На 30 август Българската православна църква отбелязва летния празник на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Светата Литургия започна в 9.30 часа, като петнадесет минути преди това, под тържествения камбанен звън, храмовото духовенство посрещна предстоятелят на храма Негово Преосвещенство Тивериополският еп. Тихон, Негово Преосвещенство Стобийският еп. Наум, секретар на св. Синод на БПЦ. Участие в св. служба взеха още архимандритите Теофан и Дионисий, свещеноиконом Симеон Минчев от Руската църква в София, ставроф. иконом Нелуцо Опря от Румънската църква в столицата ни, протосингелът на св. Софийска Митрополия иконом Ангел Ангелов и прот. Александър Георгиев от храм „Свв. Кирил и Методий”.
Начело на прочутия хор на Патриаршеската катедрала застана върналият се след тежко боледуване диригент г-н Димитър Димитров.
В проповедта за празника бяха припомнени думите на великия княз Александър Невски: „Ние сме малко, а врагът е силен. Но не в силата е Бог, а в правдата!” С тези слова св. княз Александър Невски ободрил немногобройната си дружина, която трябвало да се изправи пред мощната шведска войска край Новгород. Той възложил упованието си на Бога и на справедливата кауза на делото си. Преди да влезе в бой, князът се помолил в храма ”Св. София”, взел благословение от епископа и когато се срещнал със силния неприятел на бреговете на река Нева, пожънал бляскава победа, за която бил наречен „Невски”. С Божията помощ той отблъсквал и други врагове на Русия.
Както е отбелязано в житието на светеца, благодарение на своята мъдрост и търпение, той успял да издейства от татарските опустошители на Русия – т.нар. Златна орда на хан Батий – привилегии за духовниците като Божии служители, получил от хана позволение да постави православен епископ в самата столица на татарското царство и заставил татарите да уважават християнската вяра.
Когато бил на 44 години, след поредната си дипломатическа мисия при татарите, Александър заболял тежко и пожелал да приеме монашеско пострижение и схима под името Алексий. Дал последни разпоредби, благословил всички и от всички поискал прошка. На 14 ноември 1263 г. предал душата си на Бога и бил погребан в манастира „Рождество Богородично” до град Владимир. Православната църква празнува паметта му на 23 ноември, а на днешния ден – 30 август, отбелязва пренасянето на св. му мощи му в Петербург през 1724 г.
В Патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски” в нашата столица се намира частица от мощите му. Наред с главния престол, посветен на светия княз, има и престол, осветен в чест на българския св. цар Борис Покръстител. Общото между двамата е, че в края на живота си те отхвърлили всичко житейско, приели монашество и се покаяли за волните си и неволни грехове.
След св. Литургия Стобийският епископ Наум поздрави предстоятеля на Патриаршеската катедрала Тивериополския еп. Тихон и храмовото духовенство с празника от името на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. Пожела покровителят на катедралата св. Александър Невски винаги да им помага в нелекото дело по стопанисването, съхраняването, украсяването, грижите, които полагат за благолепието на този Господен храм, посветен на светия княз, който винаги да им дава частица от своето дръзновение, което той имал заради светия си живот пред Бога.
