Автор: Явор Георгиев
Тази година 14 февруари съвпадна с големия празник – Сирни Заговезни – деня на взаимната прошка и полемиките около неговото празнуване останаха на втори план. Той, освен празника Сретение Господне (2 февруари), безспорно е другият най-интересен и почитан празник през този месец. А защо е интересен – защото се сещам 4 повода по които българите празнуват – ден на влюбените (св. Валентин), ден на лозарите и виното (св. Трифон), успение на св. Кирил Славянобългарски и имен ден на хората носещи името Валентин/а. Именно по-тази причина много хора започват да се спорят за това, кой какво празнува – и се стига дотам че да се карат и обиждат един друг. Другото лошо последствие от този спор е, че в крайна сметка се забравя за мястото на Бога и Църквата в нашия живот.
Първо смятам да уточня, че Православната Църква празнува единствено успението на един от двамата създатели на нашата писменост - св. Кирил Славянобългарски. Как обаче трябва да постъпим с хората, които искат да празнуват нещо друго. Трябва ли да размахваме пръст и само да критикуваме или ще пропуснем идеалния момент да поговорим с човека отсреща и да го насочим към вярата. Защото не е важно да докажем ние колко сме прави, а да събудим у човека желание да потърси Бога в цялото празнуване.
Ако разгледаме по внимателно какви са хората, които празнуват другите празници ще видим, че повечето от тях са хора които са далеч от църковния живот и вярата им е по-скоро по традиция. Именно сега е моментът да изпълним Божията повеля: “бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби” (Мат. 10:16) Не бива да се оставяме християнските празници в ръцете на невярващите и търговците да подменят смисъла им, а да се борим за съхранението християнското останало в тях. Затова трябва да приемем с уважение тяхното решение да празнуват нещо друго и с любов да се опитаме да ги насочим към вярата и Бога.
Първо ще започнем с празника на св. Трифон. На тези, които по стар стил днес празнуват Трифон Зарезан няма да им кажем "Честит имен ден", защото именниците празнуват на 1 февруари - по нов стил тогава Православната Църква чества св. мъченик Трифон. После можем да им разкажем накратко за житието на светеца. По време на римския император Гордиан неговата дъщеря заболяла душевно и никой лечител не могъл да й помогне. По това време Трифон вече се славел с молитвите си, които правели чудеса. Едва 17-годишен той бил доведен в Рим и помогнал на императорската дъщеря. Императора го наградил богато. Скоро обаче на римския престол седнал Декий Траян. Той се наел да изкорени християнството и наредил всички християни да се върнат към езичеството, а отказващите да го сторят да бъдат убивани. Донесли на управителя на източните римски земи за чародееца Трифон и той го заловил и замъкнал на съд в Никея. След безплоден спор с Трифон, управителя наредил да бъде окачен на дърво и бит три часа с тояги. След като това не уплашило младежа, управителят наредил да заковат гвоздеи в краката му и започнал да го развежда бос из заснежените улици на града. Отново изправили Трифон на съд но и това не спомогнало да бъде върнат към езичеството. Управника на провинцията наредил да бъде обезглавен младежа. Св. Трифон сам положил глава на топора и изричайки благодарствена молитва за Божията милост предал Богу дух преди палачите да изпълнят присъдата. Той бил погребан в родното си село Комсада... И накрая ще обясним, че именния ден не е само за това да се съберем да ядем и да пием, а да се помолим на светеца и той да се помоли за нас пред Бога, защото “голяма сила има усърдната молитва на праведника” (Иак. 5:16), както и да се опитаме поне малко да подражаваме на вярата му.
За тези които пък честват именния си ден Валентин/а трябва да има кажем, че почитания св. Валентин е предимно празнуван в католически свят, но веднага трябва да насочим темата към канонизирането на светците. Ще започнем с пояснението, че не всички светци на Църквата са намерили място в нашия църковен календар. Мнозина просияли са записали имената си на Небесата, но за земната Църква са останали неизвестни, други са добили популярност само в една или няколко поместни църкви, а в други не се почитат. Освен това трябва да си напомним, че всички светии, просияли на Запад и канонизирани преди разрива между Римокатолическата и Православната църква през 1054 г., са признати за светци и от Православието. Достатъчно е да споменем имената на св. Климент Римски, св. Ириней Лионски, св. Киприян Картагенски, св. Иполит Римски, св. Амвросий Медиолански, св. Лъв папа Римски, преп. Касиан Римлянин, св. Григорий Велики (Двоеслов). И накрая ще завършим с това, че в календара на Българската Православна Църква има канонизирани светци носещи името Валентин/а. Жените могат да празнуват на 10 февруари – св. мъченица Валентина. Тя пострадала през 308 г., заедно със св. Енафа и св. Павла, по време на гонението срещу християните при император Максимиан. Мъжете пък могат да отбележат именния си ден на 24 април – св. мъченик Валентин Доростолски. Той заедно със св. Пасикрат бил посечени с меч през 288 г. заради това, че не се поклонили на езическите богове и заплюли техните статуи. Разбира се който иска може да си празнува именния ден и на 14 февруари (частици от мощите на светеца (единствени на Балканите) се съхраняват в обновения манастир „Св. св. Константин и Елена” в курорта Слънчев ден, гр. Варна), но трябва да се има предвид, че това е доста късна традиция, която не е имала много малък досег с Православието и в частност с българския бит.
И разбира се на 14 февруари най-празнуван е деня на влюбените. Започнем ли с това, че това един католически празник и че не трябва да имаме нищо общо с това, ние веднага ще отблъснем хората. Затова разговора с тях трябва да се проведе в съвсем друг аспект. Първо трябва да обясним, че във влюбването няма нищо лошо от гледна точка на Православието и че Църквата не се състои само от монаси? Второ нека обясним, че любовта и похотта не са едно и също нещо, че “обичам” и “използвам” са несъвместими понятия. Можем да насочим разговора към любовта на светиите към Бога, като споменем че Бог е този от която извира всякакъв вид любов – между роднини, между приятели, между влюбени, между човека и Бога. И чак накрая можем да им разкажем за св. Валентин, като наблегнем на това, че той е един християнин който е посветил живота си в служение на Христос и загинал мъченически за вярата.
Всъщност обаче обаче кой е св. Валентин не може да се твърди със сигурност. В Католическата енциклопедия се споменава за трима светци, носещи името Валентин и записани под датата 14 февруари. Всички те са мъченици: римски свещеник, претърпял мъченичество през втората половина на III век; епископът на Интерамна (днешния гр. Терни) също мъченик от втората половина на III век; мъченик в Африка, за когото не се знае почти нищо друго. Може да се твърди, че онова, което е достигнало до нас като сведения за св. Валентин, вероятно е смесица от разкази за различни епизоди от живота на поне две различни личности.
Според най известното предание Св. Валентин като млад презвитер тайно венчавал младите влюбени и така си навлякъл гнева на император Клавдий II, който се нуждаел от всеотдайни войни за завоевателните си походи. Разказва се още, че св. Валентин имал изключително топло отношение към младите влюбени, помагал им да пишат любовните си писма, помирявал скараните, помагал на нещастно влюбените да намерят път към сърцето на своите възлюбени. С името му се свърза и разказ за сляпа девойка, дъщеря на тъмничаря, която прогледнала по чудесен начин благодарение на светеца. На нея, отивайки на смърт, светецът оставил сърдечно послание с подпис “твой Валентин”.
Вероятно традицията денят на св. Валентин да се отбелязва като Празник на влюбените се дължи и на съвпадането на деня на прославата на светеца с древните езически празненства, свързани с началото на любовния период при птиците и с празненствата в езически Рим “луперкалии”, отменени от папа Геласий през 496 г.
Но така или иначе, като мъченик за вярата св. Валентин действително е умрял в името на Любовта: любов към Бога и любов към ближните, на които през целия си богоугоден живот е помагал като свещеник, лекар или просто като християнин с преизпълнено с любов сърце...
Може да завършим с това, че не е нужен специален светия който да е закрилник на влюбените, а по-важното да се помолим, да се застъпи пред Бога за нашата любов, на този светец който е най близък, до сърцето ни, а защо не и на светията чиято памет се чества днес от Православната Църква...
От нас не се изисква много, а просто да кажем, че на 14 февруари “храмовете очакват онези, които обичат и желаят да бъдат обичани”, да се усмихнем на дошлите и да се помолим заедно с тях...
Така постъпвайки с любов и разум и бидейки християни не на буквата, а на духа, можем да насочим човека към същината на вярата и това какво празнува да се окаже от маловажно значение...
... И ако се отнесем така с този човек той може би ще си спомни, че на 14 февруари се празнува и успението на Кирил Философ (Славянобългарски) - един от двамата велики братя написали нашата азбука и чиито живот е бил изпълнен с безкрайна любов към Христос и хората...
А за всеки нас този ден може да е един хубав повод да покажем още по-силно на хората около нас колко държим на тях и колко ги обичаме независимо от силата и правилността на тяхната вяра.
