1. Вход Господен в Йерусалим /Връбница/, 5,04.2015 г. - св. Литургия в ПКСХП „Св. Ал. Невски”. Посрещане на Н. Св. – 9,10 часа. Начало на св. Литургия - 9,30 часа.
2. Велики четвъртък /9.04.2015 г./, Последование на 12-те евангелия - ПКСХП „Св. Ал. Невски". Начало на богослужението -18,30 часа.
3. Велики петък /10.04.2015 г./, Опело Христово - митрополитски храм „Св. Неделя”. Начало на богослужението - 18,30 часа.
4. Велика събота /11.04.2015 г./, вечерта. ПКСХП „Св. Ал. Невски", посрещане на Н.Св. – 23,15 часа.
5. Великден /12.04.2015 г./, Второ възкресение - митрополитски храм „Св. Неделя". Посрещане на Н.Св. - 11,15 часа. Начало на богослужението - 11,00 часа.
Страстна седмица (от славянската дума „страст” – страдание) се нарича последната седмица преди Възкресение Христово. Тя е наречена така, защото е посветена на възпоменанието за последните дни от земния живот на Спасителя: на Неговите страдания, кръстна смърт и погребение.
Всички служби през Страстната седмица се отличават с особено дълбоки религиозни преживявания за православните християни, на духовни съзерцания. Отличават се с особена умилителност и продължителност. В богослуженията през Страстната седмица живо и постепенно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя, както и на Неговите последни наставления.
Цялото съдържание на богослужебните последования е насочено към това, с четения и песнопения да ни приближат към Христос. Традиционно страстната седмица за мнозина християни е повод да се замислят по-сериозно за своите грехове, за подвига, извършен от Спасителя, за жертвата, която Той е принесъл за всички нас. Последните дни на Великия пост е време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме научили от Иисус Христос, доколко сме се приближили към идеала, който въплъщава Той и на какво още трябва да се учим, за да отобразим в себе си Христос.
На Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда сутринта от 9,00 ч. се отслужва Преждеосвещена литургия. Вечерта след залез слънце, от 19 ч., ще бъде отслужено т. нар. Последование на Жениха, което припомня евангелската притча за жениха и разумните и неразумните девици, и ни приканва към постоянна духовна бдителност, защото никой не знае кога ще го настигне смъртта и ще се яви на съд.
На Велики четвъртък извършваме спомен на четири евангелски събития: умиването на нозете на апостолите от Господ Иисус Христос; Тайната вечеря и установяването от Господ Иисус Христос на тайнството св. Евхаристия; дивната молитва на Господ Иисус Христос към Бог Отец; предаването Му от Юда. На тези събития е посветено и богослужението в този ден. В този ден се служи св. Василиева литургия. По време на тази св. Литургия се приготвя сухото св. Причастие за цялата година, та да могат вярващите и при извънредни случаи (болест, смъртна опасност и др.) да се причастяват с пречистите Тяло и Кръв Христови.
По древна традиция в този ден след св. Литургия се отслужва и Велик маслосвет.
Вечерта се започва последованието на Страданията Христови. След изнасянето на Разпятието в средата на храма свещеникът, а след него и всички богомолци се покланят и целуват св. Кръст с изобразения на него разпнат Спасител.
На Велики петък възпоменаваме бичуването, поруганието, разпъването и страшната смърт на нашия Спасител, както и как разбойникът от кръста изповядвал, че Христос е небесен Цар и помолил Господа да не Го забравя в царството Си. На тези събития са посветени и богослужебните песнопения.
Вечерта на Велики петък при плащаницата с изобразеното на нея тяло на мъртвия и положен в гроба Христос се извършва т. нар. Опело Христово.
Сутринта на Велики петък се отслужват т. нар. Царски часове и Вечерня с изнасяне на св. Плащаница. Ок. 11,30 ч.
На Велика събота отбелязваме погребението на Господ Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - ада. Когато Господ Иисус Христос починал като човек, тялото било положено в гроба. Душата Му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се събединили и тялото възкръснало от мъртвите. Душата на Господа съкрушила ада, а тялото победило смъртта, защото душата и тялото не се разделят от Божеството. Това не са били душа и тяло на смъртен човек, а на въчеловечил се Бог. Затова адът не бил в състояние да задържи в плен тази Душа, нито смъртта - да предаде на тление това Тяло.
