Тази година летният празник на св. Наум Охридски – 20 юни, съвпадна с първия ден на Петровия пост. Подобно на манастира на св. Наум край Охридското езеро, храмът на името на светеца в София е също красиво разположен над езерото в кв. Дружба.
Вечернята предишния ден завърши с литийно шествие начело с председателя на храма иконом Христо Пудин. Службата на самия празник води Стобийският еп. Наум – секретар на Св. Синод, който днес имаше имен ден.
Участие взеха Знеполският еп. Йоан - викарен епископ на Софийския митрополит, архим. Атанасий (Султанов) от българската църковна община „Св. Йоан Рилски” в Атина, архим. Теофан, председатели на столични храмове. Между множеството вярващи беше проф. д-р Климентина Иванова, преподавател в катедра „Кирилометодиевистика” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”,.
Храмът се огласяше от ангелогласно източноцърковно пеене - групата певци на единия клир беше ръководена от г-н Андрей Касабов – секретар на Софийска св. Митрополия, а на другия – от преподавателя по източно пеене г-н Любомир Янъков.
В проповедта си за празника о. Владимир Дойчев от храмовото духовенство проследи накратко пътя на св. Наум - най-младия ученик на св. братя Кирил и Методий. От решимостта му да посвети от младини живота си на Бога, през духовното му израстване вследствие на послушанието, от болката поради поругаването на вярата и съсипването на духовния му отец до ликуването от радостта, че родната му страна го приема, от хилядите трудове на този човек, който пося, пожъна и събра зърното на вярата по българската земя, до Адамовия плач, на който той посвети целия си живот.
Той е пример за нас – преподобен с преподобните, апостол с апостолите, мъченик с мъчениците и изповедник на вярата срещу еретиците. На нас ни трябва неговото послушание, решението му да започнем нов живот посветен на Бога, трябва ни неговото изповядване на православната ни вяра, отказа му да угаждаме на онова, което този век ни предлага
Заради многото си добродетели, добре прикрити от смирението, св. Наум получи от Бога безброй чудни дарби, на които всички ние сме свидетели. В краткото житие на св. Наум Охридски например е отбелязано, че от външната страна на манастира му край Охрид е пристроена стаичка, в която нощуват болни (особено душевно болни) и получават изцеление.
А в песнопенията, посветени на светеца, се казва, че подвизавайки се в пътя на апостолите, е привел към вярата безброй мизийци, а бесове и всякакъв недъг отпъжда, затова се обръщаме към него с молба с молитвите си да ни избавя от изкушения.
