Празници, включени в Българския Православен Църковен Календар

От времето на Моисей ветхозаветната Църква ежегодно празнувала деня на Петдесетница^[1], настъпващ след изтичане на седем недели (седмици) след Иудейската Пасха, поради което се наричал празник на седмиците^[2].Това тържество, съпроводено от знаменателни обреди, било установено в памет на Синайското законодателство, дадено от Бога на великия вожд на древния Израил - Моисей^[3].

Прочети още: ПЕТДЕСЕТНИЦА - СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ

Стигнахме най-сетне и до славното Възнесение на нашия Господ Иисус Христос, което е завършекът на всички Господски празници. Защото както Благовещението е начало и кулминация на всички празници на Владиката Христа, така и Възнесението е завършек и заключение на тези Господски празници; тогава Бог Слово слезе от небето на земята;

Прочети още: ВСТЪПЛЕНИЕ КЪМ КАНОНИТЕ НА ВЪЗНЕСЕНИЕ (2)

 

 Възнесението на Господ Иисус Христос на небето се отнася към най-знаменателните събития от нашата свещена история. След случилото се, присъствието на Христос се замества от неговото невидимо присъствие в Църквата. Разбира се, това не е можело да не бъде отбелязано като отделен празник.

Събитието на Възнесението подробно се описва в Евангелието от Лука  (Лк. 24: 50–51) и Деянията на светите апостоли (Деян. 1: 9–11; вж. Също краткото изложение у Мк. 16: 19). Съгласно тези повествования, след Своето Възкресение от мъртвите Спасителят нееднократно се е явявал на учениците си, уверявайки ги в истинността на своето телесно възкресение, укрепвайки в тях вярата и подготвяйки ги за приемането на обетованият Свети Дух (вж: Ин. 16: 7). 

Прочети още: ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ. СЪБИТИЕТО НА ПРАЗНИКА

Както всяка година, във вторник след Светлата седмица, тази година на 3 май, в Руската църква в София след св. Литургия беше отслужена панихида за приобщаване на отишлите си от нас близки към радостта на Възкресението. Протойерей Николай Нешков освети донесените типични великденски приноси – боядисани специално за случая яйца, козунаци, сладкиши, баници, вино, жито – и прочете записаните за упокой имена. Над всичко звучеше химнът, възпяващ победата на смъртта от Началника на Живота: „Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ, и сущим во гробех, живот даровав!”

Прочети още: РАДОНИЦА - ТЪРЖЕСТВЕНИЯТ ПОМЕН ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА ПОЧИНАЛИТЕ КЪМ ПАСХАЛНАТА РАДОСТ