sv%20maria%20magdalena Всемирното Православие - Днес Българската Православна Църква чества  Св. равноапостолна мироносица  Мария МагдалeнаИзточник: pravoslavieto.com

Когато Господ Иисус Христос ходел по Галилея и чрез Своята Божествена сила извършвал личби и чудеса, към него пристъпила жена на има Мария Магдалина (от гр. Магдала). Тя го молила за помощ. Господ изгонил из нея седем бесове (Марк 16:9) и напълно я изцерил от болестта, от която тя страдала. Оттогава благодарната Мария служила непрестанно на Господа, слушала неговото учение и вървяла след него до самата Негова кръстна смърт. Заедно с други свети жени, тя гледала страданията на Христа и плачела за Него. Заедно с майката на Спасителя тя стояла при кръста и видяла, как положили Господа в гроба.

Тъгувайки за смъртта на Спасителя, светите жени приготвили благовонно миро (виж Св. Мироносици, бел.ред.), за да помажат с него, според юдейския обичай, тялото на Иисус Христос. И след като минала съботата, рано сутринта отишли на гроба. Но по-рано от всички, още до разсъмване, дошла на гроба Мария Магдалина. За голямо свое учудване тя видяла, че камъкът е отвален и гробът празен.

Смутена от видяното, Мария Магдалина бързо се затекла при апостолите Йоан и Петър и им казала: "Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили" (Йоан 20:2). Йоан и Петър веднага тръгнали подир нея и като влезли в пещерата, видели, че тялото на Иисуса го няма и че в ъгъла лежат само повивките, с които то било обвито. Те се върнали, а Мария останала на гроба, стояла и плачела. И както плачела, надникнала в гроба и ето видяла два ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, гдето било лежало тялото Иисусово. Те й казали: "Жено, защо плачеш ?"

 

– Вдигнали Господа моего – отговорила тя – и не зная где са Го положили.

Като казала това, тя се обърнала назад и видяла Самия Иисус, но не Го познала и мислила, че е градинарят.

– Жено – казал й Той – защо плачеш, кого търсиш ?

– Ако си Го ти изнесъл – казала тя, – кажи ми где си Го положил и аз ще Го взема.

– Марийо! –казал й тогава Спасителят.

Едва сега Мария Го познала и радостно извикала: "Учителю!"

– Не се допирай до мене – казал й Господ, – но иди при братята ми и им кажи че възлизам при Моя Отец и при вашия Отец при Моя Бог и при вашия Бог!

В това време и другите жени, които вече се връщали от гроба, срещнали по пътя Спасителя, Който им казал: "Радвайте се!" Те паднали пред нозете Му и Му се поклонили.

По такъв начин светите жени, които ревностно служели на Господа по време на земния Му живот, се удостоили да бъдат първи благовестници на Неговото славно възкресение. Мария Магдалина, която първа видяла възкръсналия Господ, утешила скърбящите ученици с радостните думи: "Христос възкресе!" Като първа благовестница на възкресението, тя е призната от църквата за равноапостолна.

След Възнесението Господне Мария Магдалина прекарвала с пресвета Богородица и апостолите в постоянна молитва и била свидетелка на първите успехи на християнското учение в Йеросалим. Пълна с усърдие и вяра, тя сама проповядвала словото Божие и за туй посещавала разни страни. Църковното предание говори, че посетила и Рим и че поднесла на императора Тиберий червено яйце, като му казала: "Христос възкресе!" и му разказала за кръстната смърт на Господа.

Още от старо време имало обичай у юдеите, особено у бедните, да поднасят яйца на свои познати, приятели и покровители в деня на рождението им и на Нова година. Това се смятало като израз на радост и уважение от людете, които не са могли да поднесат по-скъпоценен дар. По примера на св. Мария Магдалина у християните влязло в обичай да се даряват един другиму червени яйца за спомен на Христовото Възкресение.

 

От Рим св. Мария Магдалена дошла в Ефес, където до самата си смърт помагала на св. Йоан Богослов в неговите апостолски трудове. В V век нейните мощи били преместени от Ефес в Цариград.

 

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 …………………………………

 

От времето на описаните от светите Евангелисти явявания на Спасителя Христа и предизвиканата от тези явления пламенна проповед на света Мария Магдалина за Възкресението, съхранилите се новозаветни книги не съобщават повече подробности за дейността на света равноапостолна Мария Магдалина и сведенията за живота й след това са предмет на преданието. Преданията за по-нататъшния й живот на няколко местни християнски църкви много се различават по мястото, откъдето произлизат; но те навсякъде по същество съобщават за ревностната равноапостолна дейност на света Мария Магдалина. И различията между тези предания зависят от това, кои от евангелските жени тези църкви разбират под името на света Мария Магдалина.

Някои западни християнски църкви, както и отците на Църквата с учените богослови, обединяват в една, или в две личности три евангелски жени: грешницата, която в дома на Симона фарисея се покаяла, обливала нозете на Спасителя Христа със сълзите си, изтривала ги с косите си и ги мажела с драгоценно миро и Мария от Витиния, сестрата на Лазар също и Мария Магдалина, която била освободена от Спасителя Христа от седем бяса. Но Православната Църква  сега, както и преди, признава тези, споменати в Евангелията с различни признаци, три личности за различни, отделни, и не иска да поставя историческите сведения върху основата на произволни, вероятни тълкувания. Поради това преданието на Православната Църква съобщава, че след Евангелските явявания на Възкръсналия Христос преди Възнесението Му и след това, света равноапостолна Мария Магдалина пребивавала с Пресвета Богородица и апостолите и била дейна помощница на първите успехи на разпространението на християнската вяра отначало в Иерусалим. Но изпълнена с усърдие, пламенна вяра и ревностна любов към Божието благовестие, тя след това проповядвала и в други страни, навсякъде възвестявайки небесната благодат, радостта и спасението на всички, повярвали в Спасителя на света Възкръсналия Христос.

Като посетила Италия, света равноапостолна Мария Магдалина намерила случай да се яви пред царуващия по това време император Тиберий I, и му поднесла, по общоприетия източен обичай, яйце, боядисано в червен цвят, и му казала: "Христос воскресе!"

Скромността на дара на Мария Магдалина не удивила императора, защото той знаел древния обичай на Изтока, също и у иудеите, отивайки за първи път при по-висшестоящи, или в тържествени случаи при познати или покровители, да се поднася в знак на почит дар, с някакво известно или с особено, символично значение. Примери за това могат да се намерят в иудейската ветхозаветна история, същото представляват и даровете, поднесени от богатите влъхви на родилия се Иисус Христос във Витлеем Иудейски. А бедните хора в такива случаи поднасяли в дар различни плодове от своята местност или яйца от птици. Така, отчасти следвайки този древен обичай и с цел с червения цвят на поднесеното яйце и с нечуваните дотогава думи "Христос воскресе!" да събуди любопитството на подозрителния император Тиберий, света равноапостолна Мария Магдалина с разясняване на значението на този свой дар започнала пламенната си проповед за Възкресението и учението на Спасителя Христа. Тя с голямо вдъхновение и убеденост разказвала на императора за живота, чудесата, разпятието и възкресението на Иисуса Христа, с прямото, простодушно изложение на изключително несправедливия, пристрастен съд над Иисуса Христа от озлобените членове на Иерусалимския Синедрион, както и недоглеждането от страна на малодушния римски управител на Иудея Пилат Понтийски, при осъждането на Иисуса Христа на разпятие, навлякла върху тях гнева на императора. Тиберий ги предал на съд, на който Пилат бил лишен от власт и заточен в Галия, в град Виена, където, според едно предание, измъчен от угризенията на съвестта и от отчаяние, сам лишил себе си от живот. А според друго предание Пилат се разкаял, обърнал се с молитва към Христа, в знак на което главата му след отсичането била приета от ангел.

Заедно със света Мария Магдалина към Италия се отправили, според преданието, и сестрите на Лазар Марта и Мария; а Пилат, узнавайки за това и боейки се от изобличение на противозаконните му действия от страна на християните, сам изпратил съобщение на император Тиберий за Иисуса Христа, в което свидетелствал за добродетелния живот на Христа, за изцеляването на всякакви болести и недъзи от Него, даже за въкресяването на мъртви и за другите Му велики чудеса. Пилат утвърждавал, че, проверявайки обвиненията на иудеите, не намерил в Иисуса Христа никаква вина; той полагал големи усилия да Го избави от ръцете на размирните иудеи, но не успял да постигне избавлението Му и предал Иисуса на тяхната воля, поради виковете на народа и бунтовното обвинение на иудеите към самия Пилат... А след разпятието на Иисуса от иудеите в природата се извършили страшни знамения, възкръснали много мъртви, с Неговото възкресение на третия ден и Пилат, като свидетел, обхванат от силен страх, съобщил на държавния кесар за всичко, което се извършило с Иисуса Христа, Който станал предмет на вяра, като Бог...

След такива свидетелства от страна на римския управител на Иудея и от страна на почитателите на Спасителя Христа, император Тиберий, според преданието, сам повярвал в Спасителя Христа, предложил да причислят Иисуса Христа към лика на римските богове, и дори тогава, когато Римският Сенат отхвърлил това предложение, Тиберий с царски указ заплашвал да накаже всеки, който се осмелява да наскърби вярващите в Иисуса Христа.

По този начин с ревностната, безстрашна проповед за Спасителя Христа света равноапостолна Мария Магдалина, заедно с другите благочестиви християни, накарала и езическия управител на Иудея писмено да засвидетелства всемирното събитие на Христовото Възкресение пред езическия свят и убедила тогавашния римски император да признае величието и божественото могъщество на Спасителя Христа, улеснявайки с всичко това разпространението на християнството.

А християните от това време, като узнали за значението и силата на впечатлението, предизвикано от поднасянето на червено яйце от Мария Магдалина на император Тиберий с думите: "Христос Воскресе!" започнали да й подражават в това и като спомен на Христовото Възкресение започнали да си подаряват червени яйца и да казват: "Христос воскресе!... Во истину воскресе!..."

Така този обичай постепенно се разпространил навсякъде и станал всеобщ за християните по целия свят. При него яйцето служи за символ на Христовото възкресение и възкресението на мъртвите, и на нашето възраждане в бъдещия живот, за което имаме залог в Христовото Възкресение. Както от яйцето се ражда птиче и започва да живее самостоятелен живот след освобождаването от черупката, и му се открива просторният кръг на живота така и ние, при второто пришествие на Христа на земята, отхвърлили от себе си заедно със земното тяло всичко тленно на земята, със силата на Христовото Възкресение ще възкръснем и ще се възродим за друг, висш, вечен, безсмъртен живот. А червеният цвят на пасхалното яйце ни напомня за това, че изкуплението на човечеството и бъдещият ни нов живот са придобити чрез проливането на кръста на пречистата кръв на Спасителя Христа. Така червеното яйце служи да ни напомня един от най-важните догмати на нашата Божествена вяра.

Света равноапостолна Мария Магдалина проповядвала дълго благовестието на Възкръсналия Христос в Италия и в град Рим - и при първото посещение на апостол Павел в Рим, и след отпътуването му две години по-късно. Освен в преданието, свидетелство за това можем да видим в характерния поздрав на апостол Павел до света Мария, в посланието му от търговския гръцки град Коринт до християните, намиращи се тогава в Рим. Свети Иоан Златоуст поучава за това, че въздавайки на всеки вярващ съответстващата му похвала, апостол Павел приветства света равноапостолна Мария, като много потрудила се и посветила се на апостолски подвизи. Трудовете й, споменати тук от апостола, били подвизи на апостол и евангелист следователно равноапостолни; тя служела, добавя свети Златоуст, и с пари, и безстрашно се излагала на опасности и извършвала трудни пътешествия, споделяйки със светите апостоли всички трудове на проповедничеството.

От Рим, според преданието на Църквата, света равноапостолна Мария Магдалина пристигнала в град Ефес, който тогава бил особено известен. Тук, според преданието и свидетелството на много свети отци и църковни писатели, света равноапостолна Мария Магдалина помагала насвети апостол и евангелист Иоан Богослов в благовестническите трудове, оставайки до своята мирна кончина, и била погребана също в Ефес.

Нетленните прославени мощи на света равноапостолна Мария Магдалина били пренесени тържествено в девети век при император Лъв VI Философ от Ефес в Константинопол и положени в храма на манастира на свети Лазар. Такова е преданието на Източната православна християнска Църква.

Но не можем със сигурност да твърдим, че мощите на света равноапостолна Мария Магдалина останали завинаги и изцяло в Константинопол. Те биха могли да бъдат пренесени на друго място от самите вярващи, поради страх от победоносните нападения на турците; те лесно биха могли да бъдат взети  и на запад в Рим, когато Константинопол бил завладян от италианците и кръстоносците от четвъртия поход в началото на ХIII век, тъй като тогава мощите на светците от много югоизточни области били пренасяни и разделяни по различни градове в страните на Западна Европа.

Римокатолическата църква твърди, че мощите на света равноапостолна Мария Магдалина, с изключение на главата, почиват в Рим, около Латеранския дворец на римските папи в главния храм на свети Иоан Латерански, под олтара, който папа Хонорий III осветил в нейна чест, като сам погребал мощите й там. Освен това католическата църква почита от 1280 г. и част от мощите й, намиращи се във Франция, в Проваж, близо до град Марсилия, където в уединената долина, в полите на стръмните планини, е построен величествен храм на името на света Мария Магдалина.

Православната източна християнска Църква и западната римокатолическа, както и англиканската, празнуват паметта на светицата на 22 юли; в някои от местните църкви това е най-почитаният празник.

Това е всичко, което досега е известно за светата равноапостолна мироносица Мария Магдалина: несъмнено вярното, предадено ни от светото Евангелие, и вероятното според преданията на местните християнски църкви, за които, както и за всички, света равноапостолна Мария Магдалина била по непосредствена заповед от Спасителя Христа първа от всички хора проповедница на спасителното Христово Възкресение.

"Христовото Възкресение за всички нас, поучава великият светител Филарет, митрополит Московски, е извор на размисъл, съзерцание, удивление, радост, благодарност, надежда, винаги пълен, винаги нов, колкото и отдавна, колкото и често да черпим от него; то е една вечна новост!...

И ако трябва да обосновем вярата, да събудим надеждата, да възпламеним любовта, да просветим мъдростта, да окрилим молитвата, да предизвикаме слизането на благодатта, да унищожим бедствието, смъртта, злото, да оживотворим живота, да направим така, че блаженството да бъде не мечта, а действителност, славата не призрак, но вечна мълния от вечната светлина, озаряваща всичко и непоразяваща никого... за всичко това ще се намерят достатъчно сили в единственото чудодействено слово: "Христос воскресе!"

Да откликнем и ние на това чудно благовестие на великата пратеница на Самия наш Спасител, света равноапостолна Мария Магдалина с възторженото: "Во истину Христос воскресе!".