На 17 януари в Калоферския манастир „Св. Въведение Богородично", в който майка Валентина извърши своя 60-годишен монашески подвиг, се събра голямо множество народ, за да се сбогува с нея. Първите ѝ ученици от прочутото Калоферско неделно училище през изминалите 30 години бяха станали вече родители, които пък сега изпращат своите деца в училището. Макар че майка Валентина постепенно предаде на сестра Таисия работата с децата, тя участваше в подготовката на уроците с неизменната си благородна сърдечност и мъдрост.
Опелото на игумения Валентина беше отслужено от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в съслужение с Негово Преосвещенство Знеполския епископ Арсений. На опелото присъстваха и архим. Висарион - изповедник на сестрите в манастира, прот. Мирчо от Калофер - евфимерий на манастира, o. Станислав Друмев - племенник на майка Валентина, г-н Румен Стоянов - кмет на гр. Калофер и много свещеници, дякони, иподякони, едни от най-добрите псалти от Пловдивска и други епархии, монахини и вярващ народ от различни краища на България.
Осиротелите монахини, някогашните и сегашни нейни ученици трудно сдържаха сълзите си.
В словото си за житейския и духовен път на игумения Валентина, Пловдивският митрополит Николай изтъкна, че „обикновеното и житейското при нея не бяха сами за себе си, а път към небесния Йерусалим, а той беше нейният устрем, за който пишеше в своите „Изповеди“:
Склоних глава със сведени очи
и стори ми се, че докоснах рая.
В душата утешена досега звучи
мелодия, разкриваща безкрая.
Как исках, молех времето да спре,
и с Теб, Христе, в житейското море
да бъде тих и лъчезарен моят ден,
да бъде вечност този миг свещен.
„Ще я помним – продължи Пловдивският митрополит Николай, защото я обичаме, а я обичаме, защото тя дари всички ни с много любов – любов в Христа. Всички ангели я чакат в царството небесно да посрещнат нейната свята душа. Тя този, земния път извървя достойно, вярата опази, не само своята. Дари тази вяра на много млади хора, на много деца, за да ги постави върху вечната скала на светата Православна църква, да заживеят на най-сигурното място в живота и света. Силна беше нейната молитва, е и ще бъде. Нека и ние се помолим за нея“.
Всемирното Православие имаше личното благословение на игумения Валентина и по нейно желание на сайта бяха създадени рубрики и помествани материали, свързани с монашеското ѝ служение и творчеството ѝ.
Тя беше олицетворение на истинската Христова вяра, на достойно и пример за всички монашеско служение. Автор на над 60 книги, майка Валентина бе истинско явление в лоното на Христовата църква. Тя беше настоящ будител за поколения вярващи българи, които под нейното крило се просвещаваха и укрепваха в православната вяра. Чрез своите проповеди и книгите си ни завеща, че над всичко в нашия живот трябва да стои любовта към Господ Иисус Христос и към светото Православие, защото това е пътят за постигане на вечния живот.
Безспорно, една от големите заслуги на майка Валентина бе, че успя да събере и опише подвизите на свещениците, загинали и пострадали в годините на комунистическия режим, за които без този неимоверен труд, едва ли щяхме някога да научим и съхраним спомена.
Бог да прости майка Валентина (в схима Възкресия) и да я дари с живот вечен! Призоваваме православните християни да се молят усърдно и ежедневно, особено до 40-я ден, за спасението на душата ѝ.
