Икона святого Иоанна КрестителяСвещеното Предание ни разказва, че след отсичането на главата на св. Йоан Предтеча нечестивата Иродиада не позволила да я погребат заедно с тялото на светеца, а поругавайки се над нея, я заровила около двореца си. Учениците на Кръстителя тайно взели и погребали тялото му. Жената на Иродовия домоуправител знаела къде Иродиада е закопала светата глава. И тя решила да я препогребе на Елеонската планина, в едно от именията на цар Ирод.

 

Когато до царския дворец дошли слуховете за проповедта на Иисуса и извършваните от него чудеса, Ирод заедно с жена си Иродиада отишли да проверят дали главата на Йоан Кръстител е на мястото, където Иродиада я заровила. Като не я намерили, те започнали да мислят, че Иисус Христос е всъщност възкръсналият Йоан Предтеча. За това тяхно заблуждение свидетелства Св. Евангелие (Мат. 14, 2).

Йерусалим. Първо намиране на главата на св. Йоан Предтеча

След много години, при царуването на равноапостолния цар Константин неговата майка св. Елена се заела да възобновява йерусалимските светини. На Светата Земя започнали да се стичат множество поклонници, сред които били двама монаси от Изтока, дошли да се поклонят на Честния Кръст и на Гроба Господен. Те получили откровение от св. Йоан да намерят главата му. Известно ни е само, че той им се явил насън и че след намиране на главата на посоченото им място те решили да се върнат назад. Друга обаче била Божията воля. По пътя ги срещнал беден грънчар от сирийския град Емеса, принуден поради бедност да тръгне да търси работа в съседната страна. Като си намерили спътник, поради нерадение или поради леност му поверили да носи чувала със светинята.  И той взел да го носи, докато явилият му се Йоан Кръстител не му заповядал да остави нерадивите иноци и да избяга от тях заедно с поверения му чувал.

Заради главата на Йоан Кръстител Господ благословил дома на грънчаря с всякакви блага. Грънчарят пък прекарал целия си живот, помнейки с какво и на Кого е задължен, не се гордеел и раздавал щедро милостиня, а малко преди кончината си предал главата на светеца на сестра си, като й заповядал да я предава по-нататък на богобоязливи и добродетелни християни.

Главата на светеца, преминавайки дълго време от един човек на друг, попаднала в ръцете на йеромонах Евстатий, привърженик на арианската ерес. Обръщащите се към него болни получавали изцеление, не знаейки, че причина за това било не мнимото благочестие на Евстатий, а благодатта, струяща от скритата от него глава. Скоро хитростта на Евстатий била разкрита и той бил изгонен от Емеса. А около пещерата, където живял йеромонахът и в която била заровена главата на св.Йоан Предтеча, се образувал монастир.

Емеса и Константинопол. Второ и трето намиране на честната глава

Второто намиране на главата на св. Йоан станало след много години. Това е известно по описанието на архимандрита на емеската обител Маркел, както и от житието на преп. Матрона (паметта й се празнува на 9 ноември), написано от преп. Симеон Метафраст. Според първото описание главата била открита на архим. Маркел на 18 февруари 452 г. Седмица по-късно Емеският епископ Ураний установил почитанието й, а на 26 февруари същата година тя била пренесена в новопостроената църква в чест на св. Йоан. Това събитие се отбелязва на 24 февруари, заедно с празнуването на първото намиране на честната глава.

След някое време главата на Предтечата Йоан била пренесена в Константинопол, където се намирала чак до времето на иконоборчеството. Благочестиви християни, напускайки Константинопол, тайно взели със себе си и главата на Йоан Кръстител, а след това я скрили в Комана (близо до Сухуми)  - градът, в който някога, намирайки се на заточение, се представил в Господа светителя Йоан Златоуст (407 г). След VII Вселенски събор (787 г.), който възстановил православното почитание на иконите, главата на св. Йоан Кръстител била върната във византийската столица  (около 850 г.). Църквата празнува това събитие на 25 май като трето намиране на честната глава.

Четвъртият кръстоносен поход и пътешествието на Запад

С историята за третото намиране обикновено завършва повествованието за главата на св. Йоан. Това може да се обясни с факта, че по-нататъшната й история е свързана с католическия Запад. Ако се обърнем към житията на светиите, изложени според Чети-минеите на св. Димитрия Ростовски, в края на описанието за намиранията на главата на св. Предтеча ще намерим бележка под линия, набрана с дребен шрифт, поради което и често пропускана от читателя. Но за нас, съвсем неочаквано открилите главата на Кръстителя преди няколко години във Франция, тази бележка стана истинска находка. Именно за поредното „намиране” на главата на св. Йоан Предтеча в далечния Запад искаме да разкажем в следващите страници:

И така, в бележката под линия може да прочетем, че след 850 г. част от главата на св. Йоан се оказала в Петра, в манастира Продром, а друга – в Студийския Предтеченски манастир. В тази обител още през 1200 г. поклонникът Антоний видял върха на св. глава. Но през 1204 г. тя вече била пренесена от кръстоносците в Амиен, Северна Франция. Освен това бележката посочвала три други местонахождения на частици от главата:  атонския манастир Дионисий, угровлахийската обител Калуи и църквата на папа Силвестър в Рим, в която била пренесена частица от мощите от Амиен.

Историята около появата на главата на св. Йоан във Франция малко се различава от историята на много други велики християнски светини.

 

 Передняя часть главы святого Иоанна Предтечи в кафедральном соборе Пресвятой Богородицы г. Амьена. Фото: «Православная Франция» / http://la-france-orthodoxe.net/ru/galer/jean

 Предната част от главата на св.Йоан Предтеча в катедралния храм „Св. Богородица”, гр. Амиен.

Фото: „Православная Франция” / http://la-france-orthodoxe.net/ru/galer/jean

 

На 13 април 1204 г. по време на Четвъртия кръстоносен поход войската на западните рицари превзела столицата на Римската империя - Константинопол. Градът бил подложен на опустошение и разграбване. 

Както гласи западното предание, свещеникът Валон дьо Сартон от Пикини  (Picquigny) намерил в развалините на един от дворците калъф, в който се намирало сребърно блюдо. Върху него под стъклен капак били скрити останки от човешко лице, липсвала само долната челюст. Над лявата вежда се виждало малко отверстие, вероятно пробито с удар от кинжал.

Върху блюдото каноникът намерил надпис на гръцки език, потвърждаващ, че държи в ръцете си мощите на св. Йоан Предтеча. Освен това наличието на отверстие над веждата съвпадало със събитието, упоменато от св. Йероним. Според него в пристъп на гняв Иродиада нанесла удар с кинжал по отсечената глава на светеца.

Валон дьо Сартон решил да донесе главата на светия Предтеча в Северна Франция.

 

Кафедральный собор Пресвятой Богородицы г. Амьена (Notre Dame d’Amiens). Фотография: S.P.A.D.E.M. – Editions d’art Yvon

 Катедралният храм 

„Св. Богородица”, 

гр. Амиен (Notre Dame d’Amiens). Фото: S.P.A.D.E.M. – Editions d’art Yvon

 

На 17 декември 1206 г. , на третата неделя от Рождественския пост католическият епископ на град Амиен Ричард дьо Жерберой (Richard de Gerberoy) тържествено посрещнал светите мощи на Йоан Кръстител при вратите на града. Вероятно епископът е бил уверен в истинността на мощите, което било лесно да се провери тогава, както се казва, „по горещите следи”. Оттогава датира почитанието на главата на св. Йоан в Амиен и в цяла Пикардия.

През 1220 г. епископът на Амиен положил първия камък във фудамента на новия катедрален храм, който след многократни достроявания в бъдеще ще стане най-величественото съоръжение на готическия стил в Европа. В тази катедрала била пренесена и главната светиня на града: лицевата част от главата на свети Йоан.

Постепенно Амиен става място на поклонение не само за обикновените християни, но и на френските крале, принцове и принцеси. Да почете светата глава пръв през 1264 г. пристигнал кралят на Франция Луи IX, наречен Свети. След това дошли синът му Филип III Смели, Шарл VI, както и Шарл VII, които дали много дарения за украсата на мощите.

 

 Предтеченская церковь Латеранского дворца в Риме (Basilica di San Giovanni in Laterano). Фото: Александр Стародубцев

 

 Предтеченскаа църква на Латеранския дворец в Рим (Basilica di San Giovanni in Laterano).

Фото: Александър Стародубцев

 

През 1604 г. римският папа Климент VIII, желаейки да обогати Предтеченската църква в Рим (Basilica di San Giovanni in Laterano), поискал от свещениците в Амиен частица от мощите на свети Йоан.

Спасяване на главата по време на революционните безчинства 

След революцията от 1789 г. по цяла Франция се стигнало до описи на църковно имущество и изземване на мощи.

Реликварият с главата на светия Предтеча останал в катедралата до ноември 1793 г., когато той бил изискан от представителите на Конвента.  Те свалили всички скъпоценности от раката, а мощите на свети Йоан заповядали да бъдат изпратени на гробището. Но волята на революционните ръководители не била изпълнена. След като те си тръгнали, кметът на града Луи-Александър Лекув се върнал тайно в съкровищницата и под страх от смъртно наказание прибрал мощите в дома си. По такъв начин светинята била спасена. След няколко години бившят кмет я предал за съхранение на абат Льожьону. А след прекратяването на революционните гонения главата на свети Йоан била върната в катедралния храм на Амиен през 1816 г. и оттогава се намира там.

В края на XIX в. историческата наука, не без участието на церковните деятели, признала, че през Средновековието имало много случаи с фалшификации на мощи. Поради общото недовение почитанието на Амиенската светиня започнало постепенно да заглъхва. 

Главата на св. Йоан в наши дни

Интересът към мощите на св. Йоан Кръстител получил нов тласък в средата  на XX в., по-точно през 1958 г. Настоятелят на Амиенската катедрала съобщил на църковните врасти, че в Източна Франция, във Верден от  XVII век се предполага, че се съхранява долната челюст на свети Йоан Предтеча. Той искал двете части да бъдат съпоставени. С благослението на епископа на Амиен била учредена комисия от квалифицирани експерти медици.

Изучаването на реликвите продължило няколко месеца и преминало в два етапа: първия – в Амиен, втория – в Париж. След края на работата изводите на комисията били събрани в документ, подписан от всички нейни членове. По първата глава на документа, посветена на изследванията, били направени следните изводи: 

·         Сравнението на обекта, наречен верденски, с обекта от Амиен показало тяхната анатомична несъвместимост, което без съмнение потвърждава различния им произход.

·         От гледна точка на хронологията обектът, наречен верденски, е не толкова древен, колкото амиенския. По своя вид и тегло той напомня „кости от Средновековието”. 

·         Лицевата част, именувана глава на Йоан Кръстител от Амиен, е много древен обект, по-древен, отколкото „костите от Средновековието” . От друга страна, той не е толкова древен, колкото човешките кости от мезолита, което позволява да се датира възрастта му между 500 г. преди и 1000 г. след Рождество Христово.

·         Възрастта на човека не може да бъде уточнена поради липсата на зъби. Но, изхождайки от факта, че алвеолите (зъбните вдлъбнатини) са напълно развити и че някои по края са леко изтрити, може да се предположи, че става дума за възрастен човек (между 25–40 години).

·         Като се имат предвид недостатъчните елементи, общите характеристики на главата могат да бъдат определени с голямо приближение. Типът на лицето е европеиден (значи не е нито негроиден, нито монголоиден). Малките размери на обекта от Авиен и развитостта на очните дъги водят до предположението, че той би могъл да съответства на расовия тип, наречен „средиземноморски” (тип, към който принадлежат съвременните бедуини).

С това завършва съвременният летопис за главата на св. Йоан Кръстител. За съжаление, малцина вярващи прибягват към помощта на такъв светилник на благодатта, каквато е честната глава на св. Йоан, „първия мъченик по благодат” [1]. Мнозина православни пътуват до Франция, но не всички знаят колко много светини и до днес, независимо от безчинството на революциите и забравата, пази в себе си френската земя.

Радостното е, че през последните години в Амиен все по-често идват православни поклонници. Сега при участието на Поклонническия център на Корсунска епархия при главата на св. Йоан Предтеча се извършват не само православни молебени, но и литургии.



 

[1] В молитвата в молебния канон св. Йоан Кръстител е наречен „пръв мъченик по благодат” .

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре