От години желая да отида за празника на св. Димитър в града, чийто покровител е той, и да участвам във всенародното честване.

Силна е почитта към св. Димитър в цяла Гърция. На негово име са посветени 547 църкви в страната.

 

Първоначално св. Димитър се почита като местен светия, защитник и покровител на Солун. Той избавя града от различни бедствия /глад, епидемии, земетресения, въстания/. Култовете към покровителите на византийските градове се установяват по време на варварските нашествия. Божията Майка става защитница на Константинопол, след като го спасява от обсада през 626 г.

Авторитетът на св. Димитър като защитник на Солун е толкова голям, че почитанието му започва да се разпространява по цялата империя.

Предприемат се опити за пренасяне мощите на великомъченика и центъра на почитанието му  в Константинопол. Император Маврикий /582-602/ пожелал архиепископ Евсевий да му изпрати мощите на св. Димитър. Евсевий отказал, като пояснил, че още император Юстиниян /527-565/ поискал да получи мощите, но при опит да разкопаят мястото, където предполагали, че се намират те, внезапно се появил пламък и се чул гласът на св. Димитър, който заповядал да спрат разкопките.

По време на византийската епоха в Константинопол имало 9 църкви посветени на св. Димитър и много известен манастир на негово име. Императорите от Македонската династия /867-1056/ оказвали особена привързаност към култа на св. Димитър. Лъв Мъдри /886-912/ построил църква „Св. Димитър" в Константинопол и написал 3 омилии в негова чест. Родният град на св. Димитър получил при него значими икономически привилегии. Тук било пренесено подворието на българските търговци от Константинопол.

Почитанието на св. Димитър продължава да се разпространява в империята и през XI-XII век. Култът от местен окончателно придобива имперски мащаб. На първо място в образа на св. Димитър се налагат чертите на свят воин. Той се споменава вече заедно с архангел Михаил и Гавриил, великомъчениците Теодор Стратилат, Теодор Тирон, Меркурий, Прокопий и Георги Победоносец. Особена заслуга за „централизацията" на култа на светеца има Мануил I Комнин /1143-1180/. През март 1149 г. Йосиф, игумен на манастира „Пантократор", склонил императора да пренесе в столицата чудотворния покров с изображение на св. Димитър от гробницата на великомъченика в Солун. По поръчение на Мануил I Георги Скилица съставил канон в чест на великомъченика. В навечерието на Пасха св. Димитър пренесъл мантията на императора обсипана със скъпоценни камъни в Солун и покрил с нея гробницата си. Това чудо, записано от Йоан Ставраки и Константин Акрополи, се счита от някои изследователи за своеобразен отговор на преместването на реликвата на св. Димитър в Константинопол.

През XIII-XIV век, периодът на културен разцвет на Византия при Палеолозите, се отбелязва най-силно почитание към св. Димитър. По това време има най-много написани Похвални слова и омилии в негова чест. Византийският историк Никифор Григора повествува, че едва ли може да добави нещо ново за св. Димитър. Св. Григорий Палама създава образа на св. Димитър обогатен с черти на монах-исихаст. Георги Палеолог построява манастир на името на св. Димитър в Константинопол, а Михаил VIII Палеолог /1259-1282/ го възстановява след разрушаването му от латините.

Димитър Палеолог /1322-1340/ поръчва изработката на украсен с миниатюри Минологий, в който освен традиционната икона на светеца с кръст в ръка на фона на града има още 6 сцени: светецът пред императора, св. Димитър умъртвява скорпион, боят на св. Нестор с Лий, смъртта на св. Нестор, убийството на св. Димитър в тъмницата и погребението му.

Най-ранното указание за честването паметта на св. Димитър на 26 октомври е от края на VI  и началото на VII век. Описанието на празника е съхранено в по-късни източници. Съгласно „Тимарион" /XII в./ той е продължавал 3 дни от нощта на 26 октомври. В тези дни се извършвали всенощни бдения и тържествени процесии, в които вземали участие градските власти и многобройни поклонници. Честването се съпровождало от един от най-важните на Балканите есенни панаири.

През XIV век празникът на св. Димитър се отбелязвал с пост, на 25 октомври се извършвало шествие с кръст от църквата на св. Богородица, наречена „Прибежище", до храма на св. Димитър. Това бил мъченическият път на светеца. На 3 ноември - краят на празника, се отбелязвал с последна церемония.

Св. Григорий Палама и Константин Арменопул пишат, че кръстните шествия се извършвали в продължение на целия месец октомври. Освен това всяка седмица се правели три служби: в неделя - в памет на мъченическата кончина на светеца, в сряда - на раждането му, а в петък имало съвместен празник с Божията Майка в църквата „Св. Богородица Ахиропиитос". При архиеп. Симеон Тесалонийски от 19 до 26 октомври се извършвали специални служби, съставени по образеца на службата за Страстната седмица. Празничният ден посветен на светеца се уподобявал на Пасха. Тази традиция била възродена през 1979 г.

Почитането на св. Димитър понастоящем в Гърция е свързано с факта, че на празника на светеца през 1912 г. Солун е освободен от турците.

Ние пристигнахме в Солун в събота, два дни преди празника на великомъченика. Църквата беше украсена, сияеща. Пред олтара бяха поставени за поклонение мощите на св. Димитър.

Какво беше вълнението ни, когато видяхме иконата на св. Богородица „Троеручица" от Хилендарския манастир, поставена за поклонение пред иконостаса. Спазваше се традицията за съвместно празнуване на светеца с Божията Майка.

След вечерната служба в храма имаше концерт църковна музика. Хорът пееше на църковнославянски.

Неделната служба започна в 6.30 ч. Храмът беше препълнен още в 8.30 ч. Богомолците наредени да се поклонят пред мощите на св. Димитър чакаха търпеливо. Минаваха целуваха мощите и след това целуваха иконата на Божията Майка. Не забелязвах опашката нито народа в църквата. Сякаш нямаше нищо друго освен иконата на св. Богородица и раката с мощите на великомъченика.

Службата свърши. Изнесоха иконата на св. Богородица, иконата и мощите на св. Димитър. Духовници, военни и духова музика оглавиха литийното шествие. Тръгнахме по улицата. На места шествието се спираше и се отправяха молитви към закрилника на града. Мъже и жени пееха тропара на св. Димитър. Така неусетно стигнахме отново до църквата.

На другия ден, 26 октомври, храмът беше още по-многолюден. Успях да преброя само митрополитите, които участваха в службата - 15 на брой. Свещениците бяха много по-многочислени. Неизброими бяха монасите и монахините в храма.

След службата имаше пространно слово. Министър-председателят и правителствени лица бяха приветствани.

Не успяхме да присъстваме до края на официалната част. Времето на завръщането наближаваше. Тръгнахме си с усещането, че три дни са твърде малко, за да почувстваме празника, да се порадваме на мекия беломорски климат и да посетим солунските забележителности.

Раката с мощите на св. Димитър Солунски Чудотворец

Иконата на св. Богородица „Троеручица” от Хилендарския манастир

Литийното шествие по улиците на Солун

 

Гробът на светеца в приземната част на храма

 

 

(На Димитровден в Солун, 2011 г.)

 

 

 Солун, 2011 г.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре