Празници, включени в Българския Православен Църковен Календар

Столичани знаят, че на 7 юли е храмовият празник на катедралата „Св. Неделя” в центъра на София и я изпълват до краен предел. Тържеството започна още в 18 ч. предишния ден, с вечерня, литийно шествие и утреня. Вечернята оглавиха Знеполският епископ Йоан – викарий на Софийския митрополит, и Браницкият епископ Григорий – игумен на Троянския манастир.

 На самия  празник към тях се присъединиха Тивериополският епископ Тихон – предстоятел на Патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски”, архимандрит Атанасий Султанов, предстоятел на българския храм ”Св. Йоан Рилски” в Атина, архимандрит Теофан, предстоятелят на катедралата „Св. Неделя” – ставрофорен свещеноиконом Мина Минчев заедно с храмовото духовенство и голям брой свещеници. Хористите на клира пяха под диригентството на г-н Стоян Малинов.

Рано сутринта, в 8 часа, с благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, беше прочетен за първи път акатистът на света великомъченица Неделя. Оттук нататък той ще се чете всяка седмица, в четвъртък от 8 ч.

В 9 ч. камбаните забиха тържествено за посрещането на патриарха, който присъства молитвено на службата, а в края й лично благослови присъстващите.

В словото си за празника Знеполският еп. Йоан проследи подвига на 20-годишната християнка, загинала през III в. при едно от най-жестоките гонения на император Диоклетиан.

Измолена от Бога с горещите молитви на бездетните си родители, св. Неделя получила името си от Господния ден неделя (от гр. Кириакия), когато се родила, затова името й означава още Господня. И тя наистина била такава - чиста, прекрасна и телом, и духом девица, чедо на благочестивите Доротей и Евсевия. При едно от поредните Диоклетианови гонения баща й и майка й били отведени на заточение в Мелитин и убити, а св. Неделя била подложена на нечовешки мъчения, за да се отрече от Господ Иисус Христос. Но тъй като родителите й я научили от малка да обича Бога повече от всичко, болките от изтезанията потъвали в любовта й към Небесния Жених, на Когото се била обещала. Само веднъж по време на изтезанията тя изнемогнала и била близо да падне духом – когато пробили главата й с нагорещен ръжен и я хвърлили изпочупена и смазана в тъмницата. Но Господ не я оставил. Както пише в житието й св. патриарх Евтимий Търновски: „ през нощта блесна голяма светлина в тъмницата, защото Сам Спасителят й се яви и излекува раните й, като каза: "Дерзай, не бой се, Аз съм с тебе!" От това тя получи смелост и до сутринта прекара в радост и благодарност към Бога”. Като се видял безсилен да победи нежната девица, мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч. Тя тръгнала към мястото на посичането така, сякаш отивала на празник. Нарекла палача „брате” и помолила да й даде малко време. След това се обърнала към събралия се народ с думите да странят от идолите и да не им принасят гнусни жертва, понеже за измислени, за да заблуждават човеците. „А вярвайте в Господ Иисус Христос, истинския Бог, на Когото служат всички небесни сили и Когото прославя всяка твар! Него и аз смирената и недостойната, днес изповядвам заедно с Отца и Светия Дух!” Като казала това, св. Неделя преклонила глава и преди още мечът да се докосне до нея, предала чистата си душа в Божиите ръце. Това станало през 289 г. в Никомидия.

По думите на еп. Йоан, св. Неделя не се оставила да стане робиня на своята външна красота и на богатството си, а търсела красотата на духа. Немощна наглед, тя имала от Бога голяма духовна сила, благодарение на която устояла на всички безчовечни мъчения. От надеждата й в Бога се раждали нейното спокойствие и смелостта й.

Както се казва в акатиста на св. великомъченица Неделя, с чистия си глас тя се моли на Господ да ни запази от всяко лукаво нападение, болка, злощастие и мъка. Към нея се обръщаме с молитва да огради с небесното си благословение нас, които се опитваме да вървим по Божиите пътеки.

Както обикновено, в края на тържеството беше раздаден курбан за благословение.