В навечерието на големия празник Успение Богородично в едноименния столичен храм, кв. Малашевци, се състоя тържествена вечерня с литийно шествие и опело на Божията Майка. Службата беше водена от предстоятеля на храма, иконом Йоан Куков. На клира пееха добрите певци от Ротондата „Св. Георги”, която се обгрижва също от о. Йоан.
Прочетени бяха старозаветните пророчества за св. Богородица, а в текста на опелото беше припомнено, че архангел Гавриил дошъл отново при светата Дева, този път, за да й възвести, че след три дни ще отиде при своя Син и нашия Господ Иисус Христос. От тази новина лицето на Богоматер просияло от радост – тя отдавна искала да напусне този свят и да види Божествения си Син, но с неизказаното си смирение търпеливо чакала Божията воля за края на земния си живот. Така озарена я видели апостолите, събрани по нейните молитви по чудесен начин в Йерусалим от всички краища на планетата. Само ап. Тома не успял да се сбогува с нея, защото Бог промислил за него нещо друго - да стане свидетел на възкресението й.
Отец Йоан и певците подеха опелото в средата на църквата, а народът припяваше на всеки последен стих. Просехме смирено Небесната Царица да ни приеме и благослови в пътя на спасението, да ни пази от грехове и беди, да погледне милостиво на нас, грешните, и да изтрие сълзите ни. Събрани в храма, посветен на Богородичното успение, вярваме, че Господ, Който превърна сълзите на своята Майка при Кръста в бисери, както се пее в службата, ще изпълни всяка Нейна молба.
В заключителните си думи за празника иконом Йоан Куков каза: „Св. Богородица е по-висока от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите, защото Тя е Майка на Бога-Слово. Бог прие плът от Нейната пречиста утроба. Старозаветният псалмопевец я нарича кивот и казва: „възкръсни Ти, Господи, и кивотът на Твоята слава”. Така както Христос възкръсна, така възкреси и своята Пречиста Майка. Тази, която беше от едно естество с нас, от която Бог прие плът, възкръсна така, както възкръсна и Нейният Син - Победителят на ада и смъртта Господ Иисус Христос. Велико тържество – нека се радваме и да се веселим! Подобно както се радваме и се веселим на Пасха след славното Христово възкресение. Нека Пречистата Божия Майка да ни благослови и закриля през всички дни на нашия временен живот и да ни представи пред своя Син и нашия Бог с майчината си любов и милосърдие.Амин!”
За храма
Както се чете на каменната плоча вдясно в притвора, храмът „Успение на св. Богородица” е построен с участието на цялото население на някогашното с. Малашевци (сега квартал на София) и е осветен на 28 август 1905 г.- Голяма Богородица по стар стил -, при светителството на българския екзарх Йосиф, от Неврокопския митрополит Григорий, с благословението на Софийския митрополит Партений.
На 15 август 1999 г. е извършено обновление с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим от Траянополския епископ Иларион, впоследствие Доростолски митрополит. На първо място между щедрите дарители е изписано името на н.в. цар Симеон II.
Вляво от централния вход има друг, водещ към параклиса „Св. великомъченик Георги Победоносец”. В храма има и параклис, посветен на св. цар Константин и майка му, св. царица Елена.
В двора на църквата се вижда хубава бяла едноетажна сграда – тук скоро ще отвори врати православна детска градина за деца от 3 до 6 г., за които е осигурен транспорт от и до дома им. Така наред с общообразователните предмети и чуждите езици децата ще изучават и Христовата вяра.
