Вакарел е основан в началото на XV век. Султанът му дава статут на дервентджийско село – село, което трябва да охранява прохода от Ихтиман до Софийското поле. Поради това местното българско население има право да носи оръжие, мюсюлмани нямат право да се заселват там и българите могат да си построят собствена православна черква.
Така е основано селото Вакарел и още в XV в. хората си построяват т.нар. Шарена черква (предполага се, че храмът е носел името на св. Николай Чудотворец). Тя е била най-красивият православен храм от сръбската граница до Пловдив. За това пишат много европейски пътешественици минали оттам през XV, XVI и XVII в. Пред Шарената черква е бил изправен оброчен кръст, висок около 1.60 м Той е много красив, издялан от монолитен каменен блок.
През 1739 г. обаче след една неуспешна война между Турция и Австрийската империя турците разрушават Шарената черква, запалват я, избиват много хора, а други отвличат в робство. Оцелява единствено големият оброчен кръст. 300 години той лежи в развалините. Тази година проф. Трендафил Митев и Димитър Гелев решават да изправят отново кръста върху развалините на Шарената черква. С помощта на кмета на Вакарел Димитър Стойнов кръстът беше изваден от развалините и зациментиран на най-високото място на развалините, за да служи като паметник в памет на загиналите вакарелци през 1739 година.
След това Вакарел се възражда в местността Пустосела, но само за 60 години. През 1793 г. и второто село Вакарел бива разграбено и опожарено от кърджалиите, които върлуват по това време в Османската империя. Третият удар върху Вакарел е нанесен през 1876 г., след разгрома на Априлското въстание. Тогава е изгорено половината село и са избити много вакарелци.
Поради това проф. Трендафил Митев и Димитър Гелев решават да организират изработването на голям кръст, който да се издигне в местността Пустосела в памет на избитите вакарелци през 1773 и 1876 г. Г-н Бончо Николов предоставя три стоманени тръби дълги по 6 метра. Направен е проект на кръста, а самият кръст е изработен от един местен младеж. Така се създава един великолепен паметник – кръст висок 6 метра!
С помощта на проф. Трендафил Митев, Димитър Гелев, Любомир Владимиров, Николай Китов и др. кръстът беше изправен в местността Пустосела, в близост до международната магистрала Белград–София–Истанбул.
Желанието на инициаторите е кръстът да бъде тържествено осветен след стихване на пандемията от ковид-19.
6-метровият кръст се вижда от международната магистрала Белград–София–Истанбул
Върху циментовия фундамент са изписани годините, когато са нанесени ударите върху българите във Вакарел.
