Протойерей Артемий Бондаренко

(Това е нова ежегодна традиция – всички храмове в нашия град, всеки в определеното време, кани всички желаещи, за да представи своята вяра и живота на християнската община: да разкаже нещо интересно, да покаже, да пообщува с хората, да направи презентация и ден на откритите врати, или по-точно казано, нощ на откритите врати, тъй като всичко се случва вечерта или късно вечерта).




По време на всеобщата градска инициатива „Нощ на религиите” на 28 септември докладът ми в нашия храм беше на немски език. Определено ни беше най-късното време от всички останали, от 22.00 до 24.00 ч.!  Обикновено си лягам в 8-9 вечерта, а местните немци дори и по-рано... Мислех, че никой няма да дойде… Мислех, че ще си пием с матушка чай тихичко двамата в храма, докато чакаме да мине времето…
Оказа се, че съвсем не съм бил прав. Просто не ни се удаде да си поседим само двамата. От небето сякаш изведнъж „паднаха” 60 души, нерускоговорящи ...



Темата на доклада ми беше "Молитвата на православните християни" -  Das Gebet der orthodoxen Christen


_

Скъпи приятели!

Благодаря на всички, които проявиха интерес към нашата енория и дойдоха на днешната среща!

Ще разкрия темата за молитвата на православните християни в два контекста. Първо, кратко ще очертая и ще сравня как православните християни разбират молитвата, нейната същност, за разлика от римокатолиците и протестантите, тоест от другите християни. Вторият контекст е свързан с това какво изобщо представлява молитвата – за тези, които не са чували за нея или са малко запознати.
Но преди всичко, мисля, че съм длъжен накратко да припомня на Вас и на себе си кои са всъщност православните християни. Откъде са се появили и какво искат?

Както знаем от историята, Християнст­­вото, тази вяра е донесъл на земята и ни я е подарил и поверил Сам Господ наш Иисус Христос, затова тази вяра се нарича Християнст­­во. От Него тази Блага Вест приели Неговите ученици, светите апостоли и по-нататък те получили заповед да разпространяват тази вяра на всеки народ и във всяка страна (Мат. 28, 11-25). По такъв начин възникнали първите християнски общини, или както сега казваме, „Древната Църква”, „древното християнство”. От различни исторически източници е известно, че тази "Древна Църква" не е била хаотична,­­ неопределена и безформена. Не, напротив! Тя почти веднага придобила конкретен вид и порядък. Църквата в древност е изглеждала, както и сега, като конкретна организация със свои порядки, традиции и закони, понякога много строги и категорични.
На историците и теолозите е известно, че древната Църква много дълго време е изглеждала външно като съобщност или единство на пет нейни части с центрове в Иерусалим­­, Рим, Константин­­опол, Александрия и Антиохия. Имало пет Патриаршии начело с патриарси, със свои епархии, клир и вярващ народ, влизащи в състава на една или друга Патриаршия. На гръцки наричали тази конструкция на Църквата "Пентархия­­", тоест петсъставна организация на древната Църква. Това продължило близо хиляда години! Очевидно, за хората от онова време такава структура е била много удобна, правилна и важна, така че някои правели например такива символични сравнения,­­ че както човекът има пет чувства, така и на Църквата Господ е дал пет Патриаршии. Иерусалим,­­ Рим, Константин­­опол, Александри­­я, Антиохия! – Колкото са петте пръста на едната ръка! Ръцете Господни в този свят!...

По-нататък, от историята ни е известно, че от някакъв момент нататък балансът, мирът и единството между древните Патриаршии понякога се нарушавали, например от Римската Патриаршия, където смятали, че властта ? не трябва да се ограничава от границите й, а да се разпространява навсякъде. Започнали спорове за властта, за влиянието над други страни и народи, спорове за богатство. С течение на времето към тях се добавили вече и спорове за вярата и нейните догмати. И ето, след повече от 1000 години единство в мир и любов, през 1054 г. става официалният разкол на Западната Църква от четирите източни Патриаршии. Този разкол започнал да се нарича именно така – разкол между християнския Запад и християнския Изток.

Претенциите на Рим за всемирно господство­­, а след това и за различно тълкуване на догматите на вярата, било отхвърлено от всичките четири източни Патриаршии, които продължават и досега да поддържат помежду си принципите и традициите на древното Християнство, пребивавайки в пълно единство, мир и любов. С течение на времето източните Патриаршии започвали да се наричат Православни Църкви, които по това време вместо четири израснали и се разширили до 15 отделни независими Православни Църкви (такива като гръцка, българска, румънска, руска и пр.). А Римската Патриаршия започнала да се нарича Римокатолическа Църква, която през
XV-XVI век била разтърсена от свои, вътрешни разколи, довели до възникването на огромно множество различни религиозни организации, обединени под общото название Реформация­­ или Протестант­­изъм (историческ­­и, според времето на възникването им, това са: лютерани, калвинисти­­, англикани,­­ баптисти, адвентисти­­, петдесятн­­ици, мормони, свидетели на Иехова, съвременни харизматични движения и т.н.).

Сега за самата молитва.


Древните представи за молитвата в ранното Християнст­во и на Изток, и на Запад били еднакви. Става дума за апостолската традиция и последвалите поколения християни - герои мъченици, които наричаме традиция на светите Отци. Корените на тази традиция са в древния иудаизъм, във ветхозавет­­ното "християнс­­тво". Голяма част от използваните молитвени текстове в Православната Църква, както тогава, така и сега, се състоят от ветхозавет­­ни псалми, пророчества­­ и древни­­ иудейски химни. Към тях в Древната Църква се прибавили специфично християнски откровения­­ и разбирания на вярата и тайнствения мистичен живот – Тайнствата на Евхаристията­­, Кръщението, Покаянието за греховете, Служението на дякона, свещеника­­ и първосвещеника и т.н. По принцип, може да се каже, че това "техническ­­о" разбиране и изпълнение­­ на молитвата се е запазило до наши дни в Римокатолицизма и в ортодоксалния (консерват­­ивен) Протестант­­изъм. Но това е само външно сходство. (Макар, че и това не е малко!). Едно от отличител­­ните свойства на молитвата на православните християни в сравнение със западните християни (римокатолици и протестанти) ми се иска да нарека МЕДИТАТИВН­­ОСТ. Медитативността, или иначе казано, мечтателността, специалната образност, представянето по време на молитва на спомагателни картини, образи, преживявания, възторзи и други наши човешки чувства. Разликата е в сдържането и забраната ? в православната традиция, както и препоръчването и развитието ? в западното християнство.


Отец Артемий Бондаренко (род. 1976 г.) е представител на Руската православна църква, Московска патриаршия, в Германия. Настоятел е на православната църковна община „Преп. Серафим Саровски”, гр. Кобург, задълженията му са свързани с още две църковни общини: „Дванайсетте апостоли”, град Байройт, и „Равноапостолна Нина Грузинска”, гр. Хоф.

Разказа си за Нощта на Религиите в Кобург о. Артемий изпрати специално за сайта „Всемирното православие”.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре