Автор: Явор Георгиев
Отново е Великден и ние за поредна година посрещаме Възкресение Христово. "Христос воскресе" - "Воистина воскресе" са най-честите думи с който се поздравяваме през празничните дни. Но какъв смисъл влагаме в тях. Доколко вярваме в тях и няма ли кратката искра на вярата, събудена по време на празника да угасне след няколко дена? Всъщност всичко опира до отговора на един прост въпрос: “Христовото възкресение факт ли е или измислица?” Някои твърдят, че това няма чак толкова голямо значение – по важни са традициите, които са запазили народа ни, напътствията за добродетелен живот, които ни е оставил Христос, като един велик духовен водач, факта че вярата ни кара да бъдем по-човечни и че религията често ни помага да преодолеем психологичните си проблеми...
Но истината е, че задоволим ли се само с тези макар и положителни неща е равносилно на това, когато сме сериозно тежко болни, да се опитваме да се лекуваме без да викаме лекар само с аналгин…
Заради отдалечеността на времето и техническото развитие по времето, в което е живял Христос – твърдението дали е възкръснал или не - не може да се докаже научно, то си остава въпрос на вяра, науката не може да докаже по никакъв начин достоверността на нито едно от двете твърдения!
Значи отговорът трябва да се търси като друг аспект! Ако Христос не е възкръснал, тогава християнството е най-наивната и объркана религия. Милионите негови последователи са живели и умирали през вековете в името на една заблуда. А самият Христос е бил поредния духовен измамник, дотолкова заслепен от себе си, че още преживе се обявил за Син на Всевишния. Защо тогава трябва въобще да се занимаваме с неговото учение – какво може да научим от един самозабравил се шарлатанин, който през земния си живот твърди, че ще умре и възкръсне?
... Но ако Христос е възкръснал, това променя абсолютно всичко. Макар и невероятно, оказва се, че вече става въпрос за един грандиозен факт, който коренно променя живота ни... А на всичкото отгоре Той твърди, че е жив и че всеки може да общува с Него...
Затова нека погледнем историческите факти, които винаги говорят по-силно от думите. Но първо трябва да развенчаем един мит, че във възкресението вярват само наивните и необразованите хора. Всички големи “умове на човечеството” са вярвали в Христос като Син Божи – на тази тема има доста публикции. Затова тези, които се опитват да ни убедят, че вярващите във възкресението на Иисус, са интелектуално неразвити, не трябва да ни смущават, а да им се отговоря, че твърдението им е чиста спекулация неподкрепена с никакви факти, а с измислици и клишета...
Апостол Павел пише: "Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията, и че се яви на Кифа и след това на единайсетте; после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи до днес, а някои и починаха; после се яви на Иакова, след това на всички апостоли, а най-после от всички яви се и на мене" (1-во Коринт 15:3-8)
Нека разгледаме следните факти около Възкресението на Христос.
1. Бурният растеж на християнската църква.
Само няколко седмици след смъртта на Иисус на кръста се заражда движение, което по думите на противниците му по това време "размирява света". Нещо трябва да се е случило, което да е предизвикало появата на това движение толкова скоро след смъртта на водача му. И какво е било то, че е било толкова масово, а по късно с годините обхванало целия свят? Как така евреите, които стриктно спазвали техния закон, а по-късно езичниците са се подлъгали по нещо нереално, а после умирали за това? Как е оцеляло? И кой би жертвал живота си за едни празни приказки? В историята на човечеството няма такъв друг пример за такова религиозно движение. Християнството е нещо уникално, напълно нормално е и в основата му да е също толкова уникален факт като възкресението на Христос.
2. Промяната в живота на учениците.
След арестуването и смъртта на Иисус на кръста повечето от учениците Му са много уплашени. Петър се отрича от Христос три пъти, а всички останали се разбягват. След възкресението на Христос обаче те коренно се променят. От техния страх няма и капка помен. От най-обикновени хора, повечето прости рибари, те стават смели високо интелектуални водачи на ново движение. А по-късно десет от единайсетте ученици умират като мъченици за вярата си: Петър и Андрей са разпънати на кръст; Тома е побит на кол; Иаков е обезглавен от Ирод ...., а Йоан Богослов става най-големия проповедник на Христовото Възкресение. Нещо се е случило, което е довежда до коренна промяна в живота на тези хора. Такава рязка промяна е просто невъзможна, ако е нямало реална причина. А тя е че всеки от тях е вярвал, че е видял възкръсналия Христос. Възможно ли е, да са пожертвали така живота си в името на една лъжа, след като по време на предаването му на съд са се отказали от Него пред всички?
3. Празната гробница.
Тялото на Исус е свалено от кръста, увито в плащеница, покрита с приблизително 45 кг. напоени със смола ароматни билки, и положено в гробница. Гробницата е била издялана в скала и очевидно е имала само едно отделение. Входът на гробницата е бил затворен с огромен камък, претъркулнат отпред по леко наклонен улей. Според някои изследвания той е тежал между 1.5 и 2 тона.
Пред гробницата е била поставена специална стража от римски войници. Военната дисциплина на римляните е била изключително сурова. Жестоко телесно наказание и дори смърт очаквали всеки, който напусне или заспи на поста си. В неделя сутрин камъкът е намерен отместен, тялото - изчезнало, а плащеницата - все още на място. Какво е станало, как да тълкуваме този факт?
Някои казват, че приятелите на Христос са откраднали тялото. Това означава, че някой се е погрижил да занимае стражата с приказки, докато апостолите (и то би трябвало да почти всички) да са отместили двутонния камък и на пръсти са се измъкнали с тялото. И това трябва да са го сторили хора, които са били уплашени до смърт (Петър, който малко преди това се е отрекъл от Иисус; Тома, който се е съмнявал във всичко, а всички останали според Евангелието стояли при заключени врати страхуващи се от преследване) Те трябва да са надвили стражата, откраднали тялото и да са изфабрикували един мит. След като са го изнесли и скрили някъде, през следващите няколко десетилетия всичките ученици са търпели подигравки, мъчения и са завършили с жестока смърт, заради собствената си лъжа?
Други казват, че враговете на Христос са откраднали тялото. Но ако тялото се е намирало у римляните или у юдеите, те биха го изложили на показ и това щеше да бъде краят на християнството. Те обаче не го правят и християнството просъществува и до днес.
Има и трета теория - за „припадъка”. Според нея Иисус не е умрял, а само е изпаднал в клинична смърт. Нека си припомним обаче, че Христос е бил пребит почти до смърт от опитните римски екзекутори, а после при свалянето тялото му пробито с копие. А смърт чрез разпъване означава: треска, подуване на артериите, гангренясване на отворените рани след жестокото бичуване, непоносимо мъчение на спазмите от задушаване. А и след три дни в гроба без храна и лекарства, да се съживи от само себе си да отмести тежката плащеница, в която бил плътно увит, както и огромния камък на входа и така да избяга полумъртъв ...
Все невероятно звучащи теории...
Но ако Иисус е мъртъв, тогава къде е тялото? Всичко, с което разполагаме, е една празна гробница... и: “Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало. И тия, като се събраха със старейте и се съветваха, дадоха на войниците доста пари и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме, и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи. А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите до днес” (Мат. 28:11-15).
4. Появите на възкръсналия Христос.
Има сведения, че в продължение на 40 дни след смъртта му хора са виждали Христос жив. Някои твърдят, че това са били халюцинации, но дали е така?
Само отделен тип чувствителни хора с въображение могат да получават подобни психически изживявания. Въпреки това, една жена, един упорит бирник, няколко рибари и отделно над 500 души намиращи се на едно място твърдят, че са го видели. Халюцинациите са винаги много индивидуални. Тогава как може над 500 души да са видели едно и също нещо, по едно и също време и на едно и също място? (В сегашно време с тази развита техника, може и да се получи да се излъже доста голям народ от хора, че са видели нещо, но по тогавашно време - невъзможно)
Още два факта оборват идеята за халюцинациите. Подобни въображаеми видения обикновено са за очаквани събития; но след смъртта на Христос на кръста учениците са били напълно обезсърчени а една халюцинация може временно да промени нещо, а при апостолите промяната е тотална... Освен това психическите явления обикновено са циклични, а тези появи не следват абсолютно никакъв определен модел...
Така, че опитите да се отрекат появите се натъкват на стена от факти, а фактите сочат към едно заключение: Христос е възкръснал. Това разбира се не представлява доказателство, а логическо изследване на свидетелствата.
Всеки от нас трябва сам да прецени и оцени свидетелствата, за да определи дали е вярно това историческо твърдение, че Иисус е възкръснал... Но дори и едно чисто интелектуално (на ума) съгласие с фактите, които сочат за това, не би допринесло нищо за живота ни, ако не възприемам възкресението със сърцето си и не променим живота си. Факта че Христос е умрял за нашите грехове и че възкръснал и ни е обещал “Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20) трябва тотално да промени нашата насока на мислене и действие. Иисус Христос казва: "Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той - с Мен" (Откр. 3:20) и очаква от нас съгласие да го приемем, с дадената ни от него свободна воля, като Син Божи и Спасител.
... За да можем на поздрава "Христос воскресе", да отвърнем с чисто и изпълнено с радост сърце: "Воистина воскресе".
