросиш помощ и вразумление от Бога”.
На въпрос на духовно чедо, може ли да се правят забележки на този, който е неизправен, да се критикуват недостатъци, старецът Йосиф съветвал да се старае да прави такива забележки без раздразнение:
„Недостатъците могат да бъдат посочвани, ако това се приема със смирение или ако по някакъв начин привежда към съзнание”;
„Когато е нужно, на неизправните трябва да се прави забележка, без да се обръща внимание, че те могат да се обидят или че се канят да спят. Старай се само да правиш това без раздразнение. А ако видиш, че тази, на която си направила забележка, остане в смущение, тогава направи няколко поклона за нея”.
Преподобни Амвросий също никога не благословял да се правят забележки или коментари по време на смущение и разказвал, че когато отец Нифонт бил килийник на архимандрит Моисей, направил нещо нередно и очаквал строго мъмрене, а архимандритът сякаш нищо не забелязвал. Отец Нифонт отивал при него и все чакал да му се скара, а архимандритът му възлагал различни задачи. Това се случило на няколко пъти. Един ден отец Нифонт дошъл при архимандрита в много весело настроение, но този път о. Моисей сложил куката на вратата и започнал да го гълчи.
Когато едно духовно чедо признало пред старец Амвросий, че скърби, когато забелязва в началстващите страсти, които влияят лошо на подчинените, старецът отговорил, че безстрастните хора са много малко. Но е необходимо все пак човек да се старае да живее и действа по Бога, тогава и Господ ще му изпрати помощта Си:
„Безстрастните хора са много малко на земята, а където действат човешки страсти, и особено при хора на ръководни места, там липсва и правилен ред. Впрочем, където ръководните лица са във възможна степен изправни и действат по Бога, там и при подчинените, макар и страстни, може да има ред, в изпълнение на псаломските слова: „чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват” – тоест отдалечаващите се от Господа. Но където действат по Бога, там Бог им дава Своята помощ”.
Преподобни Амвросий давал съвет на свое духовно чедо, поставено да началства:
„Пишеш, че измежду подчинените ти има много по-възрастни от теб. Колкото и да са по-старши по възраст, началникът е по-високо от всички. Отдавай прилична почит на когото е нужно, но изисквай да се спазва нужният ред и не изпускай юздите от ръцете си, така че, както и сама ми писа преди време, без знанието и благословението на началника нищо да не се върши. Разбира се, първо е нужно да питаш за всяка работа, как се е извършвала и извършва и доброто да утвърждаваш, а лошото да променяш, ако ти по-добре разбираш. Всъщност всичко ще се проясни”.
Лествицата на св. Йоан Лествичник
И така, Лествица или кариерна стълбица? Възможно ли е човек да се изкачва едновременно и по двете? Може ли и трябва ли вярващият въцърковен човек да бъде социално успешен?
Може да бъде социално успешен, а може и да не бъде. Ако кариерата не пречи на делото на неговото спасение, тогава той може да има и власт, и богатство. Апостол Павел казва, че се е научил да води духовен живот извън зависимостта от външните обстоятелства:
„Научих се да се задоволявам с каквото имам: знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда, и глад да търпя, и в обилие да бъда, и в лишение. Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява”.
Господ, за Когото всичко е възможно, е силен да устрои всички външни обстоятелства за Своите избраници. Няма съмнение, че в подходящото време Той ще приведе вярващия в Него човек в нужното място и ще го постави в подходящите условия.
Но изкушенията на властта и богатството са по силите на твърде малцина. Това е много тежко изпитание за човека. По думите на свети Йоан Златоуст: „както твърде голямата обувка разранява крака, така и твърде големият дом разранява душата”.
Апостол Павел пише:
„Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем. А желаещите да се обогатяват падат в изкушения и мрежи, и в много безразсъдни и вредни похоти”.
Значи, от нас зависи да се трудим, а Господ Сам ще реши полезно ли е нас възхождането по кариерната стълбица. И ако кариерното издигане или богатство пречат за спасението на човека, тогава Промисълът Божий ще отстрани тези изкушения от вярното Си чедо.
По-добре човек да се спаси, бидейки скромен служител, отколкото да погине, бидейки президент на компания. По тази причина да се преживява за вярващите, че не всички от тях са социално и професионално успели, че не всички са достигнали до висотите на кариерата, - означава да не се вярва в Божия Промисъл за всеки човек. Да се забравя, че Господ е обещал на учениците Си спасение, а не земни блага, не социален успех.
И изкачването по Лествицата на духовните добродетелите е винаги по-важно от изкачването по кариерната стълбица.
