Празници, включени в Българския Православен Църковен Календар

Автор: Кирил Орлов

Източник:  http://cudo.blog.bg

От стари времена се знае, че иконата "Света Богородица" в Бачковския манастир е спасила мнозина вярващи. Нейната сила е да помага на болните и бездетните, затова ликът на Божията майка, пазен в малката църквица на обителта, се смята за чудотворен.

Заселването й в манастира потъва в мълчанието на вековете. В началото на ХІV в. тя е вече в Бачковския манастир – според едни, подарена от братята грузинци Игнатий и Атанасий, а според други – "прелетяла” от един грузински манастир (заради проявено към нея небрежение) и "кацнала” тук, в местността "Клувията”. При "кацването” лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и правела "нощта – ден”. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Така чудотворната икона известила за пристигането си. Те съобщили в манастира и братята с лития я пренесли в църквата "Св. Богородица”. Поставили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата "избягала” в "Клувията”. Понесли я в манастира, но следващите дни чудното "бягство” се повторило и потретило.

Прочети още: Иконата на Св. Богородица от Бачковския манастир

 Автор: Светлана Липатова

Превод: Виталий Чеботар

Източник: pravoslavie.ru 

Големият празник Вход Господен в Йерусалим е изпълнен със скръб за предстоящите кръстни мъки на Спасителя, споменавани в следващата седмица, наречена Страстна, а също така и предпасхалната  радост на Възкресението.

            Източник на иконографията на Входа Господен в Йерусалим е Евангелието, където се разказва за това, как Христос, седнал на едно младо магаре, придружен от учениците си в навечерието на Пасха, влиза в града, където той ще бъде разпнат. Тълпата  приветства Спасителя при портите на Йерусалим, възгласяйки хвали и постилайки пътя с палмови клонки, отрязани от дърветата. По време на шествието Господа е седнал на младо магаре, за да   изпълнени Старозаветното пророчество за Царя на Израел: „Радвай се много, дъще Иерусалимова: ето твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница” (Зах. 9:9) [i].  

           Изображенията на Спасителя, седнал на младо магаре,  са били известни още в раннохристиянското изкуство. Н. В. Покровский посочва ранни примери за иконография на Входа Господен в Йерусалим – на саркофазите и  миниатюрите в книгите, в сирийското Евангелие на Рабули (586 г.) и в Евангелието от VI век от катедралния музей в Росано [1]

.

Последният лист е разделен на две зони. На пурпурен фон, характерен за ранната византийска книга, отдолу на миниатюрата са представени пророците, посочващи нагоре. Отгоре е изобразен Входът Господен в Йерусалим във вече развита и доста подробна иконография. Христос благословящ с дясната си ръка, седи на  магаре и в краката му са хората, които го посрещат и му постилат дрехите си. Придружават го двама апостоли, разговарящи помежду си. Евангелието разказва, че преди да влезе в Йерусалим, Спасителят изпраща за магарето двама от учениците си, но  имета им не се споменават. Може би, опирайки се на това свидетелство, художникът изобразява само двама от апостолите. Единият от тях по устойчивия иконографски тип е определен като Петър, а вторият апостол е съвсем млад, може би - Тома, Филип или Йоан. Следвайки Евангелието, което разказва, че Христос е седял на осле върху дрехи, постлани от учениците (Мат. 21:7), художникът представя  Господа седнал на бял плат. Този малък детайл се среща и в по-късни византийски паметници, понякога и в руската иконография. На росанската миниатюра е изобразена не само голяма група от хора, които излизат от града с палмови клони в ръцете си, а и хора, показали се от прозорците на сградите извън градските стени на Йерусалим също с клонки в ръце за приветствие.    

 Почти всички образи на влизането във Входа Господен в Йерусалим  имат обща композиционна схема, но значително се различават в детайлите -  всички изображения притежават голяма илюстративност, но по особен начин акцентрират вниманието на зрителя 

     

      Задължителен елемент от иконографията на празника е изображението на Елеонския планина. Тя служи като фон, за да се подчертае централния образ в плакета от слонова кост, датиращ  от втората половина на Х век и представен в Берлинския музей на византийското изкуство 

Светият великомъченик Георги Софийски Стари е един от българските светци, за които са запазени писмени сведения. За живота и делата му научаваме от житието му, написано от неизвестен автор и достигнало до нас чрез гръцки препис. От него научаваме, че светецът в света бил военен и когато бил тридесет годишен пребивавал в Одрин, който по това време бил завзет от турците. Тъй като открито и смело изповядвал християнската си вяра, той бил жестоко измъчван от иноверците и изгорен жив на 26. III. 1437 г. По такъв начин Георги се сподобил с венеца на мъченичеството и по-късно е приобщен към пантеона на българската православна святост.  

Изображение: Столична община