Научни факти за вселената, земята и човека

 

Автор: Валентин Велчев

 

Възможно ли е да потърсим мнението на Библията и на светите отци на църквата относно редица научни и морално-етични проблеми, поставени пред нас от съвременността, като сътворение или еволюция, клонирането, абортите и др.? За съжаление една голяма част от християните тълкуват превратно гореспоменатите авторитети, за да ги нагласят към някои синкретични възгледи, които като че ли помиряват светските разбирания и божествените заповеди.[1] Но какво ни казва св. Яков (брата Господен) в своето послание: „Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел със света става враг на Бога.” (Яков 4:4).

В тази статия ще се спрем на следствията от така нареченото теистично-еволюционно учение, според което Бог е програмирал развитието на материята по възходяща линия – от простото към сложното, от мъртвото към живото, от нисшите към висшите форми на живот. По-известни поддръжници на това становище са Г. Алтнер, К. Ф. фон Вайцзекер, Й. Илиес, Х. Рорбах и др. Най-голяма заслуга за формулирането на „християнския еволюционизъм” има френският йезуитски свещеник, палеонтолог и философ Пиер Тейлард дьо Шарден (1881 – 1955). Той рисува развитието на Вселената като процес на „космогенезиса”, който обаче свежда до еволюция на духа, давайки на последната телеологично тълкуване. Според него възможностите за развитието на духа за сметка на усложняването на организма на отделния индивид били изчерпани с възникването на човека и по-нататъшният прогрес трябва да се осъществява на „колективна” основа. Дьо Шарден счита науката за „върховен акт на колективното виждане” и я разглежда като разновидност на религиозното отношение към действителността, чрез което ще се ускори еволюцията.

проф. Дечко Свиленов

инж. П. Шудер

 

 

Произход на човека

 

Биологичната еволюция на човека е любима тема не само в образователната система. Тя се предлага под различни форми както в масмедиите, така и в широко предлаганата на книжния пазар научнофантастична и общопопулярна литература. Всеки от нас е виждал рисунки на космати маймуноподобни човеци, насядали край огъня в пещерата. Еволюционната реконструкция на човека, която може да се види в музеите, пресата и учебниците по биология, е доста атрактивна и впечатляваща. Тя бързо завладява въображението на наблюдаващия и не оставя място за съмнение относно нейната научна стойност.

Ето как учебниците по биология представят еволюционното учение относно биологичната еволюция на човека:

- Приматите (най-висшите бозайници) са възникнали преди 65 милиона години

- Най-старата маймуна (парапитек) се появява преди 28 милиона години

- Предшествениците на човекоподобните маймуни (плиопитек и дриопитек) – преди 20 милиона години

- Рамапитекът се появява преди 14 милиона години

- Австралопитек (маймуночовек), живял преди 3,2 милиона години

- Хомо хабилис, появил се преди 1,8 милиона години

- Хомо еректус, живял преди 800 000 години

- Неандерталският човек, появил се преди 300 000 години

- Хомо сапиенс (разумният човек), появил се преди 150 000 години

 

Тази еволюционна последователност показва значителни отклонения в различните учебни пособия и научно-популярни книги. Тези отклонения варират от порядъка на стотици хиляди до милиони години, което за еволюционната теория е нещо дребно и незначително. По-важно е обаче откъде идват тези различия? Обяснението трябва да се търси в негодността на палеонтологичните методи (вкаменелостите и радиоизотопното разпадане) за определяне възрастта на намерените находки. Това е и причината, поради която през последните години видовата принадлежност на добилите популярност находки от т.нар. „хоминиди е поставена под съмнение както от учени-палеонтолози, така и от мнозина еволюционисти-антрополози.

Ние ще споменем съвременните схващания относно видовата принадлежност на някои от най-често тиражираните „хоминиди“:

Австралопитек: Открити са голям брой различни вкаменелости. Смятало се е, че е прародител на човека, живял преди 2-3 милиона години в Африка. Множеството изследвания днес показват, че това е изчезнал вид маймуна, нямащ родствена връзка с човека.

  Миналата седмица в пресата бе публикувана сензационната новина, че е открито свързващото звено между маймуната и човека. Както се отбелязва в самата новина, някои от учените са доста скептични относно откритието. Случилото се превърна в повод да представим на вниманието на нашите читатели откъси от книгата на проф. д-р Д. Свиленов (БАН),  доктор на биологическите науки и автор на множество публикации и книги в областта на медико-биологическите изследвания и инж. П. Шудер, дългогодишен ръководител на Reinhard (Швейцария). Книгата е на издателство "Слънце" и е посветена на неясните моменти в еволюционната теория и за съвпадението между съвременните научни факти за живота, вселената и човека и търденията в Библейския текст. 

 

КАКВО КАЗВАТ ЕВОЛЮЦИЯТА И НАУКАТА

ЗА ВСЕЛЕНАТА, ЖИВОТА,

БИОЛОГИЧНИТЕ ВИДОВЕ И ЧОВЕКА?

 Случайното възникване на живота е невъзможно

 

 

Биологичната наука твърди, че случайното възникване на живота е невъзможно. Ако учените в бъдеще успеят да създадат жива клетка от нежива материя, то това естествено ще е много силно доказателство за огромната интелектуална енергия и стойността на техническото оборудване, необходими за създаването на такава изключително сложна по строеж и функция биологична единица, каквато е клетката. Глупаво е да се мисли обаче, че по пътя на случайността може да възникне от само себе си сложната система на генетичния апарат на клетката. Учените изчисляват, че вероятността да се самосъздаде случайно един-единствен ген възлиза на 1х10600. Математически това надминава далеч границата на невъзможното. Само една-единствена чернодробна клетка е изградена от 53 милиарда белтъчни молекули. Шансът тези молекули случайно да се подредят по един строго определен порядък, за да бъде клетката функционално активна, е равен на нула. Не е необходимо човек да бъде голям специалист, за да дойде до елементарното заключение, че случайното възникване на живота с неговата сложност е невъзможно. Необходима е много по-силна вяра от тази на религиозните хора, за да се приеме случайното самосъздаване на живота и неговото саморазвитие.

Оживяването на електронните устройства няма да направи човека безсмъртен, но ще изкриви Божията промисъл за него, счита специалистът по биокибернетика и системи на управлението.

"Създаването на киборга, или на биоробота, е покушение срещу Божията промисъл за човека. Господ е създал човека по Свой образ и Свое подобие, и при това му е дал свободна воля, което е още по-важно. Но ето, че това  същество не успява да изпълни най-главната си роля, която е определена като цел на неговия християнски живот – приемане на Светия Дух и спасение на душата за вечния нетленен живот” –  е заявил в ефира на радиостанция Русская служба” , информира ИНТЕРФАКС.

Според академика, някои учени в САЩ вече се занимават конкретно с проблема за електронното безсмъртие и проектират същества, които ще се състоят практически от чипове, но имат генетическа памет на един или друг човек, хранят се от радиоактивни батерии, които ще работят десетилетия, а техните мускули ще се състоят от малогабаритни ядрени двигатели

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре