18920457_1444775238899409_1677901192431920216_n-750x560 Всемирното Православие - НАЧАЛО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛИТУРГИЯ. ПРОСКОМИДИЯ (2)Сега пристъпвам към обяснение на самата литургия. Вече ви казах, че тя се състои от три части. Първата се нарича проскомидия. Тя е изцяло посветена на възпоменанието за Рождество Христово. И тъй както Христос се е родил неизвестен, за Него почти не знаели до тридесетата Му година, когато явил Себе Си на света – то и проскомидията се извършва в олтара при закрити царски двери. По време на проскомидията се възпоменават и Христовите страдания, но сякаш в предзнание – <...> така, както ги е предузнал праведният Симеон Богоприимец.

Преди извършване на литургията свещеникът, съзнавайки своята немощ, своята греховност, чувствайки свещен трепет пред тази велика служба, към която пристъпва, се обръща към Господ с молитва за помощ. Ето защо той, преди да пристъпи към светата трапеза, като че в страх, безпомощен се спира пред иконостаса, за да се укрепи, обръщайки се към Господа. Още от вечерта той се подготвя за служение, и сега, идвайки в храма, свещеникът трябва преди всичко мислено да се помири с всички, да прости на всички и всичко.

Често се говори за недостойни свещеници, някои заявяват, че затова не ходят на църква, защото не уважават свещенослужителите, че те се държат недостойно. Какво недомислие, каква религиозна неграмотност! Та нима се променя чашата, която държат ръцете на извършващия службата – ангел или недостоен свещеник? Господ говори: „На Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите; затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте“. Дори за такива грешни, развратени и озлобени до мозъка на костите свещеници Господ говори така. Свети Йоан Златоуст казва, че човек трябва да благодари на Бога, че светото Причастие му се дава от немощни свещеници, защото, ако литургията се извършваше от ангел Божий, той не би допуснал грешници до светинята. Със страх, съзнавайки своята немощ, свещеникът вика към Господа за помощ. Пред царските двери свещеникът чете началните молитви „Царю Небесни“, „Отче наш“. В съзнание за своята греховност той смирено чете: „Помилуй нас, Господи, помилуй нас, всякаго бо ответа...“ („Помилуй нас, Господи, помилуй нас, като не намираме никакво оправдание...“) и „Господи, помилуй нас...“ Тук той проси Бог да прости беззаконията на него, свещеника, по безкрайната Си милост, като „Благоутробен Бог“, и защото «мы людие Его» („ние сме Негов народ“). По-нататък моли Пречистата Дева да отвори „вратите на милосърдието“, понеже Тя е „спасение на християнския род“.

Прочитайки тези молитви, свещеникът се покланя пред иконата на Спасителя при царските двери, целува я, казвайки: „Пречистому образу Твоему...“ („На Твоя пречист образ …“), след това също с поклони целува иконата на Пресвета Богородица, произнасяйки молитвата: «Милосердия сущи источник, милости сподоби нас...» („Бидейки извор на милосърдието, сподоби ни с милост …“). След това целува иконите от иконостаса, четейки тропарите им. Това поклонение пред светите икони се извършва, за да се изпроси небесната помощ на Божията майка и светите угодници за немощния и грешен човек за извършване на страшната литургия. От друга страна, с това свещеникът свидетелства, че нашата Православна църква изпълнява постановлението на Седмия вселенски събор за почитане на светите икони.

После, като свежда глава пред царските врати, свещеникът чете молитвата: „Господи, ниспосли руку Твою...“ („Господи, подай ръката Си от висотата на Твоето свето жилище, и ме укрепи в предстоящата служба“). Изпросвайки благодатна помощ, свещеникът все още не се решава да пристъпи към отслужване на литургията и още веднъж моли за подкрепа, за да може неосъдно да застане пред страшния престол и да извърши безкръвното свещенодействие. Тази молитва сякаш го укрепява, и той накрая се решава да влезе в олтара, но предварително проси молитвите и прошката от събралите се вярващи, търсейки и у тях подкрепа за своята немощ.

С думите (от псалома) „Вниду в дом Твой...“ („Ще вляза в Твоя дом…“) той влиза в олтара, прави три поклона пред светата трапеза и целува лежащите върху нея кръст и Евангелие, сякаш Самия Господ, седящ върху престола на славата. Като се покланя три пъти на изток, свещеникът пристъпва към облачението. Смисълът на облачението е, че свещеникът оставя настрана всичко земно и се облича в Божията благодат. Обличайки се в стихара, свещеникът произнася: „Возрадуется душа моя о Господе, облече бо мя в ризу спасения, и одеждею веселия одея мя, яко жениху возложи ми венец, и яко невесту украси мя красотою“ („С радост ще се радвам в Господа, душата ми ще се развесели в моя Бог: защото Той ме облече в спасителна одежда, надяна ми дреха на правда, като на младоженец възложи венец и като невеста с накит накичи“) (Ис. 61:10). След това, със съответните молитви, той облича другите части на облачението. Във всички тези молитви се призовава и се възхвалява укрепващата сила на Божията благодат. След като се облече, свещеникът измива ръцете си, казвайки: „Умыю в неповинных руце мои...“ („Ще умивам ръцете си в невинност…“). Трябва да се каже, че в древни времена всички вярващи измивали ръцете си преди да влязат в храма, затова при входа имало окачен умивалник. Свети Йоан Златоуст говори, че вярващите измивали два пъти ръцете си: първия път при влизане в храма, а втори път при излизане, давайки милостиня. Аз самият си спомням, че когато бях малък, при входа в стария храм, където ходеше нашето семейство, си измивахме ръцете от кана, която висеше тук според древния обичай.

Тръгвайки след това към жертвеника, свещеникът в облачение за последен път <преди началото на проскомидията> се обръща с молитва към Бога, като си спомня изкупителната Жертва – Христос. Правейки три поклона, той чете: „Боже, очисти мя грешнаго и помилуй мя“, „Искупил ны еси от клятвы законныя...“ („Изкупил си ни от законното проклятие…“)

След това благословя: „Благословен Бог наш, всегда, ныне и присно и во веки веков“ – и пристъпва към извършване на проскомидията. Но за това ще ви разкажа друг път, а сега още веднъж ви напомням, приятели мои, да обичате този Божи диамант – Божествената литургия и със страх и благоговение да присъствате при извършването ѝ. Помнете, както ви казах, че самите ангели завиждат, че на нас ни е даруван такъв скъпоценен дар, и че за да присъстват при извършването на литургията, те напускат небесните чертози. Това присъствие на ангели видял преподобни Серафим. Учениците на преподобни Сергий видели съслужещия му ангел, и за други светии има също такива свидетелства. Как да не оставим всичко житейско, за да вкусим от този извор на живота?

Ако ви попитат, приятели мои, какви сте, как ще отговорите? Отговаряйте: християни. Да, християни – това е почтено име. За това име първите християни не са жалели живота си, за това име мъчениниците са приемали жестоки мъки, дори смърт. Какво различава званието на християнина от всяко друго звание? Животворящата чаша. Християнинът – единственият от хората в целия свет – възприема от Божественото естество на Христа Спасителя. Християнинът се причастява в края на Божествената литургия, ето защо литургията трябва бъде толкова ценена. Пак ви повтарям: смятайте за изгубен този ден, в който не сте успели да присъствате на тази Божествена служба. Това е Божият светилник, запален от Христа Спасителя, това е диамантът, купен с Неговата Кръв.

Ние вече започнахме да говорим за проскомидията, първата част на литургията. След възгласа: „Благословен Бог“, свещеникът взима просфората, приготвена за Агнеца, в лявата си ръка, а с дясната с копието трикратно очертава кръст върху горната част на просфората, произнасяйки: „Яко овча на заколение ведеся“ („Като овца биде Той заведен на клане“). След това прорязва лявата страна с думите: „И яко Агнец непорочен, прямо стригущаго его безгласен, тако не отверзает уст Своих“. („И както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си“). Правейки прорез в горната част на просфората, свещеникът казва: „Во смирении Его суд Его взятся“ („От затвор и съд Той биде грабнат“) – и, прорязвайки горната част, произнася: „Род же Его кто исповесть“ („Но рода Му кой ще обясни“).

Всички тези четири пророчески изречения се отнасят за Христа Спасителя, Който действително пред враговете Си бил кротък и мълчалив, като агне пред господаря си, разпореждащ се с живота му. Третото изречение е особено знаменателно, то гласи, че Христос Спасителят бил толкова смирен, че дори не поискал да оспори закона в съда. В синедриона Го осъдили само за една нощ, което нарушавало всички съдебни закони, но Спасителят не протестирал срещу това беззаконие. Четвъртото изречение, напротив, посочва, че този смирен Агнец Богочовек е от необикновен произход; Неговият род, Неговият произход не може да се узнае, защото е божествен. След като са направени четирите прореза, свещеникът влага (копието) от дясната страна и изважда изрязаната част от просфората – четириъгълната – с думите: „Яко вземлется от земли живот Его“ („защото Той бе изтръгнат от земята на живите“). Свещеникът слага извадената част от просфората върху дискоса с печата надолу и я разрязва кръстообразно, казвайки: „Жрется Агнец Божий, вземляй грех мира...“ („Принася се в жертва Агнецът Божий, взел греха на света“). Тази първа частица, сложена върху дискоса, се нарича Агнец, тя изобразява Иисуса Христа. По време на извършването на Евхаристията тя се превръща в Негово Тяло.

После, обръщайки частицата нагоре с тази страна, върху която е изобразен кръст, свещеникът пробожда с копието дясната стара на частицата и казва: „Един от воин копием...“ („Eдин от войниците с копие…“); произнасяйки думите: „И абие изыде кровь и вода“ („и веднага изтече кръв и вода“), той налива в чашата вино и вода и благославя чашата. Просфората, от която е изваден Агнецът < в този момент сякаш > изобразява Пречистата Богородица. Според тълкуванието на светите отци, отделянето на Агнеца от нея изобразява Рождество Христово.

Свещеникът изобразява Светия Дух, чрез Когото се е извършило въплъщението на Сина Божий; дяконът напомня на архангел Гавриил, вестителят на въплъщението на Иисуса Христа. Полагайки Агнеца върху дискоса, свещеникът изобразява полагането на Иисуса Христа в яслите – дискосът напомня на яслите и пещерата, но той тук напомня и за новия гроб, където Йосиф и Никодим са положили Иисуса Христа.

Като взема втората просфора, свещеникът казва: „В честь и память Преблагословенныя Владычицы нашея Богородицы...“ („В чест и памет на Преблагословената Владичица наша Богородица…“), и изваждайки частица, я слага отдясно на Агнеца, казвайки: „Предста царица одесную Тебе...“ („Застана царица Теб отдясно…“). Тази частица изобразява Пречистата Дева Мария, чиито молитви всъщност призовава свещеникът, защото Божията майка непрестанно се моли за мир пред Божия престол.

Третата просфора се нарича деветкратна. Тя се нарича така, защото от нея се изваждат девет частици, в чест на светите Божии угодници. Ангелското войнство, според учението на Църквата, се разделя на девет чина. Точно така и светиите – тържествуващата Църква – са разделени на девет чина. Именно в чест на тези девет чина се изваждат частици от третата просфора. На тази просфора се придава особено значение, тъй като свещеникът особено дълго се моли над нея.

Светиите, призовавани при изваждане на частиците от третата просфора, сякаш ѝ дават от своята благодат – затова тази просфора се дава най-вече на болни, страдащи, на имащи особена нужда да укрепят духовните си сили. Взимайки тази просфора, свещеникът произнася: „Честнаго славнаго Пророка, Предтечи и Крестителя Иоанна“ („На Честния славен Пророк, Предтеча и Кръстител Йоан“), – изважда частица, започвайки от първия ред, и я слага от лявата страна на Агнеца. После изважда втората частица от първия ред, като произнася: „Святых славных пророков Моисеа и Аарона, Илии и Елиссеа, Давида и Иессеа, святых триех отроков, и Даниила-пророка и всех святых пророков“ („На светите славни пророци Мойсей и Аарон, Илия и Елисей, Давид и Иесей, светите три отроци и Даниил-пророк и всички свети пророци“), – и слага извадената частица до първата. Втората частица се посвещава на всички пророци, възвестили Христовото пришествие. Третата – на светите апостоли.

Първата частица от втория ред служи за възпоменание на светителите: първи се поменават великите светители Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, а след това вселенските и поместните. Изваждайки втората частица от втория ред, свещеникът споменава светите мъченици и мъченички. Шестата частица се посвещава на паметта на преподобните жени и майки. С тази частичка завършва вторият ред. Първата частица от третия ред служи за възпоменаване на светите безсребреници и чудотворци. Осмата частица се полага в чест на светите богоотци Йоаким и Анна, послужили на делото на спасението чрез Пресветата Дева Мария. Изваждайки тази частица, свещеникът споменава още и светеца, който се чества в този ден, и в памет на когото е създаден храмът, и всички светии. Последната, девета частица се посвещава на паметта на Йоан Златоуст, с нея завършва третият ред. По такъв начин, върху дискоса се появяват девет частици, напомнящи ни за ходатаите пред Бога.

Вземайки четвъртата просфора, свещеникът поменава патриарха, вселенските патриарси и местния епископ, и, изваждайки частицата, я слага под Агнеца; после изважда частици за живите, повтаряйки: „Помяни, Господи...“ („Помени, Господи…“), – и поставя извадените частици под първата. Петата просфора е посветена на умрелите. Като поменава техните имена, свещеникът повтаря: „Помяни, Господи...“ („Помени, Господи…“). Извадените частици той слага под частиците, извадени за здраве. Последната частица свещеникът изважда за себе си, спомняйки своето недостойнство. Така четвъртата просфора служи за поменаване на всички живи членове на Църквата, а петата – на починалите. Това поменаване на проскомидията има голямо значение, защото в края на литургията свещеникът пуска всички извадени частици в чашата със Светите Тайни и се моли: „Отмый, Господи, грехи поминавшихся зде Кровию Твоею Честною...“ („Умий, Господи, с Твоята Честна Кръв греховете на поменаваните тук …“).

Свещеникът моли Господ да очисти от греховете, да умие с Животворяваща Кръв всички, които е поменал на проскомидията. Ето защо е толкова важно за умрелите да бъдат споменавани на проскомидия. Частицата, извадена за тях, ще бъде умита с Кръвта на Изкупителя, и с това тайнствено се облекчава тежестта на греховете на починалите наши братя. Ако обичате вашите починали роднини, поменавайте ги. Ако нямате възможност – помолете някой друг да даде имената им на проскомидията. Не можете да направите по-добър подарък за скъпите ви покойници.

На Атон съществува древен обичай: костите на умрелия инок се отварят след година, и ако те са чисти и бели, отново ги погребват с чест, радвайки се, че братът е угоден Богу. Защото чистите бели кости се считат за знак, че на душата на умрелия ѝ е добре след гроба. Ако обаче откритите кости са тъмни, тогава монасите ги пренасят в специално помещение и усилено молят Господ за умрелия, защото тъмните кости показват тежестта на греховете на починалия. И чак когато костите просветлеят, братята прекъсват молитвите си за умрелия, когото Господ е очистил от грехове.

Ето колко е важно поменаването, ето как то помага на мъртвите. Затова не пропускайте случай да ги поменете, за да се помолят и те за вас. Те не могат да помогнат на себе си след гроба, но на нас могат да помагат, защото по-добре от нас виждат живота ни, това, което ни е необходимо, и се молят за нас, особено когато и ние самите ги поменаваме в молитвите си.

Завършвайки поменаването, свещеникът взима кадилницата и казва: „Кадило Тебе приносим, Христе Боже...“ После, като прекадява звездицата, той я слага върху дискоса, четейки: „И пришедши звезда, ста вверху, идеже бе Отроча“ („И ето, звездата … се спря над мястото, дето беше Младенецът“). В този момент се припомня Рождеството на Спасителя и появяването при това на чудната звезда. Тамянът означава диханието на Духа Божий. Свещеникът и дяконът изобразяват жителите на небето, гледащи със страх родения Спасител на света. После свещеникът, прекадявайки, покрива с покрова светия хляб и дискос с думите: „Господь воцарися, в лепоту облечеся...“ („Господ царува, Той е облечен с величие…“). С другия покров той покрива потира, казвайки: „Покры небеса добродетель Твоя...“ („Величието Му покри небесата…“). Накрая с „въздуха“ (големия покровец), прекадявайки го, свещеникът покрива чашата и дискоса, казвайка: „Покрый нас кровом крилу Твоею...“ („Покрий ни с покрова на Твоето крило…“). Тези покрови изобразяват едновременно пелените, с които е бил повит Богомладенецът, и погребалната плащаница, с която е бил повит Спасителя Христос при погребението.

Така в проскомидията се споменават едновременно две велики събития: Рождество Христово и Неговата кръстна смърт, Неговите страдания. Те се споменават сякаш като предзнание; в проскомидията Църквата като че ни казва: За какво се роди Христос? За да ни спаси чрез Своите страдания. В проскомидията се споменава главно рождението на Спасителя. И така, докато свещеникът кади покритите с големия покровец („въздух“) дискос и потир, той сякаш вижда в ангелския сонм родения Син Божий и във възторг трикратно възкликва: „Благословен Бог наш, сице благоволивый, слава Тебе“. Благословен е нашият Бог, Който така е благоволил, до такава степен е излял Своята милост, че е решил да приеме човешки образ. Тук се изобразява изумлението на ангелите пред неизречената тайна на Божието човеколюбие. Самите ангели са поразени от раждането на Богочовека.

След това свещеникът трикратно се покланя с благоговение пред Жертвеника, сякаш пред яслите на Богомладенеца, и чете удивително чудната молитва на Предложението, която св. Йоан Кронщадски е четял винаги със сълзи на умиление: „Боже, Боже наш, небесный Хлеб, пищу всему миру...“ (Боже, Боже наш, небесни Хляб, храна на целия свят…“). С тази молитва свещеникът свидетелства пред Бога своята немощ и моли да бъде допуснат неосъдно да свещенодейства заради Сина Божий, благословения, освещаващ Своите люде. Не на своите сили се надява свещеникът, пристъпвайки към страшната Божествена литургия, а на небесната, укрепваща го помощ на Божията благодат.