ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА, ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА, БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ, ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
Паметта за приснопаметния архипастир и Светейши патриарх на Православната ни църква – блаженопочившият патриарх Максим, нашата почит и споделена обич към него ни събират заедно в деня на неговата блажена кончина, за да отслужим заупокойна света Литургия и последованието на панихидата, и заедно да измолим от Всеблагия Небесен Отец мир и покой за душата му и милост за нас и за светата ни Църква, която Господ бе дарил с всеотдаен и ревностен пастир, достоен монах и епископ, благ и мъдър архиерей, отдал целия си дълголетен живот на Бога и на нашия благочестив православен народ. Архиерей, когото Сам Пастирът на пастирите бе избрал и определил вярно да управлява кораба на родната ни света Църква.
В този ден, шест години след раздялата ни с него, ние отново си спомняме за благия старец, който с много любов, благост и твърдост повече от четири десетилетия премъдро направляваше църковния живот у нас в условията на всевъзможни изпитания за вярата и за единството на светата ни Църква, и който с архипастирското си дело завинаги остана в църковната и народностната ни памет като образец за истински духовник и пример за подражание от всички нас – неговите благодарни и признателни чеда.
Ето защо днес ние отново сме тук, в светата Троянска обител, в която той, синът на Балкана и на прекрасния Орешак, бе започнал своя монашески път в манастира, който той истински обичаше и милееше за него до последния си земен дъх, заради което го бе избрал и за последен свой земен дом. Шест тъжни и мъчителни години след неговата блажена кончина цялата ни Православна църква отново се прекланя пред неговия образ и свято дело, и в обща сърдечна молитва към Всеподателя изпросва за Светейшия ни патриарх „… място светло, място злачно, място прохладно, където няма болка, ни печал, ни въздишка“ – там, „където пребивават всички праведници“.
Защото такъв бе нашият непрежалим и приснопаметен патриарх – истински Божи угодник и праведник, отдал с много жар, с ревност и жертвоготовност целия си живот и всички свои щедро дарувани му от Бога таланти на Църквата Христова и на своя обичен православен народ.
Историята на Православната ни църква и паметта на бъдещите поколения тепърва предстои да разкриват и оценяват неговото монашеско и архиерейско служение, което според Божия промисъл е било определено да премине през различни обществено-политически епохи и през много и големи изпитания, които той приемаше с дълбоко смирение, чиста вяра и непомрачена надежда в Божиите обещания. Той съзнаваше своята роля и отговорността си за богодаруваното му паство и добре помнеше казаното от апостола, че „… блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат“ (Иаков 1:12).
Такъв беше и ще остане завинаги за всички нас Светейшият ни патриарх Максим. Нека Всемилостивият Бог дарува и нас – неговите обични чеда и приемници на христоподражателното му дело със сили и ревност, за да бъдем достойни продължители на оставения ни от него образец за предана и всеотдайна любов към Бога и Отечеството, за твърдост в изпитанията и изкушенията, за мъдрост и благост във взаимните ни отношения и в нашето общо дело, за истинска християнска любов към Бога и ближните.
По молитвите и небесното застъпничество на Пресвета Богородица и всички Свои просияли в светостта дивни угодници Господ Бог да милва и спасява всички нас!
Вечна и блажена да бъде паметта на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим!
† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
