и пещера Ти подари.
Небето Твойта земна младост
посрещна с бляскави зари.
Полето чакаше Те с песни,
нощта намери светлина,
а Рая с ангели небесни
с любов Те срещна и хвала.
А аз? Как аз да Те посрещна?
Що мога аз на Теб да дам?
Че погледа Ти сал да срещна,
ще наведа глава от срам.
Аз нямам нищо. Съдържание
на моя път любов не е.
Аз имам само в притежание
безбройните си грехове.
И как да Те посрещна с песни?
Не съм като един от тях –
от тия ангели небесни,
творих неправда, тъй живях.
Сега сълзите ми извират,
смехът ми стана на ридание,
сега в сърцето ми напират
печал и скърб, и разкаяние.
Земята Те посрещна с радост,
нощта намери светлина,
небето земната Ти младост
посрещна с песни и хвала.
Ала и аз Те облажавам
О, Боже, в тия часове –
Това сърце Ти подарявам
С надежда плаха на лице.
26.12.1985 г.
Свещеник Йовчо Великов Иванов
гр. Каварна, храм „Св. вкмч. Георги Победоносец”
(от книгата „Църковни извори” , Варна, 1996 г.)
