Човечеството днес се намира пред едно техническо чудо: покорена е Луната! Да се радва ли човек на това постижение или да бъде скептичен?

От социална гледна точка, можем да бъдем резервирани, като се има предвид, че за покоряването на Космоса се изразходват колосални суми, а все още не е премахнат гладът на земята. От религиозна гледна точка обаче, проучването на Космоса не само не съдържа нищо укорително, но и помага за по-задълбоченото разбиране на величието на творението. „Защото от величието на хубостта у създанията ще се познае сравнително Виновникът на тяхното битие” (Прем. Сол. 13:5).

Стига само да се опазим от опасността от превъзнасяне. Стига да не ни завладее духът на хората, построили кулата, за които повествува книга Битие (11:4). Стига да не кажем в ума си Луциферовите слова: „Ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от небесните звезди,... ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния” (Ис. 14:13-14).

Ако избегнем тази опасност, тогава изследването на Космоса не само няма да ни навреди, но ще ни бъде от голяма полза и ще ни доведе до прослава на Божието име.

Преди 3500 г. боговдъхновения боговидец Мойсей казал, че човекът е „образ” на Бога. Но на кой Бог? На един Бог Всемирен, Всемогъщ, Премъдър, Свят, Справедлив, Творец и Господар, Крепител на цялото мироздание. Този е Богът на Мойсей и на Този Бог преди 3500 г. човекът е наречен „образ”. Затова, като виждаме днес удивителните постижения на човека, свидетелстващи за чудна мъдрост и сила, като виждаме смайващите изобретения на човешкия интелект, не може да не признаем, че наистина богодвижима ръка е написала горната характеристика за човека във време, когато той нито си е представял, нито дори е предчувствал завоеванията, до които по-късно щял да достигне.

Свещеното Писание говори, че Бог, създавайки човека, „го е понизил с малко нещо спроти ангелите: със слава и чест го е увенчал и го е поставил владетел над Своите ръце” (Пс. 8:6). А кои са делата на Божиите ръце? „Кога гледам Твоите небеса – дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил” (Пс. 8:4). „В началото Ти, Господи, си основал земята и Небесата са дело на Твоите ръце” (Пс. 101:26). При това Бог призовава човека да покори не само материалното небе, но и духовното такова, и да живее там, в безкрайната вечност, съзерцавайки лице в Лице красотата на своя Архетип. Колко голямо е достойнството на човека! Цялото материално творение, в Божиите очи, не се равнява на цената на едно единствено човешко същество, на едно малко дете или един безпомощен старец! (Мат. 16:26).

Мнозина си задават въпроса: ако се докаже наличието на разумни същества и на други планети, няма ли това да подкопае основите на християнската вяра?

Но християнската вяра не е човешко изобретение; тя е Божие откровение и като такава е Истината – както на земята, така и на небето. Тогава какво откриване, какво изобретение, какво постижение е в състояние да постави под съмнение богооткровената Истина? Ако и на други планети живеят разумни същества (разбира се, говорим хипотетично, защото нямаме никакво научно доказателство за това), тогава ще имаме някой от следните три варианта: а) онези „хора” ще живеят в състоянието, в което са живели Адам и Ева в рая преди грехопадението. б) те ще се намират в същото състояние като нас, а пък Бог ще се е погрижил, както Той знае, за тяхното спасение. в) Господнята жертва на Земята ще е валидна и за тях. Кой знае дали нашето достигане до други светове не обслужва премъдрите планове на Божия промисъл? Отидохме на други континенти, като Америка, и там проповядвахме Евангелието. Какво по-различно, ако същото се случи и с хора не от други континенти, а от други планети? Разбира се, всичко това е хипотеза, но казахме, че говорим хипотетично.

Ако все пак се докаже наличието на разумни същества на други светове, тогава думите на апостол Павел за „друга някоя твар” (Рим.8:39), която днес се разглежда като просто предположение, ще се окажат пророчески.       

Човешкото знание ще напредва. Постиженията на науката и техниката всеки ден ще смайват очите ни. Човекът, този малък бог, „образ” на  великия Бог, разгръщайки непрекъснато чудесните способности, с които го е надарил Създателят, ще стигне до главозамайващи открития. Въпреки всичко това обаче, ще продължава да бъде един трагически синтез между „величие и нищожност”, за който така хубаво говори Паскал и ще има нужда от Спасител и Изкупител, Който да го избави от греха и смъртта. И дори да достигне краищата на вселената, дори да преобърне слънца и галактики, никога няма да намали силата на Августиновите слова: „О, Боже мой, Ти си ни създал за Себе Си, и поради туй човешката душа никога не усеща покой, освен само при Теб!”. Цялата Вселена не може да задоволи човешкото сърце. Покоряването на Космоса няма да създаде „ново” богословие, както неуместно се изказаха някои, нито ще донесе мир, нито ще разреши душевните проблеми на човечеството. Историята на света, на целия свят, видим и невидим, се разделя – веднъж завинаги е разделена – на две ери: преди Христа и след Христа! Човекът стъпва на планетите и „покорява” Космоса, а не е господар дори на самата земя, доколкото плашещата сянка на смъртта на всяка крачка се разпростира застрашително към него. Издигаме се към звездите, а същевременно потъваме в бездните на страстите. Преодоляваме земната гравитация, а сме непреодолимо привлечени от тинята вътре в нас. Стъпваме на Луната, а сме стъпкани и съкрушени от низки похоти. Изглеждаме наперени в звездните висоти, а се търкаляме безспир в блатото на злото. Покоряваме небесните тела, но как ще покорим нетлението и блажената вечност? Как ще достигнем висините на безсмъртието? Само чрез Иисуса Христа, „предадения за нашите грехове, възкръсналия за наше оправдание” (Рим. 4:25). С вяра в невидимото Енох (Бит. 5:24) и Илия (4 Цар. 2:11) преди хиляди години станаха астронавти и небошественици, а апостол Павел се възкачи („с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае”) по-горе от съзвездия и слънчеви системи и стигна „до трето небе”, и „чу неизказани думи, които човек не може да изговори” (2 Кор. 12:4). Но какво говоря? Човекът, човешката природа, тварната и несъвършена, и ограничена човешка природа, възприета от въплътилия се Бог Слово и съединила се ипостасно в Неговото Лице с Божеството, премина и надмина всички висини, осезаеми и мислени, възкачи се над херувимите и серафимите, получи надземно и наистина световно измерение, бе об?жена в пълния смисъл на думата, стана обект на богослужебно поклонение от ангели и архангели, и, „облечена в благолепието на нетлението”[1], седна „отдясно на величието” на Бога Отца и царува заедно с Него во веки веков! Има ли по-голяма висота от тази? Несъмнено, не! Никоя ракета, човешко или ангелско изобретение, не ще може някога да ни издигне до такава висота. Никоя материална ракета, дори да надминава всяко съвършенство, не ще може някога да изстреля земния човек в надмирните селения на божественото Величие и да задоволи сърцето му. Единственият уред, която може „да ни заведе до висините” Божии, е „уредът на Иисуса Христа, т.е. Кръстът” (св. Игнатий Богоносец, послание до Ефесяни, гл.9). Най-високата точка в цялото творение е и ще бъде, до свършека на света, малкият хълм на Голгота. Там и само там, под сянката на един окървавен Кръст, ще намират отдих пътниците в настоящия живот и ще се спасяват от веригите на греха и на смъртта. Невярващи и съмняващи се, „вкусете и вижте” и от опит познайте....

Колкото и хилядолетия да изминат, колкото и да се развият науката и техниката, каквито и скокове да извърши човек, колкото и високо да се изкачи, един глас, сладък, но и мощен, нежен, но и гръмовен, изобличаващ, но и утешаващ, ще продължи да се чува безспир сред хилядите шумове, да отеква ясно във всички широчини, дължини, дълбочини и височини на Вселената: „Дойдете при Мене, всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат.11:28-19).  

 

(Статията е публикувана първоначално в броя на в. „Етнос” от 31.07.1969 г.)



[1] Вж. пасхален канон, ирмос на 7 песен – бел. прев.

 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре