ДО Г-Н ОГНЯН СТОИЧКОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
В 41-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Становище на Светия Синод на Българската православна църква
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 954-01- 18, внесен от народните представители Лъчезар Тошев и Мартин Димитров
УВАЖАЕМИ Г-Н СТОИЧКОВ,
Във връзка с Ваше писмо с изх. № КН- 953-09-22/17.09.2009 г. относно молбата Ви да представим становище за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 954-01- 18, внесен от народните представители Лъчезар Тошев и Мартин Димитров в срок до 25.09. 2009 г., Светият Синод на Българската православна църква в заседание в Пълен състав на 23.09. 2009 г., прот. № 36, разгледа предоставения ни законопроект.
Светият Синод намира за необходимо и полезно да припомни на уважаемите народни представители, че многократно е изразявал принципна позиция относно въвеждането на вероучението (Религия-Православие) като задължителна учебна дисциплина и е предоставил на всички държавни институции, включително и на 40-то Народното събрание, но до този момент нашите усилия не намериха реално проявление чрез въвеждането в законодателството на предмета ”Вероучение” (Религия–Православие). Нещо повече, Светият Синод на БПЦ чрез своя специална комисия от членове на Светия Синод и експерти изработи цялостна концепция в тази изключителна важна област, която беше приета и от Църковно-народния събор и предоставена на НС. Ето защо, ние приветстваме по принцип всяка идея, която поставя за обсъждане и решаване въпросът за въвеждането на вероучението (Религия-Православие) като задължителна учебна дисциплина в българската образователна система.
Във връзка с внесения законопроект, който предвижда промени в Закона за народната просвета в коментираната материя, трябва да отбележим, че в неговите мотиви акцентът е поставен в регулацията на различна категория обществени отношения и инцидентно се поставя и въпроса за въвеждането на вероучението (Религия-Православие) в българското училище и то не чрез Закона за народната просвета, а чрез § 2 от ПЗР, чрез който се променя Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, като в чл. 10, т. 4 е предвидено да се допълни като учебна дисциплина в предметния обхват на културно-образователните области освен религията и вероучение, както и в чл. 15, ал. 3 в съдържанието на учебния план е предвидено предметът „религия” като задължително-избираема подготовка да бъде заменен с „вероучение”, а в преходни и заключителни разпоредби е направен опит за легална дефиниция и диференциация на понятията „религия” и „вероучение”. Не е ясно от мотивите на законопроекта дали съгласно ЗНА същият съдържа финансова обосновка, за да бъде въведена тази промяна.
Светият Синод на БПЦ изразява становище, че относно частта на законопроекта, която се отнася до промени в законодателството във връзка с въвеждането на „Вероучение” (Религия-Православие) като учебна дисциплина или религия или и двете, но като различни видове от структурата на учебния план, следва да се проведе едно по-широко и задълбочено обсъждане, за което е необходимо повече време, за да бъдат прецизирани промените като пакет от мерки в законодателството и да бъдат обсъдени концептуалните проблеми с ясно поемане на отговорност, а не да се правят „на парче”, което да се отразява негативно на добрата идея.
На всички е добре известно, че след като учебната година е започнала този въпрос би се поставил реално за изпълнение, едва през следващата учебна година, ако евентуално бъде възприета идеята, което е още един аргумент да се предвиди време за задълбочен анализ.
Светият Синод би предложил такава промяна да бъде направена в законодателството чрез въвеждане на „Вероучението” (Религия-Православие) като това по възможност да се осъществи до края на тази календарна година, тъй като ще се наложи и предвиждане на финансови средства в държавния бюджет за 2010 година, което налага такава промяна да бъде разгледана в контекста на обсъждането и приемането на Закона за държавния бюджет. Ето защо е необходимо да е ясно дали Министерският съвет ще поеме ангажимент относно въвеждането на предмета ”Вероучение” (Религия-Православие), включително и финансовото му обезпечаване, за да може евентуалната промяна да бъде осъществена на практика. Нещо повече, този въпрос трябва да бъде сериозно обсъден с представители на Св. Синод в работни групи и едва след това, ако има политическа воля след като бъдат съгласувани текстовете, да бъде внесен като законопроект от широко политическо представителство и то самостоятелно по този въпрос, а не инцидентно в контекста на промени на друга категория обществени отношения.
Уважаеми г-н Стоичков,
С оглед на изложеното, Ви молим на предстоящото обсъждане да бъдат поканени представители на Св. Синод, и техни експерти, които са в Комисията при Св. Синод по изготвянето на концепцията за въвеждането на „Вероучението” (Религия-Православие) като задължителна учебна дисциплина, които да вземат участие в обсъждането на законопроекта в ръководената от Вас Комисия.
Също така намираме за полезно да Ви напомним, че Светият Синод има свой официален представител в НС, който го представлява по въпроси, когато с определени законопроекти и решения се засягат въпроси относно статуса на БПЦ, във връзка с което е добре освен официалната кореспонденция до Св. Синод, нашият представител да бъде своевременно информиран, за да се осигурява по-бърза и оперативна съгласуваност между двете институции.
Приложение: Концепция на Светия Синод относно въвеждането на учебната дисциплина ”Вероучение” (Религия-Православие) в българското училище.
С уважение: Председател на Светия Синод
