Настоящият празник се нарича Петдесетница, защото от неделята на Възкресението до тази неделя – на Светия Дух, са ни повече, ни по-малко от петдесет дни. Св. Григорий Богослов пък казва, че числото седем, което се почита в Писанието, породило и почитта към Петдесетница: „Защото – казва той, – седем, умножено по себе си, дава петдесет дни без един, който сме прибавили от бъдещия век, който е едновременно и осми, и първи, но по-скоро единствен и вечен. Защото в него трябва да премине тукашната съботна почивка на душите, като се даде дял на седемте и дори на осемте, както някои още преди нас са схващали изречението на Соломон” (Слово на Петдесетница).
От времето на Моисей ветхозаветната Църква ежегодно празнувала деня на Петдесетница[1], настъпващ след изтичане на седем недели (седмици) след Иудейската Пасха, поради което се наричал празник на седмиците[2].Това тържество, съпроводено от знаменателни обреди, било установено в памет на Синайското законодателство, дадено от Бога на великия вожд на древния Израил - Моисей[3].
Стигнахме най-сетне и до славното Възнесение на нашия Господ Иисус Христос, което е завършекът на всички Господски празници. Защото както Благовещението е начало и кулминация на всички празници на Владиката Христа, така и Възнесението е завършек и заключение на тези Господски празници; тогава Бог Слово слезе от небето на земята;
Събитието на Възнесението подробно се описва в Евангелието от Лука (Лк. 24: 50–51) и Деянията на светите апостоли (Деян. 1: 9–11; вж. Също краткото изложение у Мк. 16: 19). Съгласно тези повествования, след Своето Възкресение от мъртвите Спасителят нееднократно се е явявал на учениците си, уверявайки ги в истинността на своето телесно възкресение, укрепвайки в тях вярата и подготвяйки ги за приемането на обетованият Свети Дух (вж: Ин. 16: 7).
Както всяка година, във вторник след Светлата седмица, тази година на 3 май, в Руската църква в София след св. Литургия беше отслужена панихида за приобщаване на отишлите си от нас близки към радостта на Възкресението. Протойерей Николай Нешков освети донесените типични великденски приноси – боядисани специално за случая яйца, козунаци, сладкиши, баници, вино, жито – и прочете записаните за упокой имена. Над всичко звучеше химнът, възпяващ победата на смъртта от Началника на Живота: „Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ, и сущим во гробех, живот даровав!”
Прочети още: РАДОНИЦА - ТЪРЖЕСТВЕНИЯТ ПОМЕН ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА ПОЧИНАЛИТЕ КЪМ ПАСХАЛНАТА РАДОСТ