Бог Отец чрез Сина в Светия Дух е Създател на всичко видимо и невидимо. От шестокрилите серафими и многоочитите херувими до последния микроорганизъм, който може да бъде видян с електронен микроскоп; от неизброимите галактики до най-малката песъчинка; от безбрежните морета и величествени планини до скромните и ефимерни полски цветчета – всичко е дело на творческата енергия на Троичния Бог. Всичко, освен едно: смъртта!
(Макар да не е правилно говорим за създаването на смъртта, защото смъртта не е нещо положително, а отрицателно. Тя е отсъствие на живот, точно както и злото няма собствено битие: то просто е отсъствие на доброто). „Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите, защото Той е създал всичко за битие, и всичко в света е спасително…” (Прем. 1:13, 14). Особено пък човека, когото създал със собствените си ръце, „създал за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие” (пак там, 2:23).
И все пак! Смъртта в л я з л а в света: влязла „по завист от дявола” (пак там, 2:24) или по-скоро „грехът влязъл в света, а чрез греха смъртта” (Рим.5:12). По този начин цялото човечество било поробено от смъртта и цялата природа се измъчвала и стенела, намирайки се под непосилната й тирания.
Времето минавало, вековете се редували един след друг, ала задушаващото господство на смъртта си оставало неразрушимо и страшната й и отвратителна сянка се разпростирала навсякъде, поставяйки печата си върху всички живи същества. Мъдрост, остроумие, богатство, сила, слава, младост, хубост, красиви блянове, грандиозни планове, благородни начинания, добри стремежи – всички тях смъртта неумолимо изравнявала със земята и превръщала в прах. Мощна и непобедима, тя била единственият реален и безспорен хегемон на света; а светът, неспособен да реагира или да се възпротиви, бил подчинен на тази трагична и безмилостна „участ”, на това единствено и изключително „предопределение”: да подхранва ненаситната и безсмъртна смърт!...
Но изгряла благословената утрин на „първия ден на седмицата”, когато няколко неизвестни жени от народа дошли с миро на гроба на един погребан преди три дена осъден, търсейки с плач „Иисуса Назарееца, разпнатия”. И тогава, о, тогава! Победен вик и триумфален пеан отекнали от гроба: „Той възкръсна, няма Го тук” (Марк 16:6) Този гръмовен вик на облечения в бляскави бели дрехи юноша, седнал върху гробния камък, допълнил тройната ангелска вест („Ето, ти ще заченеш в утробата и ще родиш Син...”, Лук. 1:31, „Днес ви се роди Спасител”, Лук. 2:12 и сега това „Възкръсна...”) – най-радостната в историята на света, израз на най-висшето благоволение на небето към земята, единственото и неповторимо б л а г о в е с т и е... Още през изминалата нощ било извършено истинско мироздание. Ходът на нещата изменил посоката си. Всичко се променило. Това, което било горе, сега станало долно, а долните неща станали горни. Властелинът се оказал подвластен, връзващият станал свързан. „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? Възкръсна Христос и ти биде повален! Възкръсна Христос и живот се въдвори!” „Царува, но не завинаги, адът над човешкия род”, защото „Положеният в гроб” „с живоначалната Си длан счупил ключалката на смъртта” и „съкрушил вечните резета, които държали оковани пленниците”, и „със смъртта Си умъртвил смъртта и ада”, променяйки заедно с това „чрез смъртта – смъртното и чрез погребението – тленното” и „превръщайки в нетление” възприетата от Него човешка природа... Оттогава, въпреки цялата шумотевица и глъчка в света, до всички краища на вселената непрестанно се чуват тайнствени гласове, съединени в една напълно хармонична мелодия: „Преди Твоя Честен Кръст, Господи, смъртта бе страшна за човека; а след Твоя Честен Кръст, човекът е страшен за смъртта...”. Навсякъде ехтят звуците на победната песен: „Никой да не се бои от смъртта, понеже Спасовата смърт ни освободи от нея!...”.
О, тайнство, странно и преславно! О, събитие, немислимо и необяснимо! О, порядък, преобразуващ всякакъв естествен и логичен ред! Смъртта е повалена със смърт, Дяволът е съкрушен с гвоздеи и погребална кърпа. Адът е ограбен от погребания, небесата се отварят чрез жертва, а от гроба извира живот! Осъденият дава амнистия, окованият освобождава, бедният плаща откуп, голият облича, гладният насища, жадният напоява, бездомният подслонява, страдащият лекува, прободеният успокоява, окървавеният утешава, разпнатият се бори и побеждава, бездиханният съгрява, мъртвият съживява, погребаният възкръсва, а Кръстът – това страшно оръдие за изпълняване на смъртни присъди – е въздигнат като вечен и преславен символ на победата над смъртта!
Ако смайването пред величието на първото творение, „старата твар”, накарало венценосния певец, вдъхновен от Бога, да засвири с псалтира и изумен да изговори словата: „Колко са многобройни делата Ти, Господи, всичко си направил премъдро!”, то ужасът от величието на новото творение в Христа, „новата твар”, несъмнено би сковала не само неговия медоточив и сладкогласен език, но и ръцете, държащи сладкозвучния псалтир и той, вече безполезен, би паднал на земята и би се счупил на парчета...
„Сега всичко се изпълни със светлина: небето и земята и преизподнята...”, понеже „Христос възкръсна от мъртвите, като развърза оковите на смъртта: благовествувай, земьо, велика радост...”. Уякчете се, „треперещи ръце и разслабени колена”; колебаещи се сърца, укрепете се; смутени умове, успокойте се; „отрудени и обременени” пътешественици по земята, дерзайте; измъчени грешници, отдъхнете си; роби и пленени, гонени и потиснати, нищи и убоги, онеправдани от обществото и удавници в житейското море, измъчвани от болести и гниещи в тъмници, смазани в мъчения и осъдени на най-тежкото наказание, отхвърлете скръбта и повдигнете натежали глави: с м ъ р т т а е у м ъ р т в е н а !
Благочестиви и боголюбиви, поборници за доброто, любители на правдата, труженици на добродетелта, преподобни и смирени по сърце, верни ученици на въплътилия се Бог, продължете неустрашимо по тесния и стръмен път, очаквайки всеки момент с пресладка надежда явяването на Този, Който ви превежда „от смърт към живот и от земята към небето”. Знаете добре, че „смъртта вече не владее над нас; защото Този, Който премина през нея, съкруши властта й”.
Агностици и безразлични, колебаещи се и двоедушни, оборвани от съмнения и измъчвани от неестествена тревога, брулени от различни ветрове на философски заблуди, обхванати от неизлечимо безпокойство, прежаднели търсачи на извори в пресъхнали земи – ето, извор на „вода, която тече в живот вечен” и която угасява огъня на смъртта, ето „извор на нетление”: п р а з н и я Г р о б ! Спрете да се мъчите напразно и да блуждаете в „земя суха и изсъхнала, и безводна” и дойдете „да пиете ново питие...от изгрелия от гроба Христа”. Дойдете да почерпите от „водата на безсмъртието”, за да станете „синове на възкресението” и „да не видите смърт вовеки”.
Невярващи и безбожници, отрицатели и врагове на Истината, търсачи на хаоса, чада на тъмнината, слепи и непросветени, разярени врагове на Сина на Девицата, и з а в а с възкръсна Иисус, понеже и за вас е умрял! Дойдете, прочее, и вие „да приемете светлина от непомръкващата светлина...”, ако жадувате за живот, ако мразите смъртта...
Ангели и човеци, всички одушевени и бездушни, разумни и безсловесни, материални и духовни твари, цялото творение, „видимото и невидимо”, близки и далечни светове, нека „празнуваме умъртяването на смъртта, низвергването на ада, вечното начало на другия живот и играейки да възпяваме Виновника, Единия Благословен и препрославен Бог на нашите отци”.
Братя, Х р и с т о с в о с к р е с е, Х р и с т о с в о с к р е с е, Х р и с- т о с в о с к р е с е !
