Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

„Отговори Тома и Му рече:

Господ мой и Бог мой!” (Иоан 20:28)

6 октомври

След възкресението Господ Иисус Христос се явил на учениците Си в Сионската горница, където не бил апостол Тома (Иоан 20:19- 23). Когато се върнал, другите апостоли му казват: “Видяхме Господа!” А той им казва: “Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръстта си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам” (Иоан 20:25).

 

Странно наистина апостол­ско съмнение! Та не беше ли Тома един от 12-те призвани апостоли, които в продължение на повече от три години следва­ха Господа и имаха възможност да видят Неговите чудеса? Чуд­но нещо е човешкото съмнение! Понякога и при най-очевидните факти човек е склонен да запази известна резервираност. Дори е готов да се усъмни в изправност­та на своите сетива, отколкото да приеме едно очевидно чудо. Не такова е съмнението на све­ти апостол Тома. То беше за него само начин, за да се убеди в исти­ната на възкресението.

Свети апостол Тома не от­рича, но и не приема големите събития и необикновените явле­ния в живота, без сам да провери фактите. Той е образ на човек със силни пориви, който чрез непо­средствено убеждение ще повяр­ва и ще изповяда вярата си. Све­ти Иоан Златоуст казва: “Само че Тома изпитва свръхмярката и изследва повече, отколкото е нужно: искал не само да види, но и да попипа!”

Съмнението на свети апостол Тома не е неверие, а недоумение, което търси чрез убеждение да утвърди непоколеби­ма вяра. За старозаветния патриарх Авраам в словото Божие е казано, че като получил от Бога обещанието да стане баща на много народи, макар че бил стогоди­шен, „не се усъмни чрез неверие” в обещанието Божие, но „остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава” (Рим. 4:18-20). Значи има съмнение чрез неверие, но има и съмнение чрез вярата, което не изхожда от неве­рие и не цели да утвърди неверие, а иска чрез познани­ето и опита да достигне до истинската вяра.

В научните изследвания преди опита стои съмне­нието , критичното отношение към истинността на не­щата и явленията, които се изучават.

Има два начина, два метода, два пътя за познание. Единият е пътят на сетивността – да видим, да чуем, да попипаме. Това е пътят на естественото, научното знание. Но има и друг метод на познание в областта на духовния свят. Това е пътят на вярата, на сърцето, пътят на вътрешния, духовен и религи­озен опит. Свети Тома в случая предпочете първия. Но важното е, че Христос не го отклони от този път на познание, а му каза: “Дай си пръстта тук, и виж ръ­цете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ” (Иоан 20:27). Заедно с това обаче Господ посочи пре­димствата на другия начин, като му каза: “Тома, ти повярва, защо­то Ме видя, блажени, които не са видели, и са повярвали” (Иоан 20:29).

След слизането на Светия Дух в деня Петдесетница апос­толите хвърлили жребий – кой къде да отиде да проповядва сло­вото Божие. На апостол Тома се паднало да отиде в Партия, Ми­дия и Индия.

Не било лесно за него да тръгне на такъв дълъг път. Господ му се явил и го укрепил.

По това време в Йерусалим дошъл търговец от Индия на име Аван. Той търсил изкусен худож­ник, който да построи велико­лепен дворец за царя на онази страна. Тома казал на Аван, че той сам е изкусен в тази работа и се отправил с него за Индия.

По пътя Тома и Аван се спрели в един град, къде­то царят на тази страна вдигал сватба на дъщеря си. Двамата пътници били поканени на сватбения обяд. Апостолът нищо не хапнал и тъжно гледал езическото веселие. Тук била и една еврейка, която занимавала пи­руващите, като свирела на флейта. Тя погледнала към Тома. Разбрала, че е съотечественик и веднага запяла: Енорийски лист - храм “Св. Седмочисленици”: брой 40, година IX

“Един е Богът на юдеите, Който сътвори небето и зе­мята”.

Зарадвал се Тома, като чул в чужда земя родни зву­ци и прослава на истинския Бог. Той извършил ня­колко чудеса на това пиршество и предсказал близката смърт на царския виночерпец.

Като видял, че гостът е свят човек, царят го помо­лил да благослови новобрачната двойка. Апостолът благословил младоженците и им говорил за блажен­ството на християнския живот. След това Сам Господ им се явил и ги научил да водят целомъдрен живот. Младите съпрузи решили да се посветят в служба на Бога и скоро след сватбата приели свето Кръщение от ръцете на апостола. При кръщението жената била наречена Пелагия, а съпругът – Дионисий. По-късно Пелагия пострадала мъченически за Христовото име. Дионисий пък станал епископ в същата страна и усърд­но проповядвал словото Божие.

Апостол Тома и Аван, след дълго и изморително пътешествие, най-сетне стигнали в Индия, и се явили при оня цар, който бил пратил да му се доведе изкусен майстор. Те взели от царя пари за постройката. Вместо да почне да строи двореца, Тома раздал парите на бе­дните и болните и усърдно се заел да разпространява Христовото благовестие. По внушение от Светия Дух той знаел, че Бог ще му помогне да обърне към истина­та повикалия го цар. И това станало, макар че царят в началото се разгневил и хвърлил апостола в тъмница.

Братът на царя тежко заболял. Никой не вярвал, че ще оздравее, но изведнъж той се изцерил. Съобщил на царя, че Бог в чудно видение му открил небесно жили­ще, което му приготвил апостолът, вместо земен дво­рец. Поразен от това видение, той уговорил царя да освободи апостола. След това и двамата братя се кръс­тили и заживели благочестиво.

Дошло време на Богородичното Успение. Всички апостоли по чудесен начин се намерили в Йерусалим и участвали в погребението на Божията Майка. Тома стигнал Йерусалим едва след нейното погребение. Той пожелал да се поклони на пречистото и тяло. Заради него апостолите отвалили гробния камък, но намери­ли само погребалните повивки. Нейният Син, Господ Иисус Христос, я бил взел на небето при Себе Си, за да бъде оттам закрилница на целия човешки род. Скоро след това тя се явила на всички в небесното си величие и ги ободрила за предстоящите им нови благовестни­чески подвизи.

Апостол Тома се върнал по същия път и продъл­жил своето дело. В един град той обърнал много хора към светата вяра. Между тях била и племенницата на тамошната царица Мигдония. Царицата сама пожела­ла да чуе чудната проповед на апостола. Преоблечена като проста жена, тя ходила при него заедно с много други хора и се убедила в истината на неговите думи. Оттогава животът и се променил. Тя обикнала поста и молитвата. Отказала се от дворцовите увеселения, кои­то имали езически характер. Царят видял промяната и наредил да бъде извикана нейната сестра, царица Тер­цияна, жена на царя от съседната страна. Но Терцияна не само не могла да уговори сестра си да се върне към предишния живот, но сама се научила на християнски­те добродетели и пожелала да види апостола. Двете сестри го повикали тайно в двореца, слушали настав­ленията и накрая приели светото Кръщение. Терцияна се върнала при мъжа си християнка и започнала живот, съобразен с новото учение.

Царят, съпругът на Мигдония, се разгневил силно, когато разбрал, че и двете сестри-царици приели нова­та вяра и се кръстили. Гневът му нараснал още повече, когато му било донесено, че народът му приема масово християнството и се отказва от езическите идоли. Ужа­сен от вестта, че и синът му Азан се кръстил, той наре­дил веднага да му бъде доведен апостолът и подложен на мъчения.

Свети Тома бил поставен под нагорещени железа, но Бог го запазил. Хвърлен бил в огнена пещ, но и от нея излязъл невредим. Така новопокръстените се обо­дрили във вярата си.

Тези чудеса не опомнили царя. Той продължавал да беснее. Заповядал на войници да изведат апостола вън от града и там да го предадат на смърт. След него тръгнали много от новопокръстените, между които били Азан – царският син и Сифор – един от знатните сановници на царския дом.

Когато дошли до мястото на наказанието, св. ап. Тома помолил войниците да му дадат време да се помо­ли. След това благословил двамата си високопоставени ученици. Сифор поставил за свещеник, а Азан – за дя­кон.

Завършвайки по този начин апостолската си ми­сия, свети Тома приел мъченическа смърт. Войниците го убили пред погледа на множество плачещи негови ученици.

Свещеник Сифор и дякон Азан извършили погре­бението и се заели с управлението на новосъздадената църква. Цариците Мигдония и Терциана им помагали. Малко по-късно и двамата царе, които поискали смър­тта на апостола, се обърнали по чудесен начин към Христа. Така благодарение на свети Тома в Партия, Мидия и Индия християнската вяра възтържествувала на езичеството.

Евангелският разказ за съмнението на св. апостол Тома е твърде поучителен за нас. Защото у човека вяра и съмнение се борят. Безспорно е, че религиозната вяра на всеки човек е подложена на много изпитания. Всеки от нас – кой повече, кой по-малко – е давал място на съмнението в своята душа. А съмнението разяжда вяра­та, както ръждата разяжда желязото. Но в края на кра­ищата вярата трябва да стане – както четем в Първото послание на свети апостол Петър – „изпитана вяра”, която „да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос” (1 Петр. 1:7). Знаменити­ят пък Московски митрополит Филарет пише: „Да не видиш и да вярваш, това е особено достойнство на вя­рата, затова и особено блаженство”.

Затова да бъдем благодарни на свети Тома за това, че той, макар и по сетивен път, се убеди във възкресе­нието на Спасителя и Го изповяда за свой Господ и Бог. И след като се убеди във възкресението, той отиде в далечна Индия, за да благовести, и където загина мъ­ченически.

Нека в нашия религиозен живот да не даваме нито за момент място на съмнението, а винаги твърдо да из­повядваме вярата си с думите на свети апостол Тома: “Господ мой и Бог мой!” (Иоан 20:28). Амин!

 

сн. pravoslavieto.com


Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре