images?q=tbn:ANd9GcRfs_poRM5FqLMzGaT8T4ChJIK90byixetyCCZU7g7dF8uZew_ExQ Всемирното Православие - ЗАДУШНИЦА"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36).

 В основата на християнската вяра стои Възкресението на Иисус Христос: „Христос затова умря и оживя – за да господарува над живи и мъртви” (Рим.14:9). От думите на апостолите разбираме, че всички умрели са също живи: "Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи" (Лук. 20:38).

Но как може да се получи това - не свършва ли всичко със земната смърт? "Ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него" (1Сол. 4:14) – казва апостол Павел. В Стария Завет пророк Иезекиил се удостоява да види как ще стане това – стоейки пред едно поле със сухи кости, той получава отговор от Бога: "Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето, Аз ще въведа във вас дух - и ще оживеете. Ще ви дам жили, ще направя да израсте на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ" (Иезек.37:5-6). 

 И така пророкът става свидетел на Божията сила в действие. Много често ние се съмняваме в нещо, търсейки отговор само чрез физичните закони, забравяйки, че „Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога” Лука (18:27). Но дори и в природните закони можем да уловим трудно постижимата истина на възкресението – нека само се сетим, че за да поникне посятото семе в земята, трябва първо да изгние и умре.

Известен е останал един случай с великия учен Исак Нютон. Веднъж в разговор с гостите си, които упорито отричали възкресението на телата, на базата на природните закони, той решил да им даде интересен урок - взел шепа железни стърготини, смесил ги с пясък и попитал : "Кой от вас може да отдели железните стърготини от тази смес?" При настъпилото всеобщо учудване ученият взел един магнит и разбъркал с него сместа, като по него се прилепили всички железни частички. Нютон смело заявил: "Онзи, Който е дал такава сила на този метал, нима не може да извърши нещо по-велико чрез нашите души, та когато дойде времето, те да се облекат в предишните, но обновени вече тела при възкресението?"

 

Според християнското учение след смъртта на човек душата му се подлага на Частен съд, в който се решава къде тя ще дочака деня на всеобщото възкресение - в ада или рая. Но нито праведниците ще могат да се насладят на райските блаженства, нито грешниците ще могат да усетят адските мъки изцяло, защото всичко ще е в непълнота. Окончателното това ще стане при всеобщото възкресение по време на второто Христово идване – когато всички ще се облекат в нови, нетленни тела подобно на възкръсналия Иисус. На  св. апостол Павел, му е било дадено да види съдбата на хората, които ще бъдат живи по това време: "Всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим" (1Кор.15:52).

До този момент обаче съдбата на грешниците не е окончателно решена. В хилядолетната си история Църквата е запазила много случай, в които Бог е  разкрил на дадени хора, че по-молитвите на Църквата и на живите хора грешници са се издигали от ада в рая. Затова през това време единственият правилен начин да общуваме с починалите хора е да се молим за душите им и за опрощаване на греховете им, защото окончателната съдба на всички ще се реши по време на Страшния съд. Призив да не се забравят мъртвите откриваме още в Стария Завет: "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36).

След установяването на Христова Църквата на Петдесетница, денят, в който сам Бог е бил в гроба - събота, се установява в седмичния цикъл като ден за почит към починалите. В годишния богослужебен цикъл пък са избрани три от тези съботи като големи празници, в които се извършва помен за всички починали, и са наречени Задушници. Първата от тях е в съботният ден срещу Неделя Месопустна, една неделя преди Великия пост. Втората Задушница е в съботния ден срещу Петдесетница, наричана по народному Черешова, и третата е Архангелова задушница, в съботния ден срещу Архангеловден.

В тези дни освен молитвите и службите в помен на починалите, като милостиня за умрелите Църквата благославя и раздаването на храни (раздавки). Всеки за раздавка може да подаде това, което има, но е прието в тях да има варено жито, хляб и вино. Тези храни символизират нашата вяра. Житото е символ на нашето бъдещо възкресение, защото по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре (1 Кор. 15:36). За хляба самият Иисус казва: „Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее” (Йоан 6:35), виното пък е символ на животодателната Лоза Христос и Неговата Пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие (Йоан 15:4). Паленето на свещи символизира вярата ни в безсмъртието на душите на покойниците, тамянът - чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия.

С празнуването на Задушница обаче са свързани доста суеверия. Най-често срещаното е оставянето на храна върху гроба на покойника, "за да се нахрани" в отвъдния свят. Още в Стария завет се казва "Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб" (Сир. 30:18). Всяка оставена храна по този начин най-вероятно ще бъде изядена от бездомни животни и най-много да послужи за оскверняване на гробовете. Много често това разбиране се дължи на народните суеверни вярвания, че в този ден душите на починалите слизали на земята в гроба, дома или другаде. Християнството категорично отрича това - душата не яде и не пие материална храна и питие. Всяка раздавка е за живите, които, като вкусват от нея, да си спомнят за починалия. Затова и на Задушница често се подпомагат бедни и нуждаещи се не само с храна, а от каквото имат нужда. Други хора пък, не знаещи това, използват разни спиристически сеанси и медиуми да викат душата на починалия и по този начин – попадат много лесно в примките на лукавите сили.

Християнската ни вяра във Възкресението на Господа Иисуса си проличава най-силно по отношението на покойните ни близки. Молейки се за техните души и вършейки милостини в тяхно име, ние признаваме, че човек е създаден за вечен живот. "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари", пее Църквата на Пасха. Още в първата Литургия, съставена от св. апостол Иаков, брат Господен, е въведена молитва за умрелите.

Светите отци свидетелстват, че молитвите и жертвите за починалите облекчават тяхната участ в отвъдния свят. Събиранията, помените и раздавките са израз на нашата действена любов към покойните. В Църквата и живи, и умрели са едно цяло и затова благодарение усилията на тези, които са останали на земята, може да се помогне на онези, които са си отишли от този свят, но са живи в Бога.

Като не забравяме починалите и се молим за душите им и вършим добри дела, ние показваме, че християнската любов е безкрайна, и че вярата ни във вечния живот е истинска.