В 27-ия ден на месец октомври светата Православна църква чества паметта на преподобния наш отец Димитрий Басарбовски. Той бил родом от село Басарбово, разположено около река Лом, Русенско. Бил син на бедни, но благочестиви родители. Със своите добродетели прославил не само себе си, но и своите родители, селото си и целия български народ.

 

Юношеството си прекарал не в овладяване на наука и разни изкуства, нито пък на някой занаят. Не се занимавал с игри и други развлечения. От всичко това юношата се пазел и отчуждавал, а се предал на изучаване на най-важното изкуство – усвояване добродетелите на Авраам, Исаак и Иаков, чрез които се приближил до Бога и Му станал мил.

Още от малък обичал домашните животни и като патриарх Иаков се грижел и водел на паша добитъка на своите съселяни. С голямо внимание и усърдие се грижел за животните и вечер ги отвеждал по домовете на притежателите им. Ако понякога се случело да се загуби някое добиче, младият човек, за да го запази от зверовете, цяла нощ го търсел и не се прибирал у дома, докато не го намерел и предадял на стопанина му. При това Димитър бил жалостив и милостив към всички живи същества. Ако някога се случвало да нанесе някаква повреда върху тях, той сърдечно се съкрушавал и дълбоко се разкайвал за нанесеното зло.

Така например, веднъж па невнимание стъпкал едно птиче гнездо и смачкал малките пиленца. Когато забелязал това, толкова много се съкрушил от тази постъпка, че сметнал това престъпление за човекоубийство и веднага наложил наказание на крака си: три години да не го обува с обувка. И наистина три години не обувал крака си, с който смачкал малките пиленца. Лятно време кракът се наранявал от камъните, тръните и бодлите, а зимно време премръзвал от студа.


Благодарение на тези си подвизи, той се сдобил с всички външни и вътрешни добри дела, покорил всички плътски похоти и страсти и се изкачил високо по стълбицата на нравственото съвършенство. Сатаната, виждайки неговите подвизи и нравствено съвършенство, непрекъснато го изкусявал. Обаче нищо не намирал в него за обвинение. Тогава преподобният оставил всичко, що е било в света, и се отдалечил от селото.

За да може да беседва с Бога в пълна тишина и спокойствие, свети Димитрий решил да се уедини в манастир. Бог му помогнал да изпълни намерението си. Щом се отдалечил от селото, по течението на река Русенски Лом, намерил една пещера, която е била вече манастир. Там той дал монашески обети и радостно запял: “Се удалихся, бегая водворихся в пустыни”. Заедно с пострижението на косите си изоставил всичко, което би могло да го отклони от нравственото усъвършенстване, като изоставил мимолетните удоволствия и наслади.


Като се освободил от всичко земно и светско, той започнал борба с всички изкушения и съблазни. Обикнал строгия пост и денонощно се подвизавал в молитви и поклони, изпълнен със страх Божий. Изгонил от себе си всички нечисти мисли и желания и се предал на монашески подвизи. Изтощавал своето тяло, за да се възвиси по-леко в Горния Йерусалим, покорявал злото с добро, като устремявал взор само към духовни предмети, поради което му се откривали неизказаните Божии тайни.

След като се усъвършенствал във всички добродетели и когато достигнал състоянието на мъж съвършен, почнал да желае само едно: да се отдели от тялото си, да бъде с Христа и открито да види славата Божия и да застане близо до Господа. Свети Димитрий предвидил своят кончина. Напуснал своята пещера и легнал между два камъка, близо до река Лом и там предал чистата си душа в Божиите ръце /1685 г./. А тялото му дълго време лежало между тия камъни нетленно. При едно силно прииждане на реката водите, отнасяйки дървета и камъни, повлекли и тия два камъка с мощите на преподобния в реката.

Дълго време било във водата това съкровище. Бог дарил на светите мощи дара на чудотворството, като ги запазил нетленни. Преданието разказва, че в тия места живял някой си благочестив християнин, който имал момиче, страдащо от нечист дух. Една нощ преподобният Димитрий се явил насън на това момиче и му казал:


- Ако твоите родители ме извадят от водата, аз ще те излекувам - и му посочил мястото, където се намирали мощите му. 

Сутринта, щом станало от сън, момичето разказало на родителите си какво му се присънило. Скоро се разнесъл слухът за този сън между другите хора и дошъл до ушите на местните свещеници. Събрал се много народ и със свещениците всички отишли на посоченото от момичето място. Там много пъти по-рано се забелязвала да гори свещ и всички предполагали, че там се намирало имане. Започнали да търсят и се натъкнали на светите мощи – затрупани от пясъка под водата. Те били пренесени тържествено в село Басарбово, родното село на светеца.


Скоро се разнесъл слухът за това събитие и стигнал дори до Букурещ, до ушите на Угро-Влашкия владетел, който пожелал да пренесе нетленното тяло на свети Димитрий в своите владения. Той веднага изпратил свещеници и боляри, за да извършат пренасянето. Пристигайки в Басарбово, пратениците взели светите мощи и ги отнесли към Влашко. Но когато стигнали до Русе, шествието спряло, понеже мощите не могли да се помръднат по-нататък. От това схванали, че не е угодно но светеца мощите му да се отделят от родното му място и да се отнесат в друга страна.

Свещениците и болярите като видели това чудо, недоумявали какво да правят и най-после се събрали на съвещание. Решили да постъпят както в старо време са постъпили аскалонците /І Цар. 6:7/ с Ковчега Господен. Взели две млади юнчета, още невпрягани, впрегнали ги в колата със светите мощи и ги оставили свободно да тръгнат, в която посока изберат, като чрез това очаквали да се прояви волята на светеца. Юнците били с лице към Румъния, но те се върнали назад, отишли в родното село на светеца Басарбово и спрели насред селото. Румънските свещеници и боляри се убедили от станалото, че на светеца не е угодно да остави родните предели, върнали се в родината си и разказали на пратилия ги Угро-Влашки владетел. Този, като узнал за случилото се, изпратил пари да се построи църква на името на свети Димитрия, на мястото, където са се спрели юнците със светите мощи. Светите мощи в тая църква проявили чудотворна целителна сила.


Знаят се някои от чудесата, извършени от тях:


Две боголюбиви жени – сестри – Аспра и Екатерина от Червена вода, близо до Русе, съградили в своя град /тогава Червена вода бил град/ хубава църква в чест на Успението на Пресвета Богородица. И намислили да вземат за тая църква поне една частица от мощите на свети Димитрий. С такова намерение жените дошли в църквата и като се поклонили пред мощите на светеца, взели незабелязано от другите, една частица от тях. Но когато пожелали да потеглят с колата си към своя край, конете не мръднали от мястото си. Разбрали жените, че причината за това е тяхната постъпка, слезли от колата и като се върнали при мощите на светеца, оставили отнетата от тях частица и сърдечно молили да им прости греха. Действително след проявеното разкаяние, те спокойно се върнали в Червена вода.

+ + +


Друг път дошъл Търновският митрополит Никифор да се поклони на светите мощи на Преподобния Димитрий. След поклонението той се отстранил и седнал на един стол. След него се изредили да се поклонят придружителите. Когато един монах на име Лаврентий се поклонил да целуне мощите, опитал с уста да отнеме частица от тях. Но миг след тоя опит устата му останала отворена. Другите видели отворената му уста, но не разбрали на какво се дължи това. Митрополитът му казал да се отдръпне настрана, за да даде възможност и на другите да се поклонят и целунат светите мощи. Занемелият Лаврентий се отдръпнал и зачакал да се изредят всички и след като излезли те, се свлякъл на земята пред светите мощи и със сълзи на очи се молел да му се прости грехът. След сърдечната му покайна молитва действително той възвърнал способността си да говори и устата му се освободила от полученото вцепеняване. После той разказал всичко на митрополита, който наредил да продължи молитвата на разкаяние, за да се изличи напълно стореният грях.

+  +  +


Боголюбивият Преславски епископ Иоаникий се поболял тежко от неизлечима болест. Донесли го в Басарбово, в църквата на свети Димитрий Басарбовски, където го положили на носилка, за да присъства на отслужената света Литургия. Три часа след това боголюбивият епископ се вдигнал от одъра и започнал да пристъпва, като възнасял благодарност и хвала към Бога и Преподобния.

+  +  +


Наскоро преди да бъдат преместени мощите на светеца в Букурещ станало друго чудо. Един турчин се решил на всяка цена да ограби църквата на преподобния Димитрий. С такова намерение той влязъл една нощ в църквата и се отправил към богатите сребърни кандила. Щом обаче започнал да ги сваля, двата му крака се вдървили и той се строполил пред ковчега със светите мощи, без да може да помръдне. Когато рано сутринта дошъл свещеникът, за да отслужи утринното правило, видял прикования към земята турчин. Като узнал от разказа на турчина случилото се, свещеникът го изнесъл, както бил парализиран на двора. Понеже турчинът не проявил разкаяние, си останал в същото положение дълги години, като се препитавал с просене на милостиня.

+  +  +


Но на Господ било угодно да прослави Своя раб – Преподобния Димитрий и във Влашката държава и да се изпълни отдавнашното желание на Угровлашките владетели и народ да видят на своя земя светите мощи на Преподобния. През 1769 и 1774 г. имало войни между руси и турци и русите завзели Молдова и Влашко. Руският генерал Петър Салтиков преминал Дунава и се бил с турците при Русе, победил ги и завзел няколко намиращи се под турско владение крайдунавски селища, между които били Червена вода и Басарбово, където се намирали мощите на свети Димитрий. След разоряването на селото, генерал Салтиков видял светите мощи и пожела да ги изпрати в Русия. Тогава един благочестив християнин – българинът хаджи Димитър, живеещ в Букурещ и служещ като преводач на генерала, помолил последния да не изпраща светите мощи в Русия, а да ги подари на Румъния поради загубите от големите грабежи, които претърпяла от войната, а и за да бъдат по-близо до родната земя. Генералът възприел предложението и подарил мощите на Румъния. Народът ги посрещнал с подобаваща чест и благоговение и те били поставени в съборната църква в Букурещ “Св. св. Константин и Елена”, през времето на митрополит Григорий. Намират се там и понастоящем. Още с пренасянето им войната се прекратила и чумната епидемия, от която пострадал румънският народ се ограничила и престанала. И сега в Букурещ стават чудеса със светите мощи на Преподобния наш отец Димитрий Басарбовски. 

По неговите молитви Христе Боже наш, помилуй и спаси нас. Амин!

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре