Православен Календар

Св. великомъченица Марина била родом от Антиохия Писидийска, дъщеря на идолския жрец Едесий. Била на 12 години, когато за първи път чула за Христа и повярвала в Него. Още не била кръстена, но неустрашимо изповядвала вярата. Баща ѝ станал пръв неин гонител. На 16 години прекрасната девица отказала да стане жена на епарха Олимврий и той, озлобен, заповядал да я бият жестоко. 

Прочети още: СВЕТАТА ДЕВИЦА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА МАРИНА

Архангел Гавриил бил избран от Господ, за да благовести на Дева Мария, а с Нея - и на всички хора великата радост от Въплъщението на Сина Божий. Затова на следващия ден след Благовещение, прославяйки Пречистата Дева, ние благодарим на Господ и почитаме Неговия посланик Архангел Гавриил, послужил за тайнството на нашето спасение. На днешния ден пък се възпоменават неговите явления и чудеса през цялата история на човешкото спасение: всички явявания на архангел Гавриил в Стария и Новия Завет.

Прочети още: 13 ЮЛИ - СЪБОР НА СВЕТИ АРХАНГЕЛ ГАВРИИЛ

„Живеем ли – за Господа живеем, умираме ли, за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме – Господни сме“ (Рим. 14:8).

Възлюбени братя и сестри,

Свети пророк и цар Давид казва: „Дивен е Бог в Своите светии“. Дивен е в любовта си към тях. Но дивни са и те със своята любов към Него, проявена в разни подвизи, в победи над изкушения, в страшни страдания и изпитания, в отдаване живота си за Него. Светите мъченици свидетелстват за това.

Подвигът на християнските мъченици е израз на крепка вяра в Бога и съвършена любов към Господа Иисуса Христа. Животът им на земята е ярко свидетелство, че те над всичко са поставили стремежа си да следват пътя Господен, да се усъвършенстват в любовта към Бога и ближните. Към тях отнасяме и похвалата на св. ап. Павел за угодилите Богу и просветнали като светила на небето Божии чеда, които „с вяра победиха царства, вършиха, правда, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки,… изпитаха подигравки и бичове, а също и окови и затвор,… лишавани, оскърбявани и измъчвани“ (Евр. II:33-34; 36-37). Те прославиха Бога и с живота си, и със смъртта си. Всичко претърпяха за Господа.

В жестокото Диоклетианово време на третия век след Христа много християни завършиха живота си мъченически, като свидетелство на своята устременост към Христа до саможертва в името на истинския Бог. В тях се бе вселила силата Господня (II Кор.12:9), с нея те побеждаваха и привличаха много души към спасителната вяра.

В онези тежки дни се прославила и света великомъченица Неделя, в малоазийския град Никомидия. Благочестивите ѝ родители, които изпросили своята рожба с топла молитва към Бога, я нарекли Кириакия – Господня, защото се родила във възкресния неделен ден Господен. А св. Патриарх Евтимий Търновски, като съставял житието ѝ, нарекъл я с българското име – Неделя. Според наречението си тя насочила и житейския си път към Господа, за да бъде Господня и в живота си, и в смъртта си, и във вечността, по думите на апостола: „Живеем ли – за Господа живеем, умираме ли, за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме – Господни сме“ (Рим. 14:8).

С радост приела страданията за Христа и, по словата на житиеписеца, „както златото става още по-чисто, когато прекара много време в огъня, тъй светата душа още повече светваше сред страданието. И мъчителите не постигнаха нищо, а само явиха мъченицата победителка…, дадоха ѝ да покаже великото християнско благочестие и непобедимата сила на Христа Бога“.

Безпощадно я били, влачели я по улиците на града, раздирали тялото ѝ с железни зъбци, забивали в ушите ѝ нажежено желязо, но колкото по-тежки ставали мъките, толкова духът ѝ ставал все по-силен и мъжествено побеждавала. Посичането с меч не се извършило, въпреки прочетената присъда, защото мъченицата предала Богу дух в предсмъртната си молитва. Това станало на днешния ден през 289 година.

Такава е победата на Христа – поруган, а възлюбен; разпнат, а победител; погребан, а възкръснал. Осъден на смърт, а рекъл: "Дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33). И ние ще имаме победа, ако сме Христови, каквато е била света великомъченица Неделя. Тогава нашата надежда ще бъде пълна с безсмъртие (Прем. Сол. 3:4).

Нека прославим, възлюбени, дръзновението във вярата, любовта към Христа и светлото мъченичество на богоблажената чиста девица и Христова невеста св. Неделя. Православният български народ много тачи паметта ѝ, като помни, че светите ѝ мощи са благословили с благодатното си присъствие и древнопрестолния град Велико Търново, и Второто Българско царство.

В нейна чест столичани са издигнали и този величествен катедрален Божи храм, в който днес светло тачим блажената ѝ памет. „Скъпа е в очите на Господа смъртта на неговите светии“ (Пс. 115:6). Той ги увенчава с „венеца на живота“ (Откр. 2:10).

Така и ние чрез делата на вярата, любовта и добродетелите да се окажем достойни за този кратък, но важен и нелек земен житейски път, да издигнем сърца и мисли към бъдната вечност, да живеем на земята за небето и вечността, да бъдем Господни в живота и взаимоотношенията си, да изминем подобно на света великомъченица Неделя достойно житейското си поприще и, като умираме в Христа, да вярваме, че и ще живеем с Него (Рим. 6:8). Амин.

Слово, произнесено от Патриарх Максим (1914-2012 г.) на храмовия празник на катедрален храм „Св. вмца Неделя“ – София, 7 юли 1995 г.

–––––––

Из книгата „100 години от рождението на блаженопочиналия и приснопаметен Български патриарх Максим", изд. Катедрален храм „Св. великомъченица Неделя“, С., 2014 г.

Св. Козма и Дамян били родни братя. Те се родили в провинция Асия, Мала Азия. Баща им бил езичник, а майка им Теодотия изповядвала християнската вяра. Мъжът ѝ починал рано, и младата вдовица заживяла благочестив живот, като изпълнявала съвета на св. ап. Павел: "Истинската вдовица се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем".

Прочети още: СВЕТИТЕ БЕЗСРЕБРЕНИЦИ И ЧУДОТВОРЦИ КОЗМА И ДАМЯН