Автор: ЙОСИФ Митрополит на САЩ, Канада и Австралия
Статията е публикувана от “Двери БГ”
Осъждат ли законите на Страсбург човекa или държаватa, ако първом не чуят или узнаят какво върши? (Йоан 7:51)
Ето моят отговор като митрополит на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, с 27 годишен опит из съдилищата на Америка, Канада и Австралия: Ако имаме предвид решението на съда в Страсбург относно “алтернативния синод” “срещу България” - Да! Имаме една присъда за парична сума досега и предстои отсъждане или не на друга.
Тук обаче възниква въпросът: Как съдът в Страсбург е взел това решение? Само въз основа на подадена жалба? Само на базата на изготвено от адвокатска кантора изкусно едностранно писмено обвинение? Разбира се, изпратено в канцеларията на съда с входящ номер и настояване колкото е възможно по-скоро да се разгледа в полза на обвинителя?
Възможно е съдът в Страсбург да е поискал писмени обяснения и от страна на обвиняемите. Но достатъчно ли е това, ако един съд претендира да е най-висока инстанция и всички послушно да изпълняват неговите понякога ненапълно ясни и обосновани решения?
Аз лично досега не съм чул някои от обвиниителите и обвиняемите да са били викани да се яват в самия съд в Страсбург на истински съд, какъвто аз познавам в САЩ, Канада и Австралия, с адвокати и свидетели от двете страни и с кръстосани въпроси към свидетелите относно техните отговори по съдържанието на делото. Значи съдът в Страсбург е някакъв друг съд, който решава сложни неща, да осъжда даже държави, без свидетели, само на представени писмени обвинения и обяснения на страните. Че как така? Къде са свидетелите, очевидците, пострадалите, ощетените, битите, уволнените? Как да узнаем кои са клеветниците и лъжците, лумпените и платените клакьори, биячите и пищолджиите в нашия случай? Как можем да разберем кой е крив и кой е прав само на книга? Може ли един съд по закон без свидетелски показания да осъди човек било или държава, без да ги изслуша и узнае какво вършат? Че може да има премълчани важни сведения, неизяснени неща и факти както в писмените обвинения, така и в писмените отговори на обвиняемия. Че ние сме 12-вековна вече Църква с богата история и традиции, установления и живот! Откъде да съм сигурен, че писмените обяснения на обвиняемите не са се съсредоточили само в преките отговори на обвинителите, които са си писали неща само за тяхна лична изгода! Казусът е много сложен и изисква и свидетелски показания и обяснения, въпреки че писменият материал понастоящем ще бъде доста огромен за горките съдии, на които няма да е лесно да защитят изискванията дори само на тъй обичаната от тях Конвенция по религиозните и човешки права. Че ние, които не сме от “алтернативните”, нямаме ли права? Съдът трябва да чуе и моите свидетелски показания, например, ако иска да бъде обективен, авторитетен и почтен, та и аз с наведена глава да кажа: “Не ми е много приятно, но са прави!”.
Аз, например не съм убеден, че подаденият писмен обвинителен адвокатски документ на “алтернативните” отговаря на истината. И с какво ше се докаже това? С авторитета на Европа и нейния окончателен всемогъщ съд, който никой не може да отмени? От Америка, Канада и Австралия изпратено, изразено и подкрепено от всичките ни 30 църкви, скитове и мисии с 52-та клирици и около един милион православни християни епархиоти, моето мнение е различно и мисля, че Страсбург сбърка.
Добра новина и утеха пристигна до нас в САЩ, Канада и Австралия, че държавата България се готви да обжалва решението в Страсбург.
Поддържаме доизясняването на неясните текстове в излязлото вече решение.
И още, като граждани на тази наша България, ние в чужбина се молим и много искаме при апелацията съдът в Страсбурт да изслуша и свидетели на трите страни - “алтернативните”, държавата и на истинския Св. Синод - и тогава, уверен съм, съдът ще разбере истината и ще реши проблема правдиво. Вярно, решението на съда много зависи от адвокатите, но ако съдиите видят с със сърце и разум и вникнат в устните отговори на обвинителите, те трудно ще потвърдят исканите астрономически парични суми за заплати, осигуровки, щети, загуби и пр., а да не говорим за имотните претенции за синодната палата, няколкото митрополии, манастири, свещоливници, параклиси, гори, ниви, ливади и пр., чиято собственост съдът ще се изпоти да докаже с решение на базата само на адвокатското писмено искане на обвинителите.
От опит зная, че съдиите бягат от църковните дела. И в Америка, Канада и Австралия са ни молили по време на съдебните процедури да излезем в коридора и да се разберем двете страни с някаква спогодба помежду ни, която с ищах съдиите са готови да одобрят. Защото знаят, че Христовата Църква е на две хиляди години, с многовековни канони и сложен духовен и организационен живот, всичко вплетено в едно; със собственост, която е гарантирана от векове и kоято те не могат да пренебрегнат или да отрекат. Затова съдиите се въздържат да се произнасят по църковен казус. Това е и причината съдът в Страсбург да пожелае ние в БПЦ да се разберем помежду си за собствеността й.
А ние как можем да се разберем? Кой от нас в БПЦ-БП, що-годе въцърковен и църковно грамотен, може да умува за собствеността й, която е скрепена с хрисовули, крепостни актове, нотариални протоколи, свидни завещания, вековни документи, и да се уговаря: а тази църква на теб, а онази е за мен! Абсурд! БПЦ-БП не е нито моя, нито и на когото и да било. Затова не бива и да се разговаря по въпроса за собствеността на БПЦ-БП. Тя е всеизвестна.
Тук обаче възниква големият и труден проблем за Страсбург. Защото той трябва да се произнесе кой е истинският представител на БПЦ-БП в България? А той трябва да бъде само един и единствен. Регистрираното име на делото: “Алтернативен синод на БПЦ…“ макар и да е обнародвано в решението, съвсем не е достатъчно за правдивото окончателно решение. А съдът не може да реши това, защото съдът в Страсбург няма закони за това. Това определят не тази или онази конвенция, а каноните на Църквата, неща от които светските съдии бягат.
Затова от опита, който в Америка, Канада и Австралия добих по съдебните проблеми, слава Богу, всичките досега благоуспешни за БПЦ-БП, от името на клира и народа на Епархията заявявам:
1. Поддържам становището на държавата България да обжалва решението срещу нея в Страсбург;
2. Много настоявам в обжалването да залегне нашето искане съдът в Страсбург да излуша и свидетели, а не само да разглежда писмените обвинения и писменоте обяснения по тях, защото свидетелите са по-важни от писмените документи. От 1992 до 2004 г. ние, каноничните, имаме много повече случаи на принудително изхвърляне и нанасяне на побой при опитите да се окупират Синодната палата, Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”, Софийската семинария, Софийската митрополия, Пловдивската митрополия, Ловчанската митрополия, Ню Йоркската катедрала “Свв. Кирил и Методий”, Българската православна църква “Св. София” в Дес Плейнс, щата Илинойс, САЩ, няколкото манастира, 108-те църкви и канцеларии, които не са залегнали в представените документи на съда. Лично Негово Светейшество Българският Патриарх Максим е бил бит, блъскан и уволняван. Великотърновският митрополит Григорий също е бит и репресиран. Ами историческите синодални заседания в Софийската митрополия с купищата неудобства за синодалните архиереи? Мое смирение също бях бит и уволняван и то по чл. 12 от Закона за верите от 1949 г. Можем да представим и очебиен снимков материал. Имаме и много още репресирани и уволнявани измежду нас, които са длъжни да проговорят, а не да бъдат само зрители отстрани. Ето, по всичко това съдът в Стасбург трябва да вземе ново решение и да защити и нашите религиозни и чевешки права. Нали е съд на всички ни в Европейския дом!
3. При обжалването да се посочат като недостатъчно ясни и недобре изяснени в решението на Страсбург следните неща:
а/ Да се поясни защо е отхвърлен най-важният документ, който е разрешил проблема духовно и материално веднъж завинаги, т.е. “Решенията на Всеправославния събор” от 1998 г. в София, които са приети и обнародвани от всички православни църкви по света.
б/ Да се преразгледат личните основания на обвинителите, подкрепени с документи. Наистина ли могат да представляват каноничната БПЦ-БП в Страсбург;
в/ Да се уточни базата на индивидуалните искания за парични обещетения и особено претенциите за принадлежността на църковните имоти, и
4. Да се убеди съда в Страсбург, че БПЦ-БП е една и единна не само в Родината, но и в целия свят, като се подчертае, че ние в Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия сме неразделни от нея и винаги ще зашищаваме нейния авторитет и достойнство.
