„Слава във висините Богу, и на земята мир,
между човеците благоволение!” (Лука 2:14).
Божественият ден на Христовото Рождество пак грее в сърцата ни! Рождественият ден на Слънцето на правдата пак блести в душите ни с радостта на Небето, пак разлива зарите си по цялата земя. Празник светъл на непостижимото чудо, на великата тайна на благочестието: „Бог се яви в плът” (1 Тим. 3:16). Небето, цяло обляно в светлина, пак пее велегласно безсмъртната песен: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение” (Лука 2:14). А земята отдолу с радост и възторг му приглася в тайнственото единение на любовта и благата воля: „Христос се ражда – славете Го! Христос слиза от небето – посрещнете Го! Христос е на земята – възвисете се! Пей на Господа, цяла земьо! Запейте с веселие, люде, защото Бог се прослави! (ирмос на първа песен от Рождествения канон).
Когато се изпълнили Божиите обещания чрез пророците (Рим. 1:3; Гал. 4:4), извършило се преславното и непостижимо за човешкия разум тайнство – въплъщението на Единородния Божий Син, Господ Иисус Христос. „Във Витлеем Иудейски, в дните на цар Ирода” (Мат. 2:1). Той от любов, „заради нас, човеците, и заради нашето спасение, слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария, и стана човек” (3 чл. от Символа на вярата).
Какво велико тайнство! Небето се спуска над земята толкова ниско и земята се издига към небето толкова високо, че бездната предел между тях изчезва. Непостижимият става постижим, Невидимият – видим, Невместимият – вместим, Недостъпният – достъпен, близък до душите на всички. Свръхестественият, Който съществува не само във, но и над времената, не само във, но и над света, става като всеки естествен човек. Роденият преди всички векове Божи Син, Бог от Бога, Светлина от Светлината, Второто Лице на Пресветата Божествена Троица, Единосъщният на Безначалния Отец Бог Слово днес се ражда от Девица безсеменно като истински човек. Той се въплътил (1 Тим. 3:16), смирил се и приел, - както пише св. ап. Павел, - „образ на раб” (Филип. 2:7) и дошъл при хората, за да им помогне, за да ги спаси от греховете. Сам Той не веднъж е казвал, че е дошъл „да подири и спаси погиналото” (Мат. 18:11; Лука 19:10).
Да, когато се изпълниха времената на Божественото предопределение, и в осъществяване на Божественото домостроителство „Бог изпрати Своя Единороден Син, Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението” (Гал. 4:4-5).
„На вярващите в Негово име, - пише свети апостол и евангелист Иоан Богослов, - даде възможност да станат чеда Божии (Иоан 1:12).
Синът Божий слезе на Земята, за да ни въздигне на небесата и затова ангелското войнство ликува и пее химна на вечността: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение”!(Лука 2:14).
Божият Син ни научи на истинско богопознание и богопрославяне, примири ни с Бога и ни завеща мира: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши” (Иоан 14:27). Той ни посочи и пътя на добрата воля, на благоволението между човеците – любовта: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих”, каза Той на апостолите (Иоан 15:12), и в тяхно лице и на нас, а Той ни възлюби така, че „за нас предаде Себе Си” (Еф. 5:2). И наистина: обичаме ли се един друг, обичам ли се с любовта на Спасителя, ние ще имаме и благи, добри отношения помежду си, ще има мир между хората и на земята. Ето ключът на истинския, на пълния, на щастливия живот!
Божият Син дойде, за да ни обнови и възроди, защото, който е в Христа, той е нова твар (2 Кор. 5:17). Родилият се Богомладенец слезе на земята, за да намери потъналия в греховност човек, да го изкупи и възвърне към Божията любов и по великата Си милост да му даде възможност за спасение и вечен живот.
Освен чрез Господ Иисус Христос, Сина Божий, ние нямаме друг път да познаем и да разберем Бога. Фактически друг път е и невъзможен. „Аз съм пътят и истината и животът”, казва Богочовека, - „никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” (Иоан 14:6).
Рождество Христово не е само светъл празник, но преди всичко е едно постоянно събитие в личния живот на християнина и в общия живот на Църквата. Ние всички трябва да сме благодарни, че участваме в това събитие, за да бъде благословението на Христовото пришествие в света върху нас, да бъдем участници във всички духовни блага на Христовото слово и Христовата изкупителна жертва.
Светата Православна църква е наредила в навечерието на самия празник да се чете онзи откъс от светото Евангелие на Лука (2:1-20), който представя самата свещено историческа картина на Христовото Рождество, от която блести тази никога не стихваща за благочестивите сърца радост.
Колко пленителна, колко вълнуваща е тази картина на Рождество Христово! Не в уютен и хубав дом, не в дворци или палати, а в пещера, сред ясли на тихи домашни животни се ражда Този, чрез Когото всичко е станало и става! С това свое раждане в пещера Спасителят ни поучава на смирение: всеки да се посъбере малко, та и за другите да се намери място, всеки да се задоволява с най-необходимото (1 Тим. 6:8), за да няма такива, които да останат без най-нужното. Това не е ли добра поука за днешния свят, който преживява разни кризи.
Интересното по-нататък е и това, че първи узнават за станалото не силните на този свят, не властниците и управниците, а хората от сравнително най-долния слой на тогавашното общество – овчарите.
Сам Бог избра пещера и ясли за Своя Син, защото спасението на човеците трябваше да се извърши не от силните на света, а от Силния – от Бога, не чрез земни средства, а със силата на любовта, която се жертва и никога не отпада (1 Кор. 13:13).
Божият Син дойде в пълно смирение, носейки величието на Своята божественост. За да бъде брат на човеците, Той се принизи и прие човешки образ, но това принизяване само по себе си е величествено, защото то е израз на любовта и на жертвата, която Спасителят щеше да принесе, за да въведе в Своя живот човека. Той дойде да извърши Своето велико дело от любов към хората, като им даде висшата духовност на истината и възраждащата и спасяваща сила на Своя живот.
Затова, подготвяйки се за славното Рождество Христово, да възгорим в душите си чистите пориви на искрена обич към нашите ближни. Да се стремим винаги да постъпваме съгласно дадените ни от Спасителя евангелски повели за смирение и любов. Защото с раждането на Богомладенеца изгря светла надежда, че след мрака на дългата греховна нощ, преживяна от човечеството, настъпва светъл ден на духовен прелом, нравствено пробуждане, а в него има нови възвишени идеали, които вещаят духовния възход на човека. А в следването на тези идеали ние трябва да се стараем да изпълняваме своя християнски дълг, да подпомагаме усилията на нашия добродетелен народ за по-добра бъднина на светата ни Църква и скъпа Родина.
Христос се ражда! Христос идва от небесата! Да Го приемем с кротки сърца, с мирни и благи желания, с кротост, смирение и любов! Амин!
Честито Рождество Христово!
Икона: svnikolai.com
