Чества се на 1 януари (14 януари ст.стил) заедно със св. Василий Велики
Обрезание Господне - това е Старозаветното кръщение. На осмия ден от рождението Си Спасителят Иисус Христос е занесен в храма, за да бъде посветен на Бога, като Му се е дало името Иисус. Обрязан бил по еврейски обичай, за да се изпълни законът, събитие, което показва, че Той действително бил в тяло човешко, а не призрачно, както лъжливо учили евреите от I век. Наречен е Христос - Спасител.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, издателство Тавор.
Обрезание Господне
Обрезанието е свещенодействие, установено в Стария Завет при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово и послужило не само като "знак на завета" между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнското тайнство Кръщение (Колос. 2:11). Като печат на този "знак" служило името, което давали на младенеца при обрязването му. Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия Завет като "баща на вярващите" (Рим. 4:11), Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и Му дали името "Иисус", наречено от ангела (Лука 1:31; 2:21). Пресветата Му майка принесла предписаните по Мойсеевия закон две гургулици и два гълъба, каквито се полагали на онези бедни израилтяни, които не били в състояние да донесат агне или теле (Лев. 12:8).
Възпоминанието на Господнето обрезание още през ІV век било утвърдено като тържествен Господен празник, с който се приключвал осмодневният кръг на Рождественските дни. Както се вижда от едно слово на св. Амфилохий Иконийски (+ 394 г.), още през ІV век празникът Обрезание Господне бил съединен с честването на паметта на св. Василий Велики, който умрял същия ден. Началото на този Господски празник отнасят към първите християнски векове. До нас са стигнали светоотечески слова, произнасяни на този ден, като поученията на св. Григорий Нисийски, св. Амвросий Медиолански и др. От V век е запазена беседа на Туринския епископ Максим. А Римският папа св. Григорий Велики споменава същия празник в своята книга за годишния кръг. През VІІІ век църковният песнописец Стефан Саваит написал канон за този празник, който и досега се изпълнява в нашето православно богослужение на този ден.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Празнични песнопения
Тропар на празника, глас 1
Седящ на огнезрачен престол във висините с Безначалния Отец и с Божествения Твой Дух, си благоволил да се родиш на земята от Дева, непорочната Твоя Майка, Иисусе; затова и си бил обрязан като човек на осмия ден. Слава на всеблагия Твой промисъл; слава на Твоето предведение; слава на Твоето снизхождение, Човеколюбче.
Кондак на празника, глас 3, подобен: Девицата днес
Господарят на всички претърпява обрязване и като благ обрязва човешките прегрешения, спасение дава днес на света: радва се във висините и Създателевият иерарх, светоносният и божествен Христов довереник Василий.
Величание
Величаем Тя, Живодавче Христе, и почитаем пречистие плоти Твоея законное обрезание.
