По традиция на всеки 20 януари след св. Литургия от храм „Св. Седмочисленици” тръгва шествие до близкия паметник на св. Патриарх Евтимий Търновски. Тази година службата водеше Негово Преосвещенство Знеполският епископ Йоан. В проповедта си той говори за религиозно-просветната школа (лаврата) при църквата „Св. 40 мъченици” в Търново, основана от св. Евтимий, за първосветителския и, може да се каже, мъченически подвиг на светия патриарх, преживял цялата сила на трагизма при превземането на старата българска столица от турците на 17 юли 1393 г. – нещо, за което великият му учител св. Теодосий Търновски имал видение приживе.
Припомням си стиха на Иван Вазов:
„Евтимий, на Търново в дните ужасни
последний бранител и последний цар.”
След края на службата шествието тръгна от „храма на общобългарската святост” (изразът е на приснопаметния Левкийския епископ Партений), пое по ул. „Граф Игнатиев”, а след него чинно и бавно караше поредният трамвай със забързани столичани и гости на столицата. Пред паметника на св. Патриарх Евтимий беше прочетена молитва и се поднесоха цветя. Негово Преосвещенство Знеполският епископ Йоан поздрави присъстващите и изказа съжаление, че малцина са дошлите да се поклонят пред подвига на този духовен исполин.
Утешението ми е, че светият патриарх ни е оставил нас, българите, на Света Троица во веки.
