Днес, 6 февруари, се навършват три месеца от блажената кончина на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. По решение на Св. Синод в митрополитската катедрала „Св. Неделя”, както и в Троянската света обител, откъдето бе тръгнал и духовно бе закърмен Патриарх Максим, беше отслужена заупокойна св. литургия и панихида. В София богослужението оглави Негово Преосвещенство Знеполски еп. Йоан, викарий на Софийския митрополит, в съслужение със ставроф. иконом Ангел Ангелов - протосингел на Софийска св. митрополия, предстоятеля на митрополитската катедрала ставроф. иконом Мина Минчев, храмовото духовенство, представителя на Румънската църква у нас ставроф. иконом Нелуц Опря, свещеници от града и Софийска епархия.
Да участват молитвено в заупокойната св. Литургия и да приемат св. Причастие бяха дошли монахините от манастира „Св. пророк Илия” в столичния ж.к. Младост-2; тук бяха деканът на Софийския Богословски факултет доц. д-р Александър Омарчевски, както и миряни, съумели да оставят на Бога грижите си през делничния ден.
Св. литургия беше украсена от професионалното изпълнение на певците от митрополитския храм, под диригентството на г-н Стоян Малинов.
В словото си след св. Литургия и панихидата Знеполският еп. Йоан подчерта, че 3-ият месец от смъртта на новопредставения Български патриарх Максим попада в благодатното озарение на празника Сретение Господне. Той говори за онази благодатна среща, която всеки човек изживява тук, на земята, но най-вече при срещата с вечността на Небето, надявайки се да срещне Господа във въздуха.
„Верен човек ще бъде много благославян” е казал премъдрият Соломон и тези думи се отнасят към нас, които останахме тук, на земята, да изпълним дълга си за искрена молитва за нашия покоен първосветител и първойерарх на св. ни Църква, който повече от 40 години се потруди като Патриарх Български и митрополит Софийски.
„Господ ще въздаде според делата му”, казва св. пророк Йеремия. И Господ на всеки ще въздаде според делата му, а делата на нашия първойерарх са известни на целия православен свят.
Еп. Йоан припомни думите на св. ап. Павел, че е много важно молитвата да бъде постоянна и непрестанна. „Тези думи, които Апостолът изрече: „Никой не живее сам за себе си, и никой не умира сам за себе си” в Послание му към римляните, напълно отразяват човешкото битие на който и да е човек, още повече на един патриарх, призван да бъде в такова високо, благодатно служение.
По-нататък владиката отбеляза някои познати и по-малко познати моменти от биографията на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим:
Знаем, че той беше роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак.
През 1935 г. завършва Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” и веднага след това, в един двугодишен период - 1936-1938 г. става църковен певец и деловодител при храма „Св. Богородица” в град Русе. Там той има възможност да се труди и да работи с дечица, лишени от родителски грижи, като по-нататък той продължава една вътрешна духовна връзка с всички тези човеци. До последните му почти мигове той получаваше кореспонденция от останалите живи негови ученици.
От 1938 до 1942 г. следва и завършва Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
На 13 декември (ст.стил) 1941 г., Андреевден, приема монашески постриг като студент четвърти курс в Богословския факултет, под водителството и духовното ръководство на покойния Врачански митрополит Паисий, но пострижението извършва Ловчанският митрополит Филарет. В словото си по повод пострижението, той се обръща към новопостригания монах Максим и казва: „Името Марин за теб е само спомен и сън от днес нататък”. И този израз Негово Светейшество го е запомнил толкова силно, че го казва на пострижението на монах Йосиф - нинездравстващия Американски, Канадски и Австралийски митрополит.
На 19 декември 1941 г. Негово Светейшесто е ръкоположен за йеродякон и след като завършва висшето си образование през 1942 г., работи като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия.
В периода 1942 -1947 г. е учител в Софийската духовна семинария, където по това време е и Левкийският епископ Партений, който по-нататък става негов първи викарий.
На 14 май 1944 г. е ръкоположен за йеромонах в храма на Черепишкия манастир от Високопреосвещения Врачанския митрополит Паисий.
На 12 юли 1947 г. е възведен в архмандритско достойнство от Екзарх Стефан Български.
От 1947 до 1950 г. е протосингел на Доростолско - Червенската митрополия, сегашната Русенска епархия.
Веднага след което, през 1950 г. е изпратен на послушание за пет години като предстоятел на българското църковно подворие в Москва, и заминава в деня, когато се представя в Господа блаженопочиналият приснопаметен архиепископ Серафим Соболев.
От 1955 до 1960 г. е главен секретар на Св. Синод, а през декември 1956 г е ръкоположен за епископ с титула Браницки. В периода от 1957 до 1960 г. е председател на редакционната колегия на синодалните периодични издания.
От 20 ноември 1960 г в продължение на десет години е Ловчански митрополит.
След смъртта на 7 март 1971 г. на блаженопочиналия Български патриарх Кирил, от 13 март до 4 юли 1971 г. Негово Светейшество бива назначен за наместник-председател на Св. Синод на БПЦ.
На 14 юли 1971 г. е неговата интронизация за Патриарх Български и митрополит Софийски.
Негово Светейшество е твърде много поживял на земята, влезе в своята 99–та година. Той с умиление си спомняше през последните дни за един известен светител, когото лично познаваше - архиепископ Лука Войно-Ясенецки (1877-1961 г.), лекар, хирург и пламенен проповедник, канонизиран на 11 юни 1996 г. от Украинската православна църква, а през 2000 г. – и от Руската православна църква.
Тази му памет винаги е била жива, както и с много други човеци, като например близката връзка с Румънския патриарх Юстиниан и с всички негови сродници, както и със следващите румънски първосветители: Теоктист и Даниил.
Службата завърши с молитва пред Всеподателя Бога да прости на Негово Светейшество всички волни и неволни, съзнателни и несъзнателни, скрити и явни грехове и да го помилва и упокои в селенията на праведниците.
Вечна и блажена да бъде паметта на Светейшия патриарх Български и митрополит Софийски Максим!
Св. Литургия - Великият вход
Начало на панихидата
Молитвослов
Ставроф. иконом Мина Минчев чете Апостолското четиво на панихидата
Знеполският еп. Йоан чете от Св. Евангелие
Словото на епископ Йоан
Поменна трапеза
Митрополитският храм "Св. Неделя" в София
