Преподобни Лъв Оптински:
- Където има смирение, там има и простота, а това Божие свойство не изпитва Божиите съдби.
- Живей по-просто, Бог няма да те остави и ще ти яви милостта Си.
- Спасението на душата не е като ежедневната работа.
- Ако някой искрено и от цялата си душа търси спасение, такъв Бог ще доведе при истински наставник... Не се безпокойте – сродните души винаги се намират.
- Когато нямате спокойствие, знайте, че нямате смирение в себе си.
- Новоначалният и в най-обикновените случаи ще намери повод за тщеславие.
Преподобни Макарий Оптински:
- Търпенето на болести превишава подвижническите дела.
- Душата е повече от тялото: тялото ще заболее и с това ще дойде краят, а душевната болест преминава във вечността. Избави ни, Господи, от тази болест и ни дарувай изцеление.
- По-добре човек винаги да се кае и да се смирява, отколкото да се отчайва; с покаянието и смирението ще привлечете върху себе си Божията благодат и Неговата помощ.
- Невинаги можете да бъдете на Тавор; трябва да бъдете и на Голгота.
- Да се бяга от скърбите – значи да се бяга от спасението.
- Св. отци не съветват чувствените грехове да се анализират подробно, за да не би със споменаването на подробности да се осквернят чувствата, а да се каже просто видът на греха; а другите грехове, засягащи самолюбието, трябва по-подробно да се обясняват, обвинявайки себе си.
- Бог търпи всички човешки грехове, но ропота не оставя без наказание.
Преподобни Моисей Оптински:
- На утреня трябва да се ходи, защото по време на Литургията за нас се принася Безкръвната Жертва на Бога, а отивайки на утреня, ние сами себе си принасяме в жертва на Бога, жертваме за Него покоя си.
- Обичай всички и не дръзвай да бъдеш във вражда, когато се готвиш да пристъпиш към Светото Тайнство, иначе ще се причастиш като Иуда.
Преподобни Антоний Оптински:
- На нас ни е дадена власт да разрешаваме грехове, а не да разрешаваме да се греши.
- Църковната молитва има такава сила и важност, че едно „Господи, помилуй”, изречено заедно с другите в църква, превъзхожда всички килийни духовни правила.
- Вас ви натъжава това, че не можете да помогнете на близките си с пари? И тази печал възложете на Господа, Който по-добре от вас вижда техните нужди и може по-добре от вас да ги утеши в нуждата; грижата ни трябва да се състои в усърдна молитва за тях.
- Много спасително е човек да храни душата си с Нетленния и Свят Хляб. Ако се случи да умре в деня, когато се е приобщил със Светите Тайни, заради честото приобщаване светите Ангели ще приемат неговата душа в ръцете си и той ще премине безбедно всички въздушни митарства.
Преподобни Иларион Оптински:
- Всяко дело трябва да започва с призоваване на Божието име на помощ.
- Не се срамувай да покажеш струпеите си на своя духовен наставник и бъди готов да понесеш посрамяване от него заради греховете си, за да избегнеш чрез това вечния съд.
- Прави забележки, без да даваш храна на собственото си самолюбие, като съобразяваш дали ти сам би могъл да понесеш това, което изискваш от другия.
- Ако чувстваш, че те е обзел гняв, запази мълчание и не говори нищо дотогава, докато сърцето ти не утихне с помощта на непрестанната молитва и самоукоряването.
Преподобни Амвросий Оптински:
- Ако оставим своите желания и разбирания и бързаме да изпълним Божиите желания и разбирания, ще се спасим на всяко място и във всяко състояние. А ако настояваме на своите си желания и мнения, тогава никое място и никое състояние няма да ни помогне. Ева и в рая престъпи Божията заповед, а на злощастния Иуда и животът близо до самия Спасител не му принесе никаква полза. Навсякъде е потребно търпение и принуждаване към благочестив живот, както четем в Светото Евангелие.
- Искащият да се спаси трябва да помни и да не забравя апостолската заповед: „Понасяйте друг другиму теготите и така изпълнете Закона Христов”. Има много други заповеди, но при нито една няма такава добавка, т.е. „и така изпълнете Закона Христов”. Велико значение има тази заповед и човек трябва да се грижи най-напред за нейното изпълнение.
- На въпроса: „Как да внимавам върху себе си, с какво да започна?”, последва такъв отговор: „Трябва най-напред да записваш: как ходиш на църква, как стоиш, как гледаш, как се гордееш, как се тщестлавиш, как се сърдиш и прочее”.
- Който има лошо сърце, не трябва да се отчайва, защото с Божия помощ човек може да направи сърцето си по-добро. Нужно е само внимателно да следи себе си и да не пропуска случай да бъде полезен на ближните, често да се изповядва и да дава милостиня според силите си. Това, разбира се, няма да стане изведнъж, но Господ дълго търпи. Той прекъсва живота на човека само тогава, когато го види готов за прехода към вечността или пък когато не вижда никаква надежда за поправянето му.
- Учейки, че в духовния живот не трябва да се пренебрегват и най-малките обстоятелства, старецът понякога казваше: „Москва беше изпепелена от най-евтините свещи”.
- Ненавистта от гняв и гневът, предизвикан от гордост, са вплетени здраво помежду си.
- Не бъди като нахалната муха, която понякога лети без посока наоколо, а понякога и хапе, досаждайки и в единия, и в другия случай; а бъди като мъдрата пчела, която през пролетта усърдно се захваща за работа и към есента е завършила медените пити, които са хубави като добре написана музика. Едното е сладко, а другото – приятно.
- Когато писаха на стареца, че в света е тежко, той отговорил: „Затова тя (земята) се нарича долина на плача; само че едни от хората плачат, а другите скачат, но на последните няма да им бъде добре.
- На въпроса: „Какво значи да се живее по сърце?” батюшката отговорил: „Да не се бърка човек в чужди работи и да вижда всичко хубаво в другите. Трябва да живеем на земята така, както се върти колелото, едва опирайки до земята в една точка, а с останалите си части непрестанно се стреми нагоре; а ние, като се залежим на земята, не можем и да станем”.
- „Помогни си сам – за ти помогне и Бог”. „Спомни си как дванадесетте апостоли молеха Спасителя за жената хананейка, но Той не ги чу; тя сама започна да моли и измоли”.
Преподобни Анатолий (Зерцалов) Оптински:
- Видно е, че се стараеш и желаеш да се спасиш, - само не умееш, не разбираш духовния живот. Цялата тайна тук е в това да търпиш това, което Бог ти изпраща. И няма да разбереш как ще влезеш в рая.
- Смятай себе си за по-лош от всички, и ще бъдеш по-добър от всички.
- Между нас казано, давам ти най-доброто средство за придобиване на смирение. Ето какво е то: претърпи всяка болка, която разкъсва гордото ти сърце. И чакай ден и нощ милост от Всемилостивия Спасител. Който така чака, непременно ще получи.
- В църква стой като Ангел, не разговаряй и не се оглеждай, защото църквата е небето на земята. Тръгвайки си от църква, казвай: „Богородице Дево, радвай се...” – и с никого не се заговаряй, иначе ще бъдеш като съсъд, който е бил пълен, но по пътя се е разплискал. Когато говееш, особено прилежно казвай Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешната!"
- Не моли Бога да ти прати скърби, а когато ти изпрати – търпи.
- В скърбите Божията милост е най-съкровена!
Преподобни Йосиф (Литовкин) Оптински:
- Скърбите – това е нашият път, ще вървим, докато дойдем до предназначеното ни вечно отечество, жалкото е само това, че слабо се грижим за вечността и не търпим и малкия упрек. Когато започнем да роптаем, сами увеличаваме скърбите си.
- Наложеното правило е винаги трудно, а работата със смирение е още по-трудна.
- Което е леко за тялото, то не е полезно за душата, а което е полезно за душата, е трудно за тялото.
Преподобни Варсануфий Оптински:
- Целият живот е дивна тайна, известна само на Единия Бог. В живота няма случайни стечения на обстоятелствата, всичко е промислително. Ние не разбираме значението на това или онова обстоятелство. Пред нас има много ковчежета, а ключове за тях няма ...
- Жената не може да живее без вяра. След временното неверие тя отново се връща към Бога.
- Всяко добро дело е или предшествано, или последвано от изкушение.
- Трябва да се отива на служба преди камбанения звън, за да ви завари звънът вече в храма. Защо така ли? Защото в това време Божията Майка влиза в църквата...
- Посещавайте по-често Божия храм, особено при скърби: добре е да застанеш в някое тъмно ъгълче, да се помолиш и да поплачеш от душа. И Господ ще те утеши, непременно ще те утеши. И ти ще кажеш: „Господи, а аз мислех, че няма изход от моето тежко положение, но Ти, Господи, ми помогна!”
- Уловете се за Христовата дреха – и Христос няма да ви остави.
- Верен признак за умъртвяване на душата е отклоняването от църковните служби. Човек, който охладнява към Бога, преди всичко започва да избягва да ходи на църква, отначало се старае да отива на служба по-късно, а след това и съвсем престава да посещава Божия храм.
- Налага ми се да слушам жалби за това, че сега преживяваме трудни времена, че е дадена пълна свобода на всякакви еретически и безбожни учения, че Църквата се подлага от всички страни на нападки от враговете и за нея става страшно, че ще ѝ надделеят тези мътни вълни на неверие и ереси. Аз винаги отговарям: „Не се тревожете! Не се бойте за Църквата! Тя няма да загине: портите адови няма да ѝ надделеят до самия Страшен съд. За нея не се бойте, а виж, за себе си трябва да се страхувате, наистина днешното време е много трудно. Поради какво? От това, че сега е особено лесно човек да отпадне от Христа, а тогава гибелта му е сигурна”.
- Нещо мрачно, ужасно идва в света... Човекът остава някак беззащитен, дотолкова го е овладяла тази зла сила, и той не осъзнава какво прави... Дори му се внушава самоубийство... Защо се случва това? Защото не взимат в ръце оръжието – не си служат с Иисусовото име и с кръстното знамение.
Преподобни Анатолий (Потапов) Оптински:
- Говорят, че нямало нужда от икони... Но нали иконите – това са портрети на Бога, на Неговата Пречиста Майка, на светите Божии угодници... Стремят се да държат, при възможност, собствения си портрет, а за Божия портрет казват - не е нужен! Голяма любов, няма що!
- Прояви жалост – и няма да осъдиш.
- Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат, а Божията благодат – това е всичко... В това е най-великата мъдрост. Ето, ти се смири и си кажи: „Макар да съм земна песъчинка, но и за мен Господ се грижи, така че нека над мен да се изпълни Божията воля”. Ако кажеш това не само с ум, но и със сърце, и действително смело, както подобава на истински християнин, се довериш на Господ с твърдото намерение безропотно да се подчиняваш на Божията воля, каквато и да е тя, тогава облаците ще се разсеят пред тебе, ще се покаже слънчицето и ще те огрее и стопли, ще познаеш истинската радост в Господа, и всичко ще ти се види ясно и прозрачно, ще престанеш да се мъчиш, на душата ще ти стане леко.
- Казват, че в храма е скучно. Скучно е, защото не разбират службата! Трябва да се учат! Скучно е, защото не милеят за храма. Ето затова той им се струва не свой, а чужд. Поне цветя да донесат или зеленина за украса, да вземат участие в суетнята по украсяването на храма – тогава няма да им бъде скучен.
- Живей просто, по съвест, помни винаги, че Господ вижда, а на останалото не обръщай внимание!
Преподобни Нектарий Оптински:
- За да не боледуват децата, трябва по-често да се причастяват.
- Ако малкото дете се сърди, то вече съгрешава.
- За да избягва съблазънта, човек трябва да гледа право пред себе си, а не да блуждае настрани.
- Когато часовникът бие, се прекръсти, за да бъдеш ограден през следващия час.
- Преди сън прекръствайте четирите страни на стаята.
- Още щом кажеш: „Всички светии, молете Бога за мен!” – веднага всички светии ще възкликнат на небето: „Господи, помилуй!” – и нещата ще потръгнат.
- Когато те нападне раздразнение, повтаряй само: „Господи, помилуй". Молитвата очиства от всяка сквернота.
- Положението на Иов е закон за всеки човек. Докато е богат, знатен, в благополучие, Бог не откликва. Когато човек е на гноището, отхвърлен от всички, тогава се явява Бог и Сам беседва с човека, а човек само слуша и вика: „Господи, помилуй!". Само степента на унижението е различно.
- Главното е да се предпазвате от осъждане на ближните. Веднага щом ви мине през ума осъдителна мисъл, с пълна сила викайте: „Господи, дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам брата си”.
- Животът е даден на човека, за да му служи, а не той на него, т.е. човек не трябва да става роб на обстоятелствата, не трябва да принася вътрешното в жертва на външното. Служейки на живота, човек губи баланса, работи, без да разсъждава и идва в много тъжно недоумение; да не знае за какво живее. Това е много вредно недоумение и често се случва следното: човекът, подобно на кон, кара, кара и изведнъж върху него връхлита някакво...стихийно препятствие.
Преподобни Никон (Беляев) Оптински:
- По-добре е молитвеното правило да бъде неголямо, но да се изпълнява постоянно и внимателно...
- На кощунстващите трябва да се гледа като на болни, от които ние искаме да не кашлят и да не плюят ...
- Лекарите и лекарството са създадени от Господ. Лечението не трябва да се отхвърля.
- Когато силите ви са слаби и сте уморени, може да седите в църква: „Синко, дай Ми сърцето си”. „По-добре да мислите за Бога, седейки, отколкото за краката си, стоейки” - казвал св. Филарет Московски.
- Не трябва да се вярва на предзнаменования. Няма никакви белези и знаци. Господ ни управлява със Своя Промисъл, и аз не завися от някаква птица или ден, или от каквото и да е друго. Който вярва в предразсъдъци, на такъв му е тежко на душата, а който се смята зависим от Божия Промисъл, на такъв, напротив, му е радостно на душата.
- Иисусовата молитва замества кръстното знамение, ако по някаква причина не можете да го изобразите.
- Без крайна необходимост да не се работи в празнични дни. Празникът трябва да се цени и да се почита. Този ден да се посвети на Бога: човек да отиде в храма, да се моли вкъщи и да чете Свещеното Писание и творенията на светите отци, да прави добри дела.
- Трябва да обичаме всеки човек, виждайки в него образа Божий, независимо от пороците му. Да не отблъскваме със студенина хората от себе си.
- Кое е по-добре: рядкото или честото приобщаване със Светите Христови Тайни? – е трудно да се каже. Закхей с радост прие в дома си скъпия Гост - Господ, и добре направи. А стотникът, от смирение, съзнавайки недостойнството си, не се реши да Го приеме, и също добре направи. Постъпките им, макар и противоположни, бяха еднакви по подбуда. И еднакво достойни пред Господа. Същината е в това достойно да се приготвим за великото Тайнство.
- Трябва всичко лошо, също и страстите, които ни нападат, да смятаме не като идващи от нас самите, а от врага – дявола. Това е много важно. Само тогава можеш да победиш страстта, когато не я смяташ за твоя...
- Никога не е имало, няма, няма и да има безпечално място на земята. Безпечално място може да има само в сърцето, когато Господ е в него.
- Ние, православните, не трябва да поддържаме ереста. Ако се наложи, и да пострадаме, но да не изменим на Православието.
- Духовният отец, като стълб, само показва пътя, а по него човек трябва да върви сам. Ако духовният отец посочва, а ученикът не върви, то никъде няма и да отиде, но така и ще изгние около този стълб.
- Когато свещеникът, благославяйки, произнася молитвата: „В името на Отца, и Сина, и Светия Дух“, тогава се извършва една тайна: благодатта на Светия Дух слиза върху благославяния човек. И когато някой човек макар и само с устата си се отрича от Бога, благодатта си отива от него, всичките му разбирания се променят и той става съвсем друг.
- Винаги помнете закона на духовния живот: ако се смутиш от недостатъка на някой човек и го осъдиш, впоследствие ще те застигне същата участ, и ти ще започнеш да страдаш от същия недостатък.
- Не привързвайте сърцата си към мирската суета. Особено по време на молитва оставяйте всички помисли за житейското. След молитва, домашна или църковна, за да запазите молитвеното умилено настроение, е необходимо мълчание. Понякога дори простата, незначителна дума може да наруши и да изпъди умилението от душите ни.
- Самооправданието затваря духовните очи и тогава човек вижда не това, което е в действителност.
- Ако кажеш за брата или сестрата нещо лошо, дори ако това е истина, нанасяш на душата си неизцелима рана. Да разкриваш прегрешенията на друг можеш само в случай, когато единственото намерение в сърцето ти е да принесеш полза на душата на съгрешилия.
- Търпението е непресекващо благодушие.
- Ближните – те са и вашето спасение, и вашата гибел. Спасението ви зависи от това, как се отнасяте към своя ближен. Не забравяйте да виждате Божия образ в своя ближен.
- Всяко дело, колкото и нищожно да ви се струва, извършвайте щателно, като пред Божието лице. Помнете, че Господ вижда всичко.
